Решение № 8396 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 163/2017 г.

ВАСII отделение30.06.2017 г.докладчик т Светлана Йонкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.12.2016 г. по адм. д. № 4484/2016 г. на Административен съд С. - град., ОСЪЖДА В. Я. и И. И. Я. да заплатят на Столична община разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8396 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 163/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 06.12.2016 г. по адм. д. № 4484/2016 г. Административен съд С. - град е отхвърли жалбата на Т. Я., заместен в процеса от В. Я. и И. Я. срещу заповед № РД-30-202/25.03.2013 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Решението се обжалва с касационна жалба от В. Я. и И. Я. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отавено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд С. - град заповед е наредено премахване на незаконен строеж "Пристройка, втори етаж и тавански етаж на жилищна сграда", изграден през 1992 г. без строителни книжа. Административен съд С. - ред е приел, че е налице незаконен строеж поради това, че е изграден без разрешение за строеж и инвестиционен проект. Приел е, че строежът е индивидуализиран в заповедта и материалните в административното производство. Не е търпим по правилата на § 16, ал. 2 ПЗР ЗУТ, тъй като е изграден през периода 1992-1994 г. Не е деклариран от собственика. По действищия към момента на изграждането му ПУП попада в улична регулация, а по сега действащия план частично незаконния строеж попада в улична регулация. Решението е правилно. Налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Той представлява пристройка, надстройка и тавански етаж на съществуваща едноетажна жилищна сграда с площ около 105 кв. м. Строежът е индивидуализиран по вид и предназначение. Площта на строежа е посочена приблизително, като това не представлява нарушение на закона. В административното производсто по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж не е задължително площта, височината и други характеризиращи строежа мерки и восъчни да бъдат посочени абсолютно точно. Приблизителното им посочване не представлава нарушение на закона. Законосъобразно и обосновано Административен съд С. - град е приел, че строежът не е търпим. Извършен е през периода 1992 - 1994 г. Съдът правилно е приложил материалния закон и е обсъдил обстоятелството дали строежът е търпим съобразно разпоредбата на § 16, ал. 2 ПЗР ЗУТ. В случая не е приложим § 127 ПЗР ЗИДЗУТ с оглед времето на изграждане на строежа. По действащия към момента на изграждане ПУП строежът не отговаря на строителните правила и норми и не е допустим, тъй като е отреден изцяло за друго мероприятие (улица). По действащия сега ПУП от 2001 г. част от процесния строеж попада в улична регулация. Независимо от изложеното, строежът не е тръпим, тъй като е следвало да бъде деклариран от собственика съгласно § 16, ал. 2 ПЗР ЗУТ. Решението на Административен съд С. - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. В. Т. Я. и И. И. Я. следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсутско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1