Решение № 680 от 20.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2022 г.

Решение № 680 от 20.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2022 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Българската народна банка е подала касационна жалба срещу решение № 1822/21.03.2022 г. по адм. дело № 6825/2017 г. по описа на Административния съд-град София в частта, в която е осъдена да заплати на А. Б., на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер на 4076,20 лева за имуществени вреди, претърпени в периода 26.07.2014 г. - 5.11.2014 г. вследствие на извършено от Българската народна банка нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в това, че не е взето решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2017 г. до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът в съответната част да бъде отхвърлен, и да се присъдят направените по делото разноски. Решението се обжалва и от А. Б. с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон в частта, в която предявения от него иск срещу Българската народна банка е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4076, 20 лева до 5627, 65 лева или за сумата 1551, 45 лева, представляваща част от претендираното обезщетение за имуществени вреди. Поискана е отмяната на решението в отменителната част за сумата 1551,45 лева с постановяването на друго, с което Българската народна банка да бъде осъдена да я заплати на ищеца и да се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни и следва да се отхвърлят. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваните части с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на А. Б., с която срещу Българската народна банка е предявен иск за сумата 8627, 97 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, понесени от ищеца за периода 30.06.2014 г. - 4.12.2014 г., през който не е имал достъп до средствата си, депозирани в "Корпоративна търговска банка, поставена за същия период под специален надзор на Българската народна банка, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -21.06.2017 г. Административният съд установил, че на 20.01.2012 г. А. Б. сключил с "Корпоративна търговска банка АД рамков договор № 112830 за платежни услуги за потребители (физически лица) и анекс към него за откриване на банкова сметка в евро при условията на преференциален безсрочен депозит с олихвяване веднъж годишно и размер на лихвата от 7. 5 %. С решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка "Корпоративна търговска банка" АД била поставена под специален надзор за срок от три месеца поради опасност от неплатежоспособност С решение № 82/30.06.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка намалил лихвените проценти по депозити на "Корпоративна търговска банка" АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. Видно от приложение към решението, лихвеният процент за банковата система по депозити, договорени за ползване след предизвестие, без тези на "Корпоративна търговска банка" АД, е 2, 59 %. С решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка действието на всички мерки, наложени с решение № 73/20.06.2014 г. и решение № 82/30.06.2014 г., било продължено до 20.11.2014 г. С решение № 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка бил отнет лицензът на "Корпоративна търговска банка" АД, издаден с решение № 24/21.01.1994 г., след което започнало изплащането на гарантирания размер на депозитите, вложени в банката. От правна страна административният съд приел, че Българската народна банка е надлежен ответник по предявения иск, тъй като макар да не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, тя е държавен орган. Принципът за отговорност на държавите членки се прилагал във всички случаи, когато държавата чрез своите органи наруши правото на Европейския съюз. Българската народна банка разполагала с изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната. Тя била компетентен орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, § 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г. Централната банка управлявала националната схема за гарантиране на депозитите и била компетентна да установи неналичността на депозитите съобразно чл. 1, т. 3, подточка i от Директива 94/19/ЕО. Съгласно чл. 3 от Директива 94/19/ЕО всяка държава членка следвало да осигури въвеждането на една или повече схеми за гарантиране на депозити. Съгласно член 7, параграф 1 и 1а от Директивата държавите членки осигуряват гарантираният размер на съвкупните депозити на всеки вложител да бъде установен на 100 000 евро в случай че депозитите са неналични. "Неналичен депозит" по смисъла на чл. 1, § 3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е била транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. При първоначалното въвеждане на разпоредбата на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в националното законодателство е бил възприет подход, според който изискването съответната кредитна институция да "изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи", е интерпретирано като установяване неплатежоспособността на институцията. