Решение № 14 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 603/2015 г.

Решение № 14 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 603/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет- гр. Благоевград чрез адв. Т. Тошев срещу решение № 1947 от 27.11.2014 г., постановено по адм. дело № 734 от 2014 г. по описа на Административния съд - Благоевград. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба, областният управител на област Благоевград, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия по делото са постъпили писмени възражения на касационната жалба с подробно развити в тях доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС-Благоевград е образувано по оспорване на областния управител на област Благоевград, обективирано в негова Заповед № ОА-АК-483/17.10.2014 г., срещу Решение на Общински съвет - Благоевград № 414, прието с Протокол № 11/29.08.2014 г. и прието повторно на основание чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ с Решение № 467 по Протокол № 12 от заседание на общинския съвет, проведено на 26.09.2014 г. Атакуваното от областния управител Решение № 414/29.08.2014 г. на Общински съвет - Благоевград, прието повторно с Решение № 467 от 26.09.2014 г., е със следното съдържание: "На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с чл. 45, б. "ж" от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. и Съобщение РД-5-2161 на Областна дирекция"Земеделие"-Благоевград относно определените имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на територията на община - Благоевград, общинският съвет дава съгласие за възстановяване правото на собственост в землището на с. Дренково да бъдат настанени н-ци на Владо Стоилов Червенков в следния имот: имот пл№ 142002, землище с. Дренково, местност "Калпаси" в размер на 0,710 дка съгласно приложената скица-проект. " С обжалваното пред ВАС съдебно решение административният съд е отменил повторно приетото Решение № 414 по Протокол № 11/29.08.2014 г. на ОбС- Благоевград и е обявил нищожността на потвърждаващото го Решение № 467 по Протокол № 12/26.09.2014 г. За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че е сезиран с допустимо оспорване, доколкото първоначално областният управител е върнал решението за ново обсъждане от ОбС-Благоевград по реда на чл. 45, ал. 4, предл. първо от ЗМСМА, такова обсъждане е проведено в срока по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА и върнатото решение по същество е прието повторно с последващо решение № 467/26.09.2014 г., обжалвано в срока по чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА. АС-Благоевград е приел, че атакуваното решение № 414, макар прието от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби. Същото противоречи на първо място на разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, тъй като с него се цели предоставяне на част от имот-публична общинска собственост за възстановяване в стари реални граници на физически лица, поради което не е налице неприключила процедура по обезщетяване по смисъла на § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. На следващо място- решението на общинския съвет е постановено в нарушение на забраната на чл. 7, ал. 4 от ЗОбС, съгласно която не подлежат на възстановяване в собственост на физически лица имоти-публична общинска собственост. Съдът е приел за безспорно установено по делото обстоятелството, че имотът, предмет на решението на общинския съвет, е образуван от имот № 000200, за който на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е съставен акт за публична общинска собственост. Тъй като по делото не се установява промяна предназначението на имота, съответно - промяна на общинската собственост от публична в частна по реда на чл. 25, ал. 3 от ЗСПЗЗ, административният съд е заключил, че решението противоречи и на тези материалноправни разпоредби. Отделно от горното, съдът е приел, че решение № 467, с което повторно е прието решение № 414, е нищожно, тъй като за него са гласували по-малко от половината от общия брой общински съветници, както изисква разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА- при общо 37 общински съветници "за" са гласували само 16 от тях. Съдебното решение е частично неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС-Благоевград доводи за незаконосъобразност на повторно приетото решение № 414 като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на § 27, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, както и на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗОС, чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ. Обосновано съдът е заключил, че в административната преписка липсва самото реституционно решение на ОСЗ, с което евентуално се възстановява собствеността на н-ците на физическото лице, поради което не може да се приеме, че решението на общинския съвет е постановено в съответствие с някоя на изчерпателно изброените в § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ / ДВ бр. 62/2010 г./ материалноправни предпоставки. Правилно съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че имот № 142002, в землището на с. Дренково е образуван от имот № 000200, за който по делото е представен акт за публична общинска собственост № 2891/13.03.2014 г., съставен на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ- същият е пасище, мера. Обосновано АС-Благоевград е стигнал до извода, че решение № 414 на общинския съвет противоречи на чл. 7, ал. 4 от ЗОС, тъй като земя- публична общинска собственост не подлежи на възстановяване. Същото решение е постановено и в нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ, доколкото липсват данни преди приемане на решението общинският съвет да е предприел процедура по промяна предназначението на пасището/мерата с цел промяна на собствеността от публична в частна. Неправилно обаче административният съд е разглеждал поотделно двете решения на общинския съвет и неправилно се е произнесъл с отделен диспозитив по тяхната законосъобразност. Безспорно следва да се контролират кворумът и мнозинството при повторното приемане на върнатото за ново обсъждане решение в хипотезата на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА. Въпреки това на контрол за законосъобразност пред съда съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА подлежи "повторно приетото решение" - т. е. първото решение на общинския съвет, повторно гласувано от общинския съвет. Ако второто решение на общинския съвет, с което повторно се приема върнатото за ново обсъждане първо решение, е прието в нарушение на изискуемото по чл. 45, ал. 10 мнозинство, каквото нарушение правилно е констатирано от административния съд, то в този случай повторно приетият акт е гласуван в нарушение на процедурата за приемането му и в противоречие с материалния закон едновременно. Не е налице обаче нищожност на второто решение поради несамостоятелния му характер и неотделимостта му като диспозитив от върнатото за ново обсъждане, повторно прието първо решение. По горните съображения касационната жалба се явява основателна в частта й, в която със съдебното решение се обявява нищожността на Решение № 467 на Общински съвет - Благоевград по Протокол № 12/26.09.2014 г. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, а в останалата му част същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение