Решение № 6366 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2818/2014 г.

Решение № 6366 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2818/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Цветан Иванов Ленков с адрес: село Богьовци, община Костинброд, Софийска област, чрез пълномощника си адв. Стойчо Милев Гергьовски от САК, против решение № 16450 от 10.12.2013 г. по адм. дело № 9047/2012 г. на Върховен административен съд, Четвърто отделение. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК). По подробно развити съображения моли съдебното решение да бъде отменено изцяло и постановено ново, с което да се отмени изцяло Решение № 498/15.06.2012 г. на Министерския съвет на Република България за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗБП - строителни материали - пясък, от находище "Лисия", разположено в землището на село Богьовци, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС, пълномощникът поддържа изцяло подадената жалба и отново моли решенията да бъдат отменени. Допълнително е постъпила и писмена защита. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита, че е неоснователна и поддържа постановеното съдебно решение. От заинтересованата страна - министърът на икономиката и енергетиката, гр. София е постъпило писмено възражение. Отделно от това, в откритото съдебно заседание процесуалният представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по производството. Заинтересованата страна ЕТ "Тодор Дичов Христов", гр. София, не заявява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в законния срок, но по същество е неоснователна. Законосъобразен е изводът на тричленния състав, че срокът визиран в разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от Закона за подземните богатства е инструктивен, както и че по-късното издаване на решението не представлява нарушаване на административнопроизводствените правила, т. е. възражението на касатора за нарушение на материалния закон е неоснователно. Неоснователно е и оплакването на касатора за нарушение на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, както и на Наредбата за извършването на оценка за съвместимостта на плановете, програмите и проектите и инвестиционните предложения с предмета и целите на опазването на защитените зони. Правилно, въз основа на доказателствата по делото и най-вече решението на МС, което е атакувано пред тричленния състав, последният е приел, че в хода на административното производство е било извършено съгласуване с Министерството на околната среда и водите - Национална служба за защита на природата, която е дала становище, че добивът и първичната преработка на подземното богатство може да се осъществи само след решение за одобряване на инвестиционно предложение по процедурата по оценката за съвместимост с предмета и целите на опазването на защитените зони, съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗБР, както и по реда на Наредбата, цитирана по-горе. В административния акт изрично е посочено, че концесионният договор влиза в сила от датата, от която са изпълнени едновременно условията - т. 4.1. Правилно съдът е приел, че възраженията на жалбоподателя, които се преповтарят и в касационната жалба са относими към последващите изисквания по предоставянето и експлоатацията на концесионната площ, а не към законосъобразността на процедурата по Глава втора, раздел III от ЗПБ. Неоснователни са и другите възражения на касатора, поради което и касационната жалба следва да се остави без уважение. Настоящият петчленен състав на ВАС констатира, че касационната жалба на Цветан Иванов Ленков е подадена преди официалното връчване на съобщение за постановеното съдебно решение, но тъй като преждевременната жалба не е процесуално недопустима за разлика от просрочената, същата се счита депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 16450 от 10.12.2013 г. по адм. дело № 9047/2012 г., в производство по чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 и т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 54, ал. 7 от Закона за подземните богатства, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение, на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Цветан Иванов Ленков от с. Богьовци, община Костинброд, срещу Решение № 498 от 15.06.2012 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - пясък, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "Лисия", разположено в землището на с. Богьовци, община Костинброд, Софийска област. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че подадената пред него жалба е процесуално допустима, поради което я е разгледал по същество. При обсъждане на всяко едно от направените оплаквания съдът е установил, че при издаване на обжалваното решение на Министерския съвет № 498 от 15.06.2012 г. не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 от АПК, които да обуславят незаконосъобразност и отмяна на административния акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. Изложените подробни съображения напълно се споделят и от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се повтарят отново и в касационното решение. В чл. 54 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) е предвидено да се предоставя концесия за добив по преференциален ред - без провеждане на търг или конкурс, тоест да се предоставя по право на титуляр на разрешение за търсене и проучване или за проучване при условията