Решение № 6308 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9614/2019 г.

Решение № 6308 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9614/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Вятров, подадена чрез адв. Г. Илиева и адв. Т. Томов и двамата от САК, в качеството им на процесуални представители, насочена срещу Решение № 3525/27.05.2019 г. по административно дело № 3731/2018 г. на Административен съд - София- град (АССГ). Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно като постановено в противоречие на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Посочва, че обжалваното решение на административния орган не отговаря на изискванията за съдържание, тъй като липсва изложение на фактически и правни основания за неговото издаване. Счита, че адм. акт е издаден в нарушение на производствените правила, тъй като са налице неизясняване на факти и обстоятелства от значение за случая. Излага твърдения, че от събраните доказателства не може да се обоснове извод за принадлежност на лицето към структурите и органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Развива съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изложил свои съображения относно наличието на мотиви в решението на административния орган, както и поради необсъждане на представените по делото доказателства от значение за решаване на спора. Моли да се отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Касационният жалбоподател Й. Вятров, в съдебно заседание чрез адв. Г. Илиева и адв. Т. Томов и двамата от САК, излага доводи, които обосновават изразената молба за отмяна на обжалваното административно решение. Ответникът Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ Комисията) в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Цветкова оспорва подадената касационна жалба. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Акцентира на това, че първоинстанционният съд е подложил на правилна преценка доказателствата от административната преписка, зачел е материалната доказателствена сила на архивните документи, с оглед на това, че в хода на съдебното производство, същите не били оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Подробни съображения в тази насока са развити в представения писмен отговор на касационната жалба. Претендира да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Счита за правилно това, че първоинстанционният съд е потвърдил изводите на Комисията, че са налице достатъчно доказателства за принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от закона. Според него решението на съда, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт АССГ e ОТХВЪРЛИЛ жалбата на Й. Вятров от [населено място] срещу Решение № 2-1204/06.02.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В частта за разноските е ОСЪДИЛ Й. Вятров от [населено място] да заплати по сметката на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, сума в размер на 100. 00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, съдът е констатирал, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и предписаното от закона съдържание. Счел е, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Извършил е преценка на доказателствата по делото и е приел, че оспореното решение е взето от колегиалния орган с единодушие, при наличие на изискуемия кворум, на заседание, за което е съставен протокол (лист 77- 81) и е подписано от присъствалите на заседанието членове на комисията. След преглед на съдържанието на адм. решение е развил съображения, че в адм. акт са посочени фактическите и правни основания за издаването му и съдържа задължителните реквизити по чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА. На следващо място решаващият съд е преценил, че при издаване на оспореното решение не е допуснато и нарушение на материалният закон. Обсъдил е съдържанието на приетите писмени доказателства, като е установил, че жалбоподателят е бил вербуван и регистрирана като агент, т. е. попада в кръга на секретните сътрудници. В документите по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, имената на секретния сътрудник са били идентични с това на жалбоподателя, както и рожденната му дата съвпадала. Счел е, че в рамките на дейността си Комисията е стигнала до заключение, че са налице достатъчно доказателства за обявяване на принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона и правилно и законосъобразно се е произнесла с решение. Съпоставил е данните от писмените доказателства със свидетелските показания и е намерил, че горепосоченото заключение за неоснователност на жалбата не се опровергавало и от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел А. Ангелов, които адм. съд не кредитирал, тъй като същите са били противоречиви, неубедителни и със съмнителна достоверност, като не се подкрепяли от писмените доказателства по делото. Съдът е намерил, че решението на комисията е материално законосъобразно. Посочил е, че законосъобразността на обжалваното решение е свързана и с целта, която си е поставил законодателят чрез приемането на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно - да бъдат отворени и огласени архивите на ДС и на разузнавателните служби на БНА. Тези доводи са аргументирали извода, че оспорването срещу Решение № 2-1204/06.02.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е неоснователно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд- трето отделение намира съдебното решение за правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Необосновано касационният жалбоподател счита, че решението на АССГ е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. тъй като съдът не е изложил свои съображения относно наличието на мотиви в решението на административния орган, както и поради необсъждане на представените по делото доказателства от значение за решаване на спора. Решаващият съд е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. На база изяснената фактическа обстановка и след приложение на относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи, които са логично издържани и правно обосновани. