Решение № 12534 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7732/2010 г.

Решение № 12534 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7732/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Николов Иванов от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Светла Симеонова, срещу решение № 713 от 6 април 2010 г., постановено по адм. д. № 2679/2009 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ВН-70 от 10 септември 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - РДНСК - гр. Варна, не е заявила становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Варна Христо Николов Иванов е оспорил заповед № ДК-02-ВН-70/10 септември 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: част от таванския етаж, представляващ надстройката над 1,50 м от пода на етажа и пристройка с размери около 2,30 м/8,80 м и височина около 4 м, със застроена площ около 20 кв. м, разположена от източната страна на сградата, който строеж се намира в ПИ пл. № 717, кв. 58 по плана на "Свети Никола", гр. Варна. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения акт на началника на РДНСК - гр. Варна на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на представените по делото доказателства и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. По делото е установено, че през 2008 г. е извършено строителство на пристройка и надстройка на съществуващата в имота сграда, узаконена през 1992 г., за което не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. Това обстоятелство впрочем е изрично заявено от пълномощника на жалбоподателя на проведеното на 11 януари 2010 г. съдебно заседание по делото. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството, законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователни са възраженията на касатора относно това, че при постановяване на решението си съдът не е обсъдил всички представени доказателства. Напротив, всички относими доказателства са били преценени при решаване на делото, включително и качеството на извършеното строителство, като правилно последното е било преценено като неотносимо. Изложените в касационната жалба доводи в голяма степен повтарят възраженията, поддържани пред първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат отново обсъждани. Освен това обстоятелствата относно вида на извършеното строителство размера му и неговото предназначение са неотносими към правилността на обжалваното решение. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,