на чл. 29 от ЗПБ. В тази разпоредба няма ограничение дали разрешението ще се издаде на физическо лице, на едноличен търговец или на друг правен субект по Търговския закон - юридическо лице. ЗПБ е специален спрямо Закона за концесиите (ЗК), а и в това производство не подлежи на обсъждане въпроса за издаденото в случая на ЕТ "Тодор Дичов Христов", гр. София от Министъра на околната среда и водите РАЗРЕШЕНИЕ № 190 от 16 декември 2002 г. за търсене и проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства в площ "ЛИСИЯ", разположена в землището на с. Богьовци, общ. Костинброд, Софийска област и УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ТЪРГОВСКО ОТКРИТИЕ № 0112 от 26.11.2003 г. Това са други административни производства, които са вече приключили, и в конкретния случай спорът е единствено за законосъобразността на РЕШЕНИЕ № 498 от 15 юни 2012 г. на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив от цитираното вече неколкократно находище на строителни материали - пясък в землището на с. Богьовци. Преди издаването на това решение е спазена процедурата по съгласуване с всички министерства, както и със съответните дирекции, агенции, областния управител на Софийска област и кмета на община Костинброд. Видно от приложената в административната преписка по делото Справка, относимото за случая предложение на Министерството на околната среда и водите е възприето изцяло и отразено в т. 7.3 от обжалваното решение на Министерския съвет (РМС), а предложението на Министерството на културата, че съгласува при стриктно спазване на чл. 160, ал. 2 от ЗКН, касаещо твърдението за намиращата се в близост до кариерата църква от 18 век - архитектурен паметник, също е прието и отразено в РМС и в проекта на концесионния Договор. Тричленният състав на ВАС е обсъдил всички направени в жалбата на Цветан Иванов Ленков оплаквания. Следва да се отбележи, че това лице има правен интерес да обжалва решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия единствено защото негов имот № 019015 - нива с площ от 1 028 кв. м попада в концесионната площ - безспорен факт, установен от вещото лице в заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Правилно съдът е приел, че за конкретния случай е приложим § 105, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.), а не § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 70 от 8.08.2008 г.). Впрочем това възражение е направено от жалбоподателя не първоначално в жалбата му, където следва да се посочат основанията за незаконосъобразност на обжалвания административен акт съгласно чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК, а в хода на съдебното производство с допълнителна Молба от 5.06.2013 г., поради което е преклудирано. Независимо от това, сроковете за административните органи са инструктивни, а не преклузивни и с изтичането им не се преклудира възможността им да разгледат искането, с което са сезирани, да се произнесат по искането или да извършат съответните действия. Издаденият след срока акт или извършеното след срока действие не е незаконосъобразно. В този смисъл е ППВС № 4/22.09.1976 г. по гр. дело № 3/1976 г., което макар и по отменения ЗАП (Закон за административното производство), не е изгубило сила и към настоящия момент. Между впрочем, същото се отнася и за съдебните решения - когато са постановени след едномесечния срок, предвиден в чл. 172, ал. 1 от АПК, те не са нищожни, недопустими или незаконосъобразни само на това основание. Правилно тричленният състав на ВАС е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че процесното решение е в противоречие с чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на плановете, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата). Правилно също е счел за неоснователни и възраженията, че решението е постановено в нарушение на чл. 31 от Закона за здравето. И това е така, защото в обжалваното решение на Министерския съвет са предвидени в т. 7 условия и изисквания, които напълно дават отговор на съмненията и притесненията на жалбоподателя за засягане на живота и здравето на населението и които действия ще бъдат извършени впоследствие. Предвидено е още, че концесионният договор ще влезе в сила едва когато определеният за концесионер изпълни няколко условия, посочени в т. 4 от решението. Взаимоотношенията между концесионера и собствениците на имоти са законово определени в чл. 75 от ЗПБ и касаят последващи действия, както последващи дейности са извършването на ОВОС и оценка за съвместимост, и те не са предпоставка и елемент от процедурата по предоставяне на концесия по реда на Глава втора, раздел III от ЗПБ. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено в нарушение на чл. 3, т. 5 във вр. с позиция 212 от Приложение № 1 на Наредба № 7 от 25.05.1992 г. на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Такъв довод е направен пред първата инстанция едва в писмената защита, а не в жалбата и съдът не е имал задължение да го обсъжда в решението си. Освен това, тази наредба, издадена от министъра на здравеопазването е отменена в "Държавен вестник", бр. 38 от 17.05.2011 г. и не е приложимо право към момента на издаване на процесното решение на МС на 15 юни 2012 г. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника министъра на икономиката и енергетиката следва да бъдат присъдени своевременно поисканите в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - I колегия,