Решение № 13651 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13977/2015 г.

Решение № 13651 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13977/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Г. М., чрез процесуалния му представител адв. Т. Т., срещу Решение № 1564 от 29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 985/2015 г. от Административен съд Б. с доводи за неправилност. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответната страна - Областна дирекция на МВР Б., чрез процесуалния си представител гл. юрк. Г. В., в писмената молба (отговор) поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира "съдебно-деловодните" разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде уважена касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил, като неоснователна, исковата молба на А. Г. М. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 700, 00 лв., представляващи платен от него наем за ползване на нает чужд микробус поради предприетото от административния орган спиране от движение на товарен автомобил "Мерцедес" рег. № РВ 0248 МС, както и изземване на свидетелство за регистрация - част II, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 12.01.2015 г., датата на която е влязло в сила Решение № 2212 от 14.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1657/2014 г. от същия съд, и го е осъдил да заплати на областна дирекция на МВР Б. 419,00 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на 24.07.2014 г. от представител на ответника - автоконтрольор - служител на РУП Ц., е извършена проверка, касаеща управление на товарен автомобил "Мерцедес", с рег. № РВ 0248 МС; констатирано е, че водачът М. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, за което му е издаден АУАН и въз основа на него впоследствие - наказателно постановление № 14-0302-000238 от 30.07.2014 г. Наложена му е санкция - глоба в размер на 2 000 лева, на осн. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. С Решение 180 от 17.11.2014 г., постановено по НАХД № 434/2014 г. на Районен съд Ц. оспорването по жалбата на М. е било отхвърлено и наказателното постановление - потвърдено. С решение 551 от 20.03.2015 г. по адм. дело № 165/2015 г. Административен съд Б. е оставил в сила първоинстанционното решение. По отношение на нарушителя е приложена и друга - принудителна административна мярка на осн. чл. 171, т. 2, б."з" ЗДвП. Със заповед № 14-0302-000103 от 24.07.2014 г. на началника на РУП - Ц. временно е бил спрян от движение товарния автомобил "Мерцедес", с рег. № РВ 0248 МС, за срок за 30 дни и е отнето свидетелството за регистрация (талон № 2) на Марков. При оспорването на ПАМ по съдебен ред, АС Б., с Определение № 1392 от 18.08.2014 г., постановено по адм. дело № 1657/2014 г. по описа на този съд, е оставил без уважение искането за спиране на изпълнението на ПАМ, като впоследствие с Решение № 2212 от 14.12.2014 г., постановено по същото дело заповед № 14-0302-000103 от 24.07.2014 г. на началника на РУП - Ц. мярката е била отменена. Въз основа на тази отмяна ищецът е претендирал ответникът да му заплати обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 2 700 лева, тъй като през времето, в което е останал без талон и без МПС, се е принудил да наеме друг товарен автомобил, с който да осъществява търговската си дейност. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел иска за допустим, но неоснователен. 1. Приел е, че исковият период е от 01.08.2014 до 23.08.2014 г.; 2. ищецът извършва търговска дейност изразяваща се в производство и търговия със сладкарски изделия, но от доказателствата по делото не може да се установи реалност на доставките (какъв вид стоки са предмет на сделките, датата на данъчното събитие, кой точно е разнасял стоките - дали управител или служители на "Абе" ООД или други лица и какво превозно средство е използвано, тъй като възможно е транспорта да е осъществен по различни начини); 3. договорът за наем на товарно МПС от 30.07.2014 г. е сключен от А. М. в качеството му на физическо лице, а не на търговец. Във връзка с изложеното съдът е приел, че липсва един от елементите на фактическия състав, а именно наличие на вреди от незаконосъобразния административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал посочените касационни нарушения. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието какато на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. В случая тези предпоставки не са налице и отговорността на ОД на МВР Б. не следва да бъде ангажирана, както правилно е приел съда. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на вреда като пряка и непосредствена последица от отменения, като незаконосъобразен акт. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. В тази връзка съдът правилно е преценил доказателствената сила на представените от ищеца документи - съкратен отчет на фискална памет за периода 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г., седем броя фактури и договор за наем на микробус марка "Ф. Т.". Въз основа на тях е изведен правилният извод за недоказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, което от своя страна не обуславят присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди по приложимия закон. От тези доказателства не може да бъде установено какъв вид стоки са предмет на сделките, датата на данъчното събитие, лицето-доставчик, използваното превозно средство, кой го е използвал предвид факта, че Марков е бил лишен и от правото да управлява МПС и наказанието е влязло в сила след несполучливото оспорване пред съда. Само въз основа на представения по делото договор за наем на микробус, марка "Ф. Т." с дата 30.07.2014 г. и отразеното в него "заплащане" на суми не е достатъчно, за да се приеме, че вредата е настъпила в действителност. Плащанията, извършени от търговците, в това им качество не се доказва с писмени бележки върху договор. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията му за присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение