Решение № 3706 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10414/2018 г.

Решение № 3706 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10414/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 4449 от 02.07.2018 г., постановено по адм. д. № 11262/2016 г. на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на "Алекс 01" ЕООД, гр. С., ЕИК ********* срещу Ревизионен акт № Р-22002215004038-091-001 от 15.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 984/17.06.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - С., с който за дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 30 002, 48 лева и са начислени лихви за просрочие в размер на 13 292, 82 лева в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Трейд груп строй" ЕООД за ревизирания данъчен период месец юли 2011 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Алекс 01" ЕООД, представлявано от адв. Бърчев, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи за наличие на доказателства, обективиращи стопанските операции, респективно реалността на доставките. Твърди се, че съдът не ги е обсъдил всичките, поради което изводите му, че не са налице предпоставките за възникване и упражняване правото на данъчен кредит са необосновани. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд С.-град и вместо него да постанови друго, с което да отмени РА. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез своя процесуален представител в открито съдебно заседание възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 828 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-22002215004038-091-001 от 15.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., с който са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в общ размер на 30 002, 48 лева по фактури, издадени от "Трейд груп строй" ЕООД за данъчен период м. 07. 2011 г. с предмет на доставките - парфюми. Основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1 ЗДДС, с изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки и следващото от това наличие на абсолютна симулация. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано доказване на спорните доставки, като е обсъдил ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Съдът се е произнесъл, че не се установява реално предаване на предмета по доставките, доколкото между страните няма преддоговорна кореспонденция, не е установено къде са се намирали стоките преди доставката, а описаните пътни листове към фактурите, съгласно заключението на вещото лице, не могат да се обвържат с конкретната доставка. Съдът е приел, че последващата реализация на закупените стоки също не се доказва от представените документи. Мотивирал се е, че приемо-предавателни протоколи не са надлежно подписани от двете страни, няма плащане по фактурите, а наличното плащане в значително по-късен период през 2013 г. не е обосновано и данни за него са изложени едва във втората ревизия, представените протоколи са на английски език и са подписани само от ревизираното лице. В заключение съдът е посочил, че липсва обективна следа при доставката на стоката в посока към ревизираното лице и към последващата му реализация, което в своята цялост води до извода, че няма доставки фактически, без оглед на това, че на хартия са осчетоводени включително и плащане към ревизираното лице. Решението е правилно. Неоснователни са изложените от касатора възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на този анализ е извел обосновани изводи, при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснования извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Обосновано и правилно съдът е приел, че оспореният пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки на стоки и отказано право на данъчен кредит при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Изследвана е веригата на изпълнение на твърдените доставки, както от прекия доставчик към ревизираното лице, така и последващата реализация на закупените парфюми. Съдът правилно е посочил, че от представените доказателства не може категорично да се изведе изводът, че стоките са доставени и фактурите обективират действително осъществили се стопански операции. Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи доказателствената тежест да докаже благоприятния за него положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Документалното обосноваване на сделката е въпрос на воля и търговски взаимоотношения, които при спор за материално право, което произтича от същите, следва да се докажат от страната, която черпи изгодни за себе си правни последици. След като жалбоподателят претендира упражняване на материалното право на приспадане на данъчен кредит, то доказателствата относно реалността на доставките на стоки, следва да се притежават от него и от неговия доставчик, след като са равнопоставени страни по един и същ договор. Получателят на доставките следва да притежава в тяхната последователност всички необходими доказателства за установяване реалното изпълнение на доставките. Настоящата инстанция счита, че в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е съумял да установи този факт по делото, както правилно е приел съдът. Представените от ревизираното лице първични и вторични счетоводни документи, стокови разписки и доказателства за плащане не променят горния извод доколкото не се изяснява механизмът на доставката и по-конкретно от къде са натоварени и как са транспортирани стоките от доставчика до ревизираното лице, лицата, които са участвали в приемането и предаването от страната на двете дружества. От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че приложените към фактурите пътни листа, макар и съответстващи по дата на фактурата и стоковата разписка, не могат да се обвържат с конкретната доставка. От прегледа им се установява, че те не са придружени от документи за превоз на товар, в тях също не се съдържат данни, от които да може да се индивидуализира относимостта им към спорните доставки. Безспорна е липсата на обективирани извън тези документи търговски взаимоотношения между доставчика и ревизираното лице, няма данни за сключен договор, свързан с доставката, не се установява от кого и как е договорено закупеното количество стоки, при какви условия на продажбата. Съвкупният анализ на депозираните доказателства не могат да оборят констатациите на органите по приходите и първоинстанционния съд. По делото е останала неизяснена и последващата реализация на закупената стока. Непълнотата на доказателствата – от декларирани 4 бр. инвойс фактури ревизираното лице е представило само една с различна стойност, липсата на подписи в приемо-предавателните протоколи, на данни в пътните листа за вида и количеството на превозваната стока, както и за обекта, от който е натоварена и разтоварена, неяснотата относно лицата, които са приели в Гърция стоката от името и за сметка на получателя – кипърско дружество, не сочат по необходимия категоричен начин изпълнение на действителна стопанска операция. Бележките за закупено гориво не могат да бъдат обвързани с процесните фактури заради нечетливост и предвид липсата на съответстващи им други доказателства за транспорт, свързан с доставката на стоките. Но последващата реализация, дори да бъде доказана, също не е основание да се обоснове реалност по преките доставки именно от сочения доставчик. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че независимо, че лицето притежава данъчен документ, съставен в съответствие на изискванията на чл. 114 ЗДДС, след като този документ не е съставен във връзка с доставка на стока, по която е получател, основателно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по издадените от "Трейд груп строй" ЕООД фактури. По изложените съображения настоящия състав приема, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва като правилно да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" С. разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсултско възнаграждение/ в претендирания размер на 1 828 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,