Решение № 4606 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13809/2017 г.

Решение № 4606 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13809/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "В.-С. и С-ие" СД, гр. С., чрез неговия пълномощник, против решение № 6383 от 6.11.2017 г., постановено по адм. дело № 322/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "В.-С. и С-ие" СД срещу заповед № РА-18-162/5.12.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 2, предл. 2 и т. 6, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 във вр. с чл. 57 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 81 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО) на дружеството е наредено да бъде премахнат незаконосъобразно поставен преместваем обект: "Павилион за търговия № 4", разположен на тротоара в кв. 59, м. "Л. III част" по плана на гр. С., с посочен административен адрес. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни норми на ЗУТ. Обосновал е извод, че за процесния обект няма разрешение за поставяне и липсва правно основание - договор за наем за терена, на който е поставен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че между дружеството и Столична община, район "Л." е бил сключен договор за наем на общински терен от 16.09.2004 г. за срок от три години. С анекс от 3.09.2007 г. срокът на договора е удължен с три години - до 16.11.2010 г. На основание договора за наем е издадено разрешение за поставяне № 6/28.10.2004 г. на главния архитект на район "Л." - Столична община, като в него изрично е посочено, че то е със срок до изтичане срока на наемния договор. На 1.12.2011 г. е сключено споразумение за парично обезщетение за ползване на терен, публична общинска собственост до провеждането на конкурс и предприемането на окончателни действия от страна на собственика за освобождаване на общинския терен в съответствие с нормативните разпоредби или до доброволното премахване на преместваемите съоръжения. Със заповед № СО-РД-09-08-70/09.09.2013 г. на кмета на Столична община е започната процедура по провеждане на конкурс за отдаване под наем на имоти - публична общинска собственост, сред които и площта на терена, върху който е монтиран процесният преместваем обект. Вследствие на това са предприети действия по прекратяване на наемното право отношение между общината и дружеството - жалбоподател видно от представените уведомления. Действието на споразумението за парично обезщетение е прекратено към 3.09.2014 г., както правилно е приел съдът. При тези данни изводът за отпаднало правно основание за поставяне на процесния преместваем обект съгласно чл. 56, ал. 5 ЗУТ е законосъобразен и обоснован. Издаденото разрешение за поставяне е било под условие и е обвързано от продължителността на договора за наем на общинския терен. След като е прекратено наемното правоотношение, разрешението за поставяне на преместваемото съоръжение също е загубило своето действие. Налице са хипотезите за премахване, предвидени в чл. 57а, ал. 1, т. 2, предл. 2 и т. 6 ЗУТ. Правилни са изводите на съда и по отношение на възраженията за наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отменена предходна заповед за премахването на същия обект. Основанието за отмяна на тази предходна заповед е липсата на обявен конкурс за отдаване под наем на общинския имот, върху който е поставен процесния павилион за търговия № 4 или за предприети действия от собственика за освобождаването му. В оспорената заповед, предмет на първоинстанционното производство, са изложени различни фактически обстоятелства, свързани с прекратяване на наемното правоотношение и е посочено друго правно основание. В този смисъл заповедта не е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК като издадена в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателно. Касационният жалбоподател следва да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,