Решение № 1021 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13539/2011 г.

Решение № 1021 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13539/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Боян Митев, против решение № 3897/10.08.2011 г. по адм. дело № 631/2011 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 31-ви състав в частта, с която е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания № 01-2600/8883/03.12.2010 г., подписано от заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция относно санкцията за бъдещ период, наложена на "Атанасов Грейн" ЕООД по подадено от него Общо заявление за плащания на площ за 2008 г. за декларираните площи по Схемата за енергийни култури (СЕК) в размер на 27 518.40 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснато нарушение на материалния закон и противоречие на изложените от съда мотиви с диспозитива на решението в тази му част. Сочи се, че според чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9/2.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури, за да бъде оторизирано плащането по СЕК е задължително да бъде подадена декларация, подписана в случая от изкупвача, за доставените количества енергийни култури от всеки вид и датите на доставките, ведно с фактури, приемо-предавателни протоколи и други документи, доказващи реалното доставяне на изкупвача на договорените количества земеделска продукция. Според касатора същото задължение е залегнало и в чл. 27, т. 2 от Регламент № 1973/2004 г., директно приложим на територията на Република България, а съгласно т. 3 освен това изкупвачите гарантират, че еквивалентно количество от такива сурови материали се използва в Общността за производство на една или повече енергийни култури. При непредставяне на заявените представителни добиви на оторизирания изкупвач, за жалбоподателя е възникнала възможността да реализира продукцията на свободния пазар, т. е. не е постигната целта на мярката - подпомагане и финансиране на реализирането й именно като енергийна суровина. С неизпълнение на това задължение от страна на жалбоподателя е отпаднала гаранцията, че суровините ще се използват в Общността, както и за производство на енергийни продукти. Поради непредставяне на изискуемите документи земеделският производител не може да установи, че произведените енергийни култури са използвани за енергийна суровина. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, при което настоящата инстанция да отхвърли изцяло жалбата на "Атанасов Грейн" ЕООД, по която е образувано първоинстанционното производство. По делото е постъпила и втора касационна жалба - от "Атанасов Грейн" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Св. св. Кирил и Методий" № 10, представлявано от управителя Атанас Генчев Атанасов, чрез процесуалния му представител адв. Есен Мустафа, против горепосоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против уведомителното писмо, в частта му относно наложените намаления и санкции за двойно декларирани площи. Наведени са доводи, че решението в тази част е необосновано и неправилно поради допуснати нарушения на процесуални правила и противоречие с приложимия материален закон. Оспорват се констатациите на решаващия съд, че по отношение на 8.24 ха не са отстранени застъпванията, което не съответства на събраните по делото доказателства и правилата за изясняване на площи, декларирани от повече от един земеделски производител, съдържащи се в Правилника на отдел "Директни плащания на площ", версия 6.0. В допълнение се сочи, че създадената Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) не съответства на императивните изисквания на чл. 143b, ал. 8, предл. второ от Регламент № 1782/2003 г. , тъй като не позволява на бенефициента към момента на подаване на заявлението и извършване на идентификацията, да знае, че имотът вече е идентифициран и е обект на друго заявление. Поддържат се и редица нарушения на материалноправни норми от правото на ЕС - Регламент № 1782/2003 г. , Регламент № 796/2004 г. , Регламент № 795/2004 г. Наведени са съображения, че принципът на пропорционалност не допуска отговорността за пропуските и грешките на администрацията при изработването на СИЗП да бъдат заменени със санкции в тежест на бенефициента. Помощите по СЕПП не са предназначени да се отпускат за наличието на документ за земята, а за обработването й и производството на селскостопански продукти. По тази причина Правилникът на отдел "Директни плащания на площ", версия 6.0 противоречи на съображения 1 - 3 и 21 от Преамбюла на Регламент № 1782/2003 г. и чл. 30, § 4 от Регламент № 796/2004 г. , тъй като правилата, които съдържа за изясняване принадлежността на двойно декларирани площи, отдават ключово значение на представянето на документ за правно основание за ползване на имота, без да държат сметка кой от заявителите в действителност обработва заявения за подпомагане имот. В касационната жалба е обективирано и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като разрешаването на настоящия правен спор е в зависимост от интерпретирането на редица норми от законодателството на ЕС - чл. 143b, ал. 8, предл. второ от Регламент № 1782/2003 г. , както и на съображения 1 - 3 и 21 от Преамбюла на Регламент № 1782/2003 г. и чл. 30, § 4 от Регламент № 796/2004 г. . По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и произнасяне от настоящата инстанция с решение по съществото на спора, с което да отмени оспореното уведомително писмо, в частта на намаленията за наддеклариране по СЕПП и СНД и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, а в отношение на евентуалност - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ с указания по тълкуването и прилагането на процесуалния и материалния закон. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за допустими, като подадени от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на "Атанасов Грейн" ЕООД против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания № 01-2600/8883/03.12.2010 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частите, с които за декларираните от дружеството площи по СЕПП и по СНД от ДФЗ-РА е намален размерът на финансовото подпомагане по подаденото заявление на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП и съответно за декларираните площи по СЕК му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 27 518.40 лв. на основание чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г. . С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - заместник-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, надлежно оправомощен при условията на заместване, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Прието е, че уведомителното писмо в частта, с която са намалени оторизираните суми по СЕПП и СНД, поради установена двойно декларирана площ от 8.25 ха е материално законосъобразно, тъй като за спорните парцели са подадени повече от едно заявления, а в хода на административното производство застъпването не е отстранено. Правилно тази площ е определена като недопустима за подпомагане, като размера на санкциите и по двете схеми е изчислен в съответствие с чл. 51, § 2 от Регламент № 796/2004 г. . Жалбата против уведомителното писмо, в частта му относно наложената санкция за бъдещ период по СЕК е приета за основателна по мотиви, че недоставянето на необходимите количества продукция от съответния вид и непредставянето на документи, установяващи този факт е в пряка връзка с неизпълнение на задълженията спрямо парцелите, предназначени за енергийни цели, която връзка е обективна, а не обусловена от наличието или липсата на умисъл. Предвидените в регламента санкции целят да предотвратят недобросъвестно поведение на земеделските производители, като помощта се изключва или намалява в случаи на наддеклариране. В тази връзка съдът е приел, че "наддекларирани" са площите, които не се използват и не се обработват от земеделския стопанин по заявения начин и именно по тази причина са недопустими за подпомагане. Поради това и тъй като в случая е безспорно установено, че земеделският производител е обработвал заявените площи, отглеждал е енергийни култури и е произвел такива, е приел за незаконосъобразна наложената му санкция за бъдещ период. По тези съображения оспореното уведомително писмо е отменено в частта относно наложената санкция за бъдещ период по СЕК в размер на 27 518.40 лв. и жалбата е отхвърлена в останалата й част. Разгледана по същество касационната жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е основателна, по следните съображения: Между страните няма спор по фактите. От данните по делото се установява, че от "Атанасов Грейн" ЕООД е подадено общо заявление за плащания на площ за кампания 2008 г. с УИН 0825040811146, в което са декларирани 112 броя земеделски парцели с обща площ 1285.4 ха по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за национални доплащания (СНД) и 23 броя земеделски парцели с обща площ 312.67 ха по Схемата за енергийни култури (СЕК), декларирани с последваща молба от 12.05.2008 г. По СЕПП за декларираните площи е изчислена искана финансова помощ в размер на 164 305.54 лв., като на бенефициента, след извършено намаляване на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, е оторизирана за плащане сума в размер на 163 250.61 лв., по СНД изчислената финансова помощ е 119 446.96 лв., от които след извършено намаляване на основание чл. 47, ал. 2, т. 6 ЗПЗП, е оторизирана сума в размер на 117 146.22 лв. Предмет на оспорване пред административния съд са били освен наложените санкции и редукции по СЕПП и СНД, така също и санкцията за бъдещ период, мотивирана с неспазване на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/02.05.2007 г., тъй като от земеделския производител в ОРА не е представена декларацията по чл. 4, ал. 1, т. 4 - декларация, подписана от първите преработватели или изкупвачите, за доставените им количества енергийни култури от всеки вид и за датите на доставките, нито документи, доказващи реалната доставка на съответната енергийна култура. Обжалваното решение, в частта, с която съдът е отменил наложената санкция за бъдещ период е постановено в противоречие с приложимата материалноправна уредба. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, който налага извършването на преценка дали при неспазване на изискванията на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/02.05.2007 г. заявената за подпомагане площ следва да се приеме за наддекларирана и на това основание да се наложи санкция за бъдещ период, без обаче да съобрази правните си изводи с приложимото в случая правило на чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004 г. . Анализът на посочената норма сочи, че Схемата за енергийни продукти е обвързана както с произведена продукция енергийни култури от декларираната площ, така също и с преработката им в краен енергиен продукт. Според чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004, когато даден земеделски производител, кандидатстващ за помощ за енергийни култури не достави изискваното количество от някоя суровина, се счита, че не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели по отношение на площ, изчислена чрез умножение на площта земя, обработвана и използвана от него за добива на суровини по процента липси при доставките на тази суровина. В настоящия случай този процент е 100 %, тъй като няма спор, че не са налице реални доставки на енергийни култури в съответствие с изискванията на Наредба № 9/2007 г. Това е основание за определяне на цялата площ като наддекларирана и за налагане на санкция поради липсата на доставка на енергийната култура. Незаконосъобразни са изводите на съда, че като "наддекларирани площи" следва да се възприемат единствено площи, които не се използват и не се обработват от земеделския производител. В този смисъл е нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, според която РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Такава площ се смята за недопустима за подпомагане по СЕПП. В конкретния случай обаче отказаната финансова помощ, респективно наложената санкция за бъдещ период - предмет на оспорване, не са основани на ЗПЗП, а на Регламент № 796/2004 г. , съдържащ изрична норма за земеделски производител, кандидатстващ за помощ за енергийни култури, т. е. кандидатстващ по Схемата за енергийни култури (СЕК). Чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004 въвежда изискването "да е доставено изискваното количество от някоя суровина", като само в този случай се счита, че "земеделският производител е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели". Липсата на реална доставка на суровини е основание площта да се счита за наддекларирана. Аргумент в тази връзка се съдържа и в заглавието на чл. 51 от Регламент № 796/2004 - "Намаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране", предвиждащ в случаите на наддекларирана площ повече от 50 %, налагането на санкция и за бъдещ период. В конкретната хипотеза санкцията е наложена поради непредставянето на задължително изискуеми по схемата документи, доказващи изпълнението на поетите договорни задължения върху цялата заявена площ с енергийни култури от 312.67 ха. Представянето на документите по чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба № 9/02.05.2007 г. има за цел да удостовери, че земеделският стопанин е "доставил изискваното количество суровина" по смисъла на чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004. Без тези документи кандидатът не може да докаже изпълнение на задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели, което на свой ред съставлява основание заявената от него площ по СЕК да се счита за наддекларирана и в съответствие с § 2 на чл. 51 от Регламента - за налагане на т. нар. санкция за бъдещ период. Във връзка с наведения от административния съд довод за незаконосъобразността на наложената санкция за бъдещ период, че липсата на задължителни документи по СЕК, доказващи изпълнение на поетите договорни задължения в случая не се дължи на умишлено, недобросъвестно или небрежно поведение от страна на земеделския производител, следва да се отбележи, че налагането на санкция в хипотезата на чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004 е обусловено от обективни фактори, а не от наличието на умисъл в действията на бенефициента. При наддекларирането по чл. 51 отговорността е обективна за разлика от тази, визирана от чл. 53 от Регламент № 796/2004 - за умишлени действия във вреда на европейския бюджет. По изложените съображения съдебното решение в частта, обжалвана от ДФЗ - в която оспореното уведомително писмо е отменено относно наложената на "Атанасов Грейн" ЕООД санкция за бъдещ период за декларираните площи по СЕК, в размер на 27 518.40 лв., следва да бъде отменено като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на "Атанасов Грейн" ЕООД в тази й част. По съществото си касационната жалба на "Атанасов Грейн" ЕООД е неоснователна, а съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу наложените му санкции и редукции по СЕПП и СНД, е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради следното: По делото е безспорно, че при извършените кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти е констатирано застъпване общо в размер на 11.26 ха между декларираните от жалбоподателя площи с тези, декларирани от други трима земеделски производители - ЗКПУ "Медовина" - 1.49 ха, Димо Тодоров Димов - 4.49 ха и ЕТ "Жан-Жан Ненов" - 5.28 ха. На 29.08.2008 г. жалбоподателят е подал декларация за изясняване на двойно заявени площи, с която се е съгласил в част от парцелите да бъдат направени корекции и е подписал коригиращи карти за три застъпвания в два от тях, а именно: едно застъпване в БЗС 926472 и две застъпвания в БЗС 926499, като по този начин е отстранено част от застъпването с ЕТ "Жан-Жан Ненов" в размер на 3.02 ха. По отношение на останалите площи е заявил, че потвърждава ползването им от дружеството, но не може да представи документи, доказващи основанието за ползване, тъй като ги ползва комасирано. По този начин е останало застъпване от 8.24 ха, за което административният орган е намалил размера на финансовото подпомагане по СЕПП и СНД. В касационната жалба на "Атанасов Грейн" ЕООД се поддържа, че цялото застъпване от 8.24 ха е отстранено. По отношение на застъпванията от 1.49 ха, респ. 4.49 ха със ЗКПУ "Медовина" и Димо Тодоров Димов касаторът сочи, че двамата заявители не са се явили в указания 10-дневен срок, нито са изпратили писмено обяснение в същия срок. Съгласно правилата за изясняване на площи, декларирани от повече от един земеделски производител, съдържащи се в Правилника на отдел "Директни плащания на площ", версия 6.0, бездействието на двамата бенефициенти, т. е. неявяването им се счита за отказ от двойно декларираните площи, както и че декларирането им се дължи на тяхна грешка, при което тези площи се изключват от заявлението им служебно и им се налагат санкции и намаления. В този случай застъпването е отстранено и тогава другият бенефициент получава помощта, защото остава само и единствено неговото заявление за подпомагане. Касаторът счита, че е отстранено и застъпването от 2.26 ха с ЕТ "Жан-Жан Ненов", тъй като съгласно заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза "Атанасов Грейн" ЕООД се е отказало от тази площ. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗПЗП кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за подпомагане по образец, като ал. 5, т. 2 предвижда, че министърът на земеделието и храните определя с наредба образците на заявленията и изискванията към тях за отделните схеми и мерки за подпомагане по Общата селскостопанска политика. В настоящия случай това е Наредба № 107/23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, в която е показан образец на Общо заявление за плащания на площ 2008. В наредбата се съдържа и Инструкция за попълване на общото заявление за плащания на площ 2008. Неразделна част от общото заявление е таблицата с използваните парцели, която съдържа данни за всички парцели, обработвани от заявителя, като на база обективираните в нея данни се определя размерът на субсидията. Таблицата се състои от две части - данни за идентификация на парцела и схеми за подпомагане. Съгласно показания образец в първата част от таблицата има различни полета, в едно от които следва да се посочи основание за ползването на имота - попълва се цифров код за видовете основания, описани в Приложение 3 от Инструкцията. В Таблицата на използваните парцели 2008 г., попълнена от жалбоподателя, същият е вписал като основание за ползване на заявените площи кодове 2 и 3 - договор за аренда и договор за наем, като за някои парцели е посочил едновременно и двата кода, а за други - само единият от тях, а за един парцел е отразил кодове 1 и 2 - собственост/съсобственост и договор за аренда. В таблицата не се съдържа отбелязване на основание, различно от горепосочените, включително и комасация. При извършената проверка за установяване на коректността на подадените заявления Разплащателната агенция е установила двойно заявени площи, във връзка с което е изпратила и на тримата бенефициенти "уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат". В писмата е указано да представят налични документи, доказващи право на ползване на описаните застъпени площи - нотариален акт, решение на Поземлена комисия (ОСЗ), скица на имота, протокол за въвод във владение, договор за аренда, договор за съвместно ползване, декларация от собственика на земята ведно с копие от нотариален акт, в случай на неформална договореност или други документи, доказващи право на ползване. Но независимо, че в Таблицата на използваните парцели жалбоподателят е посочил като основание за ползване - договор за наем/аренда, в декларацията за изясняване принадлежността на двойно декларирани площи същият заявява, че потвърждава ползването на парцелите, но не разполага с документи за това, тъй като ги ползва във връзка с извършена комасация. В инструкцията към Наредба № 107/2006 г. е посочено, че документите за правното основание за ползване на земята не трябва да се прилагат към заявлението, но трябва да са на разположение на бенефициента и да бъдат предоставяни на контролните органи на разплащателната агенция при поискване. Наред с това, съгласно подаденото от жалбоподателя Общо заявление за плащания, същият изрично се е задължил да съхранява документите, доказващи основанието за ползване на земеделските парцели, с които кандидатства за субсидия, за поне пет години от годината на кандидатстване. В настоящия случай предвид констатираното застъпване РА е изискала тези документи от дружеството, което чрез законния си представител е заявило, че не притежава такива, независимо от вече поетото задължение да ги представи при поискване. Правилникът предвижда широк кръг от документи, доказващи право на ползване - скица на имота, протокол за въвод във владение и др., като изброяването не е изчерпателно. Т. е. дори да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че ползва имотите по комасация, това не възпрепятства възможността му да разполага с писмени доказателства за това. В тази връзка, несъстоятелни са доводите на търговското дружество - касатор, че при изясняване