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя- чл. 172 а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При задълбочено извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е извел фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че адм. акт съдържа необходимите реквизити, които се изискват от закона. Съдържанието на решението на Комисията, с което се обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е определено в чл. 29, ал. 2, като необходимите реквизити са изброени изчерпателно. Посочените в чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона реквизити се съдържат в обжалвания административния акт. Налице са подробно изложени фактически и правни основания, послужили за приемането му, което е видно от неговото съдържание. В решението е налице необходимата конкретика, като е посочено в какво качество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, е оказвана негласната помощ– секретен сътрудник. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не е налице незаконосъобразност на оспорения административния акт, поради липсата на съществено процесуално нарушение- чл. 146, т. 2 АПК. От комисията са изяснени относимите факти и обстоятелства- чл. 35 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Правилно АССГ е приел, че решението на комисията е постановено, съобразно действащите материалноправни разпоредби. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно- решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно- охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява, наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а редът за това е разписан в глава трета на закона. По делото не се спори, че касационният жалбоподател е извършвал публична дейност, като е бил e бил в надзорния съвет на дружество което е осъществявало публична дейност, като инвестиционен посредник и следователно попада в приложното поле на задължителната проверка на комисията по чл. 26, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 10 от закона. Този извод не се променя от възраженията на касационния жалбоподател, че не е доказано, че лицето е бил сътрудник на държавна сигурност. Обсегът на изследване от комисията е не конкретна активност или резултативна деятелност. Обект на установяване е наличието на документиране на факти и обстоятелства, свързани с ДС. В съответствие със закона адм. съд намира, че въз основа на представените от ответника доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че по отношение на жалбоподателя са били налице основанията, за установяване и обявяване неговата принадлежност към ДС. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, като за секретен сътрудник, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в тази разпоредбата на Закона, а именно: Регистрационен картон обр. 1 и картон обр. 3, дело на секретен сътрудник "М. ", регистрационна бланка, искане относно справка за лицето Й. Вятров, искане обр. 1 за извършване на проверка по картотеката на агентурата за жалбоподателя, искане обр. 2 за проверка по картотеката за вражески елементи на жалбоподателя, характеристика на жалбоподателя, 2 броя справки и предложение за привличане, план за оперативна подготовка, предложение за сваляне в архив на делото на сътрудника "М. " /лист 53- 75 от делото/. Тяхната доказателствена сила произтича от съставянето им при условията на чл. 179 ГПК. Правилно съдът, след проверка на съответствието между данни за лицето и архивните документи е намерил, че от събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства /л. 53-75 е установена идентичност в имената и рождените дати на лицето. Същите писмени документи не са оспорени по отношение на тяхната автентичност и достоверност- чл. 193, ал. 1, чл. 194, ал. 1 ГПК. Не са ангажирани доказателства, които да опровергаят данните, които се съдържат в тях. Разпитаният по делото свидетел от страна на касационния жалбоподател документи– не може да доведе до извод за липса на принадлежност на лицето. Обосновано и правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля А. Ангелов, като противоречиви, неубедителни и със съмнителна достоверност, като не се подкрепят от писмените доказателства по делото, които не били оспорени в хода на съдебното производство. При анализа на посочените писмени доказателства и на показанията на свидетеля, първоинстанционният съд е обосновано е потвърдил изводите на Комисията, че са налице достатъчно доказателства за принадлежността на касатора в настоящето производство към органите по чл. 1 от закона. В случая от оспорващия не е оборена доказателствената сила на представените от комисията документи, послужили за издаване на оспорения адм. акт- чл. 179 ГПК. В адм. преписка са налице достатъчно документи, които съдържат данни за принадлежност към службите- чл. 25, т. 3 от Закона. Липсват поправки или неясноти, които да създават съмнения относно достоверността на данните, които се съдържат в тях. Приобщените към административната преписка писмени доказателства съдържат достатъчно информация и данните в тях обуславят еднозначен извод за съществуването на архивно дело на лицето. Неговото съдържание многократно превишава обичайния обем на подобни адм. преписки и носи конкретна и подробна информация. Правилно решаващият съд е приел, че оспореното решение на Комисията е валиден административен акт, издаден при спазени административно- производствени правила и материално- правни предпоставки. Настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева, определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК