Решение № 1898 от 21.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу Решение 419/05.04.2022г. по адм. дело 339/2022г. на Административен съд Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 7-ФК/21.01.2022г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът, действащ чрез процесуалния си представител юрск. Т. Александрова, поддържа и излага подробни доводи в касационната жалба, и в становище по съществото на спора, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради материална незаконосъобразност, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Салимови ООД гр.Варна, не взема становище по касационната жалба.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка 7-ФК/21.01.2022г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Салимови ООД гр.Варна е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект бърза закуска, находящ се в гр.Варна, Централен кооперативен пазар, обект 606 и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, б.а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. След преценка на фактическата обстановка, установена при извършване на описаното в ЗПАМ нарушение, съдът е счел, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й по отношение на конкретното дружество и определеният срок от 14 дни е немотивиран и несъразмерен. Приел е тези нарушения за съществени, поради което е отменил оспорения пред него акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.221, ал.2, пр. последно АПК касационният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Установено е, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна покупка на 20.01.2022г. на 2бр. кебап на стойност 10лв., заплатени в брой, не е издаден фискален бон от регистрираното и работещо в обекта ФУ. Спорно по делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Административният орган в акта си не е изложил конкретни мотиви за продължителността на избрания от него срок на ПАМ, не е обосновал необходимостта от налагане на ПАМ за срок около средния от предвидения от законодателя. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат за касатора. В полза на ответника по касация също не се присъждат разноски, тъй като няма данни за сторени такива в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение