Решение № 6653 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14591/2011 г.

Решение № 6653 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14591/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фор Крафт" ООД, против решение № № 4113/30.08.2011 г., постановено по адм. д. № 115/11 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 20001000918 от 2.06.2010 г., в частта в която е потвърден с решение № 1768/22.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - гр. София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в решението неправилно съдът е приел, че задълженията за ДДС са правилно определени, въпреки заключението на приетата по делото ССЕ. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на направените разноски. Ответната страна по жалбата - Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 20001000918 от 2.06.2010 г, издаден от Евелин Любенов Иванов - главен инспектор по приходите в ТД на НАП София град, в частта му, с която са определени задължения за лихви върху декларирани, но невнесени в срок от страна на лицето суми по справки - декларации и по годишни декларации по ЗКПО и декларирани задължения за осигурителни вноски за ревизирания период, потвърден с решение № 1768/22.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - гр. София при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложената данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. За неоснователни съдът е приел възраженията на жалбоподателя за нищожност във връзка с допуснати процесуални нарушения досежно издаването на Заповед № 1000918/8.02.2010 г., с която е продължен срокът за извършване на ревизията. С процесния РА са установени данъчни задължения за ДДС, корпоративен данък и задължения за осигурителни вноски, включително и лихви за забава общо в размер на 551 250,48 лв., при декларирани от лицето за ревизирания период задължения в общ размер на 479 422,10 лв. С решение № 1768/22.11.2010 г., решаващият орган е отменил РА в частта на допълнително определените задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.01.2006 г. до 30.09.2010 г. в размер на 37 411,20 лв. със съответните лихви за забава и допълнително определените задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 7 027,52 лв. и за 2008 г. в размер на 6 916,12 лв., ведно със съответните лихви, като е потвърдил РА в останалата му част. В частта по ЗКПО преписката е върната за нова ревизия. Относно оспорването на определените задължения за лихви, съдът е приел, че както в хода на ревизията, така и в хода на делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи безспорно, че установените задължения за дружеството са били внасяни в срок по сметка на данъчните власти. Липсват конкретни доказателства за времето и начина на плащане на съответните плащания, за да се определи размера на лихвата именно до този момент, като такива обстоятелства не се отразяват и в приетото и неоспорено заключение на вещото лице. На следващо място съдът е приел, че вещото лице в заключението си е отразило само, че неправилно е завишено задължението за ДДС със сумата от 19 730,68 лв., но нито от ревизионния акт, нито от експертизата се установява да са начислени или определени лихви именно върху тази сума. С отмяната на РА от решаващия орган, съдът е приел, че не са налице допълнително определени задължения, които да водят до допълнително определени лихви и задълженията на жалбоподателя, тъй като остават такива каквито сам е декларирал в съответните справки-декларации и изнесените от самия жалбоподател в тях данни верни или не подлежат на корекция в това производство и по този ред. Решението е неправилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Не е спорно по делото, че с процесния РА са установени допълнително задължения за ДДС, корпоративен данък и задължения за осигурителни вноски, включително и лихви за забава общо в размер на 551 250, 48 лв., при декларирани от лицето за ревизирания период задължения в общ размер на 479 422,10 лв. С решение № 1768/22.11.2010 г., решаващият орган е отменил РА в частта на допълнително определените задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.01.2006 г. до 30.09.2010 г. в размер на 37 411,20 лв. със съответните лихви за забава и допълнително определените задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 7 027,52 лв. и за 2008 г. в размер на 6 916,12 лв., ведно със съответните лихви, като е потвърдил РА в останалата му част. В частта по ЗКПО преписката е върната за нова ревизия. В останалата част, с която е потвърден РА е бил предмет на производството пред АС и това са задължения за ДДС, осигурителни вноски и лихви за забава във връзка с тези задължения. От приетото без оспорване заключение на ССЕ се установява, че в РА е посочено като общо задължение за ДДС сумата от 57 149,87 лева. С решението на решаващия орган са отменени определените задължения по ЗДДС за данъчен период от 1.01.2006 г. до 30.09.2010 г. в размер на 37 411,20 лв. със съответните лихви за забава. Разликата между двете суми, според прието без оспорване заключение, в размер на 19730,68 лева представлява неправилно завишено задължение за ДДС и не се дължи от дружеството. Същата сума според обяснението на вещото лице в съдебно заседание е за възстановяване и погрешно от органа по приходите е посочена в РА в графата за внасяне с отрицателен знак и представлява общия сбор от сумата от 1914,98 лева- ДДС за възстановяване след процедура по приспадане и ДДС за възстановяване за м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10 2006 г. Заключението на вещото лице, което е прието без оспорване от страните и като компетентно изготвено, следва да бъде кредитирано. Обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по делото налага на извода, че за допълнително определен ДДС за внасяне в размер на 19730,68 лева, ведно с лихви за забава, РА следва да бъде отменен. Съгласно заключението на вещото лице от общите задължения по ЗДДС в размер на 57 149,87 лева, като се извади отменената с решението на решаващия орган сума в размер на 37 411,20 лева и дължимата за м. 07.2009 г. сума в размер на 7,99 лева се получава сумата от 19 730, 68 лева, която е отразена в РА на ред 64 от стр. 67 и ред 69 от стр. 68 на РА, като внесена с отрицателен знак. Действително с РА е отменен изцяло РА в частта на допълнително начислен ДДС за процесните периоди за сумата от на 37 411,20 лв. със съответните лихви за забава, но за частта от 19730,68 лева, съгласно заключението на вещото лице, липсва произнасяне, поради което не може да бъдат споделени доводите на АС, че задълженията на жалбоподателя остават такива, каквито сам е декларирал в съответните справки-декларации и изнесените от него в тях данни верни или не, не подлежат на корекция в това производство и по този ред. Това би било така, ако сумата за възстановяване, декларирана от жалбоподателя, не беше посочена от органа по приходите в графата за внасяне с отрицателен знак. В частта на начислените лихви за забава до датата на издаване на процесния РА, видно от заключението на ССЕ, приета без оспорване от страните по делото се установява, че дължимите вноски за ДДС са внасяни в срок, с изключение на данъчни периоди м. 03, м. 07, и м. 09.2009 г., като дължимата лихва за забава е в размер на 31,36 лева, която е внесена на 29.12.2010 г. Относно определените допълнителни задължения за ДОО за 2004 и 2005 г., видно от заключението на ССЕ общия размер на задълженията е 58,61 лева, като през м. декември 2004 г. са внесени в по-вече 70 лева, поради което и след приспадането на дължимата сума, остава за приспадане сумата от 11,39 лева. С оглед на изложеното незаконосъобразно от органа по приходите са определени допълнителни вноски за ДОО в размер на 58,61 лева/ главница и лихви/ В частта на определените допълнителни задължения за ЗОВ в размер на 29, 53 лева, съгласно заключението на ССЕ, следва да се приспадне сумата от 11,39 лева и остава дължима сумата от 18,18 лева, поради което за частта над 18,18 лева, РА е незаконосъобразено. Предвид на изложеното и като е приел, че както в хода на ревизията, така и в хода на делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи безспорно, че установените задължения за дружеството са били внасяни в срок по сметка на данъчните власти, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА, в частта на допълнително определен ДДС за внасяне в размер на 19730,68 лева, ведно с лихви за забава, в частта на определените допълнителни задължения за ДОО за 2004 и 2005 г., в общ размер 58,61 лева и в частта на определените допълнителни задължения за ЗОВ до размера над 18,18 лева. В частта по ЗКПО за 2007 и 2008 г., РА не е предмет на настоящото производство, тъй като преписката е върната за нова ревизия, поради което са неоснователни доводите на касатора, че по делото не е изяснено, за кои задължения РА е влязъл в законна сила. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, Дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 3400 лева, направени разноски по ред първоинстанционния съд и държавна такса за настоящата инстанция. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК