Решение № 5835 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2015 г.

Решение № 5835 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 125 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане (АСП), представлявана от изпълнителния директор, чрез процесуален представител срещу решение № 493/30.01.2015 г., постановено по адм. дело № 6413/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), САМО В ЧАСТТА, с която са осъдени да заплатят на Драгомир Стоянов Янков обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 6954,95 лева (шест хиляди деветстотин петдесет и четири лв и 95 ст) за периода 13.06.2012 г. -13.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.06.2014 г. до окончателното й изплащане. В останалата част, решението като необжалвано, е влязло в сила. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, в обжалваната част, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението, в обжалваната част, да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначално предявения иск. Ответната в производството страна - Драгомир Стоянов Янков не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Намира същото за законосъобразно, постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Драгомир Стоянов Янков, депозирана на 25.06.2012 г., в която заедно с оспорването на административния акт, предявява иск, с който претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение с Агенция за социално подпомагане в размер на 7700 лв. за периода 13.06.2012 г. до 13.04.2013 г. (десет месеца), ведно със законната лихва върху горната сума от 23.06.2014 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд установява, че с решение № 2108/28.03.2013 г. по адм. дело № 6200/2012 г. по описа на АССГ, 19 състав е отменена заповед № РД-01-672/11.06.2012 г. и Заповед № ЧР-254/13.06.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която е прекратено служебното правоотношение между ищеца и ведомството. Решението е влязло в законна сила на 23.06.2014 г. Със заповед № ЧР-258/22.08.2014 г., считано от 07.07.2014 г. изпълнителният директор на АСП прекратява повторно служебното правоотношение с Янков, поради неявяване на възстановения служител в срок, съгласно чл 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Не се спори между страните, че Янков преди прекратяването на служебното му правоотношение е заемал длъжността "директор на РДСП - Шумен" с ранг II младши в АСП. Последното заплатено на ищеца брутно възнаграждение за месец май 2012 г. видно от фиша за заплата е в размер на 777 лв. От удостоверение № 11-111/17.11.2014 г. на АСП се установява, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение брутната заплата на Янков е 777 лв. От представеното копие на трудовата и служебна книжка се приема, че за периода 07.03.2013 г. - 09.05.2013 г. Янков е заемал длъжност по трудово правоотношение към Изи Асет Мениджмънт АД с брутно трудово възнаграждение 600 лв, като не е полагал труд по служебно правоотношение. Съгласно служебна бележка от Агенцията по заетостта изх. № 1440/03.11.2014 г. се удостоверява обстоятелството, че за периода 18.06.2012 г. - 06.03.2013 г. Янков е безработен и не е полагал труд нито по трудово, нито по служебно правоотношение. При обсъждане на събраните доказателства, решаващият съд излага мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на признаване на уволнението за незаконно. Първоинстанционният съд приема, че изпълнението на отрицателната предпоставка по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се установява от съдържанието на трудовата и служебната книжка на ищеца. Направен е извод, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода 13.06.2012 г. - 07.03.2013 г. е в размер на (8 месеца по 777 лв + 15 работни дни по 35,318 лв / или 6745,77 лв., а за периода 08.03.2013 г. - 13.04.2013 г.) когато ищецът е полагал труд по трудово правоотношение към Изи Асет Мениджмънт АД с размер на възнаграждението от 600 лв. на същия му се дължи обезщетение за разликата между получаваното възнаграждение при Изи Асет Мениджмънт АД и това, което би получавал, ако не би било неправомерно прекратено служебното му правоотношение с ответника (777 лв.) или общо 209,18 лв. С оглед на гореизложеното, общият размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е определен на 6954, 95 лв. Предвид установеното, за разликата до пълния претендиран размер от 7770 лв искът като недоказан и неоснователен е отхвърлен. По претенцията за лихви е прието, че същата е с начален момент датата на която влиза в сила решението за отмяна на незаконосъобразния акт, като последица от който са претърпени вредите - 23.06.2014 г., при което до окончателното изплащане на обезщетението ще следва да се присъди законната лихва, така както е поискана. Касационната инстанция намира така постановеното решение за допустимо и правилно. Неоснователни са поддържаните в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост (чл. 209, т. 3 от АПК). С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в относимата към разглеждания казус редакция - ДВ бр. 95 от 2003 г. предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Неоснователно е касационното възражение за неправилно приложение на материалния закон поради приетото от първоинстанционния съд приложение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл в посочената по-горе редакция, тъй като обезщетението следва да се присъди за 6 месеца според изменението на разпоредбата с ДВ бр. 38 от 2012 г. в сила от 01.07.2012 г. При постановяване на решението съдът е установил правилно релевантните за признаване на правото на обезщетение факти, въз основа на което е направил обоснован извод за правото на обезщетение за период от 10 месеца при брутно определен размер на заплатата. Касае се за изменение на материалноправна норма, което се прилага от влизането й в сила - 1.07.2012 г. Подадените преди тази дата искови молби /жалби/ с претенции за обезщетение следва да се разглеждат съобразно приложимата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл преди посочената дата. В конкретния случай искът е предявен едновременно с оспорване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, обективиран в жалба от 25.06.2012 г., т. е. преди изменението на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е материалноправна и като не е предвидено обратно действие на изм. в ДВ. бр. 38/2012 г. (в сила от 01. 07. 2012 г.), предявената претенция следва да се разгледа по досегашния ред. Обстоятелството, че вземането е изискуемо към момента на влизане в сила на решението не променя извода за приложимостта на съответната редакция, тъй като съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗДСл държавния служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното ПО и да иска отмяна на акта и обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. В този смисъл е и чл. 204, ал. 2 от АПК за предявяване на иска за обезщетение съвместно с оспорването на акта. Следователно в настоящия казус искът за обезщетение е предявен преди изм. на чл. 104 от ЗДСл. В този аспект размерът на претенцията се определя съобразно размера на брутната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, а максималния период е до 10 месеца. С оглед на гореизложеното, съдът правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за размера на признатия като основателен иск. Общият размер на претенцията е определен и съответно уважен правилно при точно прилагане на материалноправната норма. Не се установява и нарушение при признаване на дължимата лихва. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдените нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,