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции, до изменението съгласно Държавен вестник, бр. 62/14.08.2015 г., неплатежоспособност е налице при две хипотези: 1. когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на Българската народна банка не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време или 2. когато собственият капитал на банката е отрицателна величина. Изискващият се съгласно чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити, е въведен с чл. 36, ал. 3 ЗКИ. Въведено е условие за издаването на решение за отнемане на лиценза на търговската банка в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността. Срокът по чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следвало да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите по отношение на неналичните депозити, е 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл. 23, ал. 5 ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ, бр. 62/14.08.2015 г. / и тече от датата на решението на Българската народна банка за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка. Схемите за гарантиране на депозитите следвало да да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция. Съгласно мотивите на решението по дело С-571/16 на Съда на Европейския съюз, член 1, § 3 и член 10, § 1 от Директива 94/19 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 трябвало да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган. Директива 94/19/ЕО предвиждала процедура от три стъпки: 1. компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2. в рамките на пет работни дни след това заключение компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3. схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни след вземането на решение от компетентния орган. С решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, с което "Корпоративна търговска банка" АД била поставена под специален надзор, обективно била направена констатация за неналичност на депозитите по смисъла на член 1, параграф 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО по причини, пряко свързани с финансовото положение на търговската банка. С писмо № 77778/20.06.2014 г. "Корпоративна търговска банка" АД уведомила Българската народна банка, че банката е преустановила плащанията и всички банкови операции. Видно от решението на Управителния съвет на Българската народна банка, към 20.06.2014 г. по сметката на "Корпоративна търговска банка" АД в платежната система за брутен сетълмент е имало разполагаема наличност е в размер на 237 773 лева, при наредени чакащи плащания за над 38 000 000 лева, което сочело, че към този момент кредитната институция е неспособна да изплати депозитите по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние. С писмо № 4098/20.06.2014 г., изпълнителните директори на "Корпоративна търговска банка" АД уведомили Българската народна банка, че наличните средства на банката по сметки и в брой няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. В срок от 5 работни дни от тази констатация Българската народна банка е следвало да издаде изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директива 94/19, която е норма с директен ефект. Поради неизпълнението на това задължение, не е бил задействан компенсаторният механизъм за изплащане на гарантираните депозити на вложителите. Според направената от административния съд преценка, ищецът доказал, че е понесъл имуществени вреди в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с противоправното поведение на Българската народна банка. С неизпълнението на задължението си по член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 Българската народна банка нарушила чл. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за правата на човека, съгласно който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Обезщетението, което държавата дължи, трябвало във всички случаи да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на нарушеното право. Съдът посочил, че при липсата на разпоредби в правото на Европейския съюз относно размера на дължимото обезщетение, се прилагат принципите на процесуалната автономия, равностойността и ефективността. Според националният закон, при паричните притежания обективният измерител на стойността на нарушеното право, съответно компенсацията, с която може да се възстанови справедливият баланс по чл. 1 от Протокол № 1, е размерът на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва е предвиден от закона механизъм за обезщетяване на претърпени вреди, без кредиторът да е длъжен да ги доказва. Първоинстанционният съд не възприел и довода на ответника, че съгласно анекса към договора ищецът сам се е съгласил на по-дълъг срок за изплащане на депозита. Тезата, че сроковете за изплащане на гарантираните депозити подлежат на свободно договаряне е в противоречие на изискванията на директивата "да не се възпрепятства бързото изплащане", както и на императивното условие, според което удължаването на императивните срокове трябва да се извършва само "при изключителни обстоятелства. Съдът отхвърлил и възражението на Българската народна банка, че изплащането на депозитите не е могло да бъде осъществено в сроковете по Директива 94/19/ЕО, тъй като Фондът за гарантиране на депозитите в банките не е разполагал с необходимите средства, като се позовал на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, според който длъжникът не се освобождава от отговорност, ако не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Ищецът имал право на обезщетение при наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз - нарушена е правна норма с директен ефект, предоставяща права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Българската народна банка дължала обезщетението за периода на забава или за времето от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, в течение на който Българската народна банка е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. - датата на поставянето на "Корпоративна търговска банка" АД под надзор- изтекъл на 27.06.2014 г. С акта, с който се установява неналичността на депозитите, се откривала процедурата за изплащане на гарантираните депозити. Считано от датата на постановяване на този акт, започвал да тече срокът за изплащане. Ако решението по чл. 1, § 3, подт. i) от Директива 94/19 е било прието най-късно на 27.06.2014 г., ищецът би могъл да получи гарантирания размер на депозита най- рано на 25.07.2014 г. След тази дата той е започнал да търпи вреди в резултат на забавата на Българската народна банка. След приемане на решението от 6.11.2014 г. за отнемане на лиценза на "Корпоративна търговска банка" АД, с което е обвявена неналичността на депозитите, нарушението следвало да се счита преустановено. Затова, за периода 6.11.2014 г. - 4.12.2014 г., когато на ищеца бил изплатен гарантирания размер на депозита, не се дължало обезщетение. Съдът се позовал на заключението на назначената счетоводна експертиза, изготвена въз основа на данните в писмо № 55/13.01.2022 г. на "Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност, според което в сборната сума от 196 000 лева главницата е 187 238, 80 лева, а лихвата – 8761, 20 лева. Вещото лице уточнило, че всеки влог, включително начислената върху главницата лихва към датата на решението на Българската народна банка от 6.11.2014 г., участва пропорционално в алгоритъма за изчисляване на подлежащата на изплащане гаранция от Форда за гарантиране на влоговете в банките. Според приетото от административния съд, обективен измерител на дължимото на ищеца обезщетение за забава за периода 25.07.2014 г. - 5.11.2014 г. представлявала разликата между начислената договорна лихва върху влога и дължимата законна лихва за забава, но върху една и съща главница – 196 000 лева. Така не би се стигнало до неоснователно обогатяване, тъй като за релевантния период наличността по влога е била по-голяма от гарантирания минимум от 196 000 лева. Разликата между начислената върху влога на А. Б. за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. договорна лихва в размер на 1551, 45 лева и законната лихва за периода 25.07.2014 г. - 5.11.2014 г. в размер на 5627, 65 лева, възлизала на 4076, 20 лева, която сума следвало да се присъди на ищеца. С оглед направените изводи административният съд осъдил Българската народна банка да заплати на А. Б. обезщетение за имуществени вреди в размер на 4076, 20 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба. За разликата до пълния предявен размер от 8627, 97 лева ведно със законната лихва искът бил отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в редакцията към датата на предявяване на иска, съдът присъдил в полза на ищеца разноските за държавна такса в размер на 10 лева, за вещо лице - 310 лева и за адвокатско възнаграждение - 1000 лева. Адвокатското възнаграждение било намалено от претендирания размер от 1200 лева на 1000 лева по възражение на ответника за прекомерност на възнаграждението. Касационната инстанция намира, че административният съд е приложил точно материалния закон, като е приел, че има основание за ангажиране на имуществената отговорност за вреди на Българската народна банка. Съдът е постановил решението в осъдителната част в съответствие с тълкуването в решението от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16 на Съда на Европейския съюз. Правото на Европейския съюз обвързва държавата да изпълнява задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. По силата на принципа за лоялно сътрудничество Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите членки следва да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза (чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз). В случаите, в които държавата чрез системата на създадените от нея органи на държавна власт не изпълнява задълженията си, произтичащи от правото на Европейския съюз, както изисква чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, тя следва да носи имуществена отговорност за причинените вреди. Същите условия, изведени от основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, характеризират и извъндоговорната отговорност на Съюза за вреди, причинени от негови институции или служители при изпълнение на задълженията им (чл. 340, ал. 1 ДФЕС). Държавата членка отговаря за увреждащи правните субекти актове, действия или бездействия, които представляват проявление на допуснато от държавните органи достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Принципът за отговорността на държавата, изведен в решения на Съда на Европейския съюз, се прилага по отношение на дейността на всички институции на публичната власт. Друг основен принцип на правото на Европейския съюз е принципът за неговия примат над националното право на държавата членка. В случай че правният ред на Европейския съюз допуска търсенето на имуществена отговорност от държавата-членка за вреди, причинени на граждани или организации при нарушаване на правото на Европейския съюз, липсата на норма с такова съдържание в националния закон не изключва възможността за предявяване на иск за обезщетение пред националните съдилища. Не може да бъде споделен доводът на касационния жалбоподател Българската народна банка, че към 20.06.2014 г. банката не е била компетентен орган по смисъла на разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка "i" от Директива 94/19/ЕО. Компетентният орган не се определя от съюзните, а от националните правни норми, които възлагат функции и правомощия на органите от системата на държавно управление. Решението, че влоговете в търговска банка са неналични и че банката изглежда неспособна по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете, както и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива, попада сред мерките по надзор върху кредитните институции за спазване на пруденциалните изисквания. Статутът на централна банка, който има Българската народна банка по Закона за Българската народна банка, я прави компетентен орган по смисъла на § 40 Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012. Освен Българската народна банка, сред държавните органи към оня момент и към днешна дата, няма друг орган, натоварен с изпълнението на такива функции. Затова не е било необходимо изрично законодателно решение за овластяването на Българската народна банка като национален държавен орган, който да изпълнява задълженията по Регламент (ЕС) № 575/2013. Административният съд е направил законосъобразен извод, че Директива 94/19/ЕО не е била транспонирана в цялост в националното законодателство. Бездействието на Българската народна банка е противоправно, независимо че нормата на чл. 1, точка 3, подточка "i" от Директива 94/19 към оня момент не е била пренесена в националния закон. Българската народна банка като национална институция е задължена да съблюдава правилата, произтичащи от правото на Европейския съюз и да приложи съответните разпоредби на Директивата, независимо от противоречащите им предписания на националните правни норми. Това нейно задължение произтича от задължението на държавата за лоялно сътрудничество като държава-член на Европейския съюз и по силата на принципа за примат на правото на Европейския съюз над националното право. Нормите на Директивата са безусловни и ясни и предоставят права на частноправни субекти, които могат да се позоват на тях в отношенията си с публичните институции, независимо че по общо правило, за да може Директивата да породи действие на територията на държава членка, трябва да бъде приет закон, с който да бъдат създадени съответни на целите и насоките на този акт на Съюза национални правни норми. В мотивите на решението по дело С-571/16 Съдът на Европейския съюз посочва: "Член 1, точка 3, подточка "i" от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите". Управителният съвет на Българската народна банка е бил обвързан да приеме решение със съдържание, съответстващо на предписанието на член 1, точка 3, подточка "i" от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година, като остави неприложена противоречащата му норма на чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.). Като следствие от неизпълнението е било забавено откриването на процедурата по изплащането на депозитите на вложителите в "Корпоративна търговска банка" АД в гарантирания размер от 196 000 лева. Не се споделя и доводът на Българската народна банка, че нямало противоправно бездействие за издаването на акт, различен от акта за отнемане на лиценза на "Корпоративна търговска банка" АД, както и че неиздаването на административен акт представлявало мълчалив отказ, който подлежал на обжалване по реда на чл. 149, ал. 2 АПК. Всъщност, както беше посочено по-горе, неизпълнението на задължение, произтичащо от правото на Европейския съюз, се квалифицира като вид незаконно административно поведение, което не е индивидуален административен акт и се установява от съда, който разглежда иска за обезщетяване на произтичащите от бездействието вреди (чл. 204, ал. 3 АПК). В касационната жалба на Българската народна банка се прави и довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон, тъй като в действителност ищецът не бил понесъл имуществени вреди. Поддържа се, че имуществото на ищеца не е намаляло и не е установена възможност за сигурното му увеличение, при положение, че в течение на исковия период влогът на А. Б. е бил олихвяван със средната за пазара лихва, каквато би получил, ако беше вложил в друга банка. При уважаване на предявения иск ищецът би получил две обезщетения- веднъж договорната лихва, и втори път - законната лихва, което представлявало неоснователно обогатяване. Този довод не почива на точен прочит на приложимите материалноправни норми. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че ищецът е понесъл имуществена вреда от забавеното изплащане на сумата 196 000 лева, която не му изплатена в предвидените от директивата срокове. Задължението на Българската народна банка, за неизпълнението на което съдът е присъдил обезщетение, произтича от правно основание с извъндоговорен характер, а лихвата, която се начислява по влоговете на ищеца, е свързана с правоотношението по договора му за влог, сключен с "Корпоративна търговска банка" АД. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), гарантираният размер на влоговете от 196 000 лева включва и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1. Максималната сума, който изплаща Фондът за гарантиране на депозитите в банките, е 196 000 лева, независимо че размерът на влоговете на лицето, включително натрупаната върху тях лихва, може да е по-висок. Затова, за определяне на размера на обезщетението, няма правно значение каква част от изплатената на даден вложител сума от 196 000 лева представлява главница и каква - договорна лихва. Начислената договорна лихва увеличава размера на задължението на "Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност към вложителя, който може да търси пълният му размер в образуваното срещу търговската банка производство за несъстоятелност. Това вземане не е идентично с вземането на вложителя към Българската народна банка за обезщетяване на вреди, чийто източник е свързаното с поведението на банката непозволено увреждане. Неоснователно се поддържа, че ищецът не е доказал размера на понесената от него имуществена вреда. Вредата в размер на законната лихва не подлежи на доказване. Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите при и неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвиденото с правна норма обезщетение за забавено плащане на парично задължение не подлежи на доказване на каквото подлежат фактите, от които се извежда приложимото право. На доказване подлежат само действително претърпените в по-висок размер вреди, за които кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Не може да се приеме и доводът в жалбата на Българската народна банка, че присъденото обезщетение обогатявало ищеца без основание. Неоснователно обогатяване би имало, ако той получава нещо без основание, каквато теза е изключена при наличието на всички, установени по делото, предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Състоянието на неплатежоспособност на "Корпоративна търговска банка" АД, която не е била в състояние да удовлетвори вложителите си, като им изплати сумите по влоговете им, има за пряка последица задействането на компенсаторния механизъм по Директива 94/19/ЕО. Той не е бил своевременно приложен именно поради противоправното бездействие на Българската народна банка, при което възникват предпоставките за обезщетяване на засегнатото от бездействието лице. Неоснователно е и оплакването за начисляването на законна лихва върху присъденото обезщетение. Касационният жалбоподател поддържа, че това е анатоцизъм, при положение, че обезщетението представлява изтеклата върху главницата от 196 000 лева законна лихва за съответния период, а анатоцизмът не се допуска от действащото право. Всъщност административният съд е присъдил законната лихва като обезщетение за вреди. Забавеното плащане на задължението от страна на държавата е основание за присъждане на законната лихва съобразно чл. 86 ЗЗД във връзка с § 1 от заключителните разпоредби на Закона за задълженията и договорите. В заключение следва да се приеме, че решението на административния съд в осъдителната част не е засегнато от сочените от касатора касационни основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. Решението е неправилно в частта, в която предявеният от А. Б. иск е отхвърлен в частта за сумата 1551, 45 лева. Административният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е намалил размера на обезщетението със сумата 1551, 45 лева. Съдът е определил дължимото обезщетение за имуществени вреди, ползвайки конструкция, която е фактически и правно необоснована, тъй като въвежда елементи от института на неоснователното обогатяване във фактически състав на непозволено увреждане. Задължението на Българската народна банка, за неизпълнението на което се претендира обезщетение, произтича от правно основание с извъндоговорен характер, а лихвата, която се начислява по влоговете на вложителя, е свързана с правоотношението по договора му за влог, сключен с "Корпоративна търговска банка" АД. Начислената договорна лихва не обуславя отпадане на отговорността на централната банка, при положение, че при плащане на гарантирания размер на влоговете всички вложители получават една и съща сума, формирана от главница и лихва. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), гарантираният размер на влоговете от 196 000 лева включва и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1. Ако влогът/влоговете заедно с начислената върху тях лихва са по-големи от сумата 196 000 лева, очевидно няма значение дали лихвата е начислявана преди или след поставянето на търговската банка под специален надзор. Начисляването на договорна лихва по влоговете в периода на преустановяване на дейността на банката увеличава размера на задължението на "Корпоративна търговска банка" АД към кредиторите в производството по несъстоятелност, което няма отношение към обезщетението, дължимо от Българската народна банка за забавеното изплащане на гарантирания размер на влоговете. Решението в отхвърлителната част следва да се отмени в частта за сумата 1551, 45 лева, като се постанови друго, с което Българската народна банка да бъде осъдена да заплати на А. Б. 1551, 45 лева, съставляваща част от претендираното от него обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2017 г. С оглед изхода на делото в полза на А. Б. следва да се присъдят разноски в размер на 605 лева, от които 5 лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Светлана Борисова: по адм. д. № 4494/2022 г на ВАС Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че от обезщетението не следва да бъде приспадната начислената за исковия период по влоговете на ищцата договорна лихва. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на законната лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. В същото време обаче, във връзка с размера на иска, не може да се пренебрегне фактът, че за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. С изплащането на договорните лихви по вземането към КТБ, част от вредата на кредитора, в размер на законната лихва върху главницата, за процесния период, би била възмездена. Съдия: /Светлана Борисова/