Решение № 6099 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2884/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 266 от 21.01.2026 г. по адм. д. № 1736/2025 г. Административен съд - Хасково (АС-Хасково) е отхвърлил жалбата на М. А. М. от гр. Димитровград срещу Решение № 1012-26-407-1/18.09.2025 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалба вх. № 1012-26-407/01.09.2025 г. срещу разпореждане [номер] №5/прот. №Р01118/09.07.2025 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Хасково.

Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от М. А. М., чрез процесуален представител - адв. Димитрова от АК-Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени оспореното решение и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отмени изцяло оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В проведено открито съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът – директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Хасково, чрез гл. юрк. Т. Запрянова, в писмена молба взима становище за неоснователност на жалбата. Заявява претенция за разноски.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Хаскова е било Решение № 1012-26-407-1/18.09.2025 г. на директора на ТД на НАП – Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. А. М. (вх. № 1012-26-407/01.09.2025 г.) срещу разпореждане [номер] №5/прот. №Р01118/09.07.2025 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Хасково.

Административен съд - Хасково е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е отхвърлил оспорването, като е обосновал извод за материална законосъобразност на решението на директора на ТД на НАП – Хасково. Мотивите на първоинстанционният съд, систематизирани за целите на настоящото изложение се свеждат до следното:

1. На М. А. М. с разпореждане [номер] № 18/прот. № N01411/25.10.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ- Хасково на основание чл. 74, ал. 1 от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 17.05.2018 г. със срок на инвалидност до 01.09.2019 г., а след първоначалното отпускане и след наличието на издадено Експертно решение на ТЕЛК № 91346/29.08.2023 г., с което му е определена 64 на сто трайно намалена работоспособност, с разпореждане [номер] /прот. №Р01154/12.10.2023 г. на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС, пенсията му е била възобновена, считано от 02.07.2023 г., пожизнено.

2. Впоследствие на М. А. М. е издадено ЕР № 91257/04.06.2025 г. на ТЕЛК при МБАЛ " Д-р Братан Шукеров" АД гр. Смолян, с което му се определя 46% трайно намалена работоспособност.

3. С разпореждане [номер] 5 /прот. № Р01118/09.07.2025 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 96 от КСО, отпуснатата на М. А. М. пенсия за инвалидност поради общо заболяване е прекратена, считано от 04.06.2025 г. Разпореждането е било оспорено пред Директор на ТП на НОИ- Хасково.

4. С Решение № 1012-26-407-1/18.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ Хасково е отхвърлена като неоснователна жалба вх. № 1012-26-407/01.09.2025 г. на ТП на НОИ Хасково, подадена от М. А. М. срещу разпореждане [номер] 5 /прот. № Р01118/09.07.2025 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково.

Първоинстанционният съд е цитирал разпоредбите на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и чл. 72 от КСО. Обосновал е извод, че направеното с ЕР на ТЕЛК преосвидетелстване води до промяна на степента на ТНР, която на свой ред води до липса на критериите, необходими за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл. 74, ал. 1 от КСО.

С оглед на изложеното, АС-Хасково е приел, че правилно административният орган е прекратил отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване от датата на издаване на последното ЕР на ТЕЛК.

Решението е правилно.

При постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното разрешаване на спора доказателства, в следствие на което е пресъздал и възприел вярно и подробно установената фактическа обстановка и е обосновал правилни изводи, които съответстват на материалния закон.

Изложените от първостепенният съд съображения се споделят изцяло от настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК касационната инстанция препраща към тях.

Спорът в настоящият случай е свързан с това дали с оглед срока на действие на Експертно решение на ТЕЛК № 91346/29.08.2023 г., с което му е определена 64 на сто трайно намалена работоспособност до 01.08.2025 г. и предвид предприетото оспорване на издаденото, два месеца по-рано, ЕР № 91257/04.06.2025 г. на ТЕЛК при МБАЛ " Д-р Братан Шукеров" АД гр. Смолян, с което на лицето се определя 46% трайно намалена работоспособност по съдебен ред, са изпълнени условията на закона за прекратяване на отпуснатата пожизнено пенсия за инвалидност.

Правилно при постановяване на съдебния акт съдът е преценил, че извършеното преосвидетелстване води до промяна на степента на ТНР, което от своя страна води до липса на критериите, необходими за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл. 74, ал. 1 от КСО. Това е така, тъй като съгласно чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО пенсията се прекратява с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, когато отпадне основанието за получаването й. От друга страна, на основание нормата на чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Следователно е отпаднало основанието за получаването на пенсия за инвалидност на касатора, тъй като е установено, че трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане на освидетелстваното лице е под 50 на сто след извършено преосвидетелстване и в този случай е налице основанието за прекратяване на пенсията за инвалидност по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Тези установени факти са дали основание на пенсионния орган да прекрати личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която до момента на преосвидетелстването е получавал.

Представеният с касационната жалба документ, без подписи на издателя, без отбелязване откога влиза в сила този процент за временна трудоспособност (както се посочва и в самата касационна жалба) не променя горните изводи. В настоящото производство е недопустимо инцидентно произнасяне по законосъобразността на експертно решение № 91257/04.06.2025 г. на ТЕЛК при МБАЛ " Д-р Братан Шукеров" АД гр. Смолян. Представеното в тази връзка писмено доказателство пред касационната инстанция не следва да бъде обсъждано, тъй като е неотносимо към предмета на спора.

По изложените съображения като е приел, че оспореното Решение № 1012-26-407-1/18.09.2025 г. на директора на ТД на НАП – Хасково е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в предписаната форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 143 АПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 102, 26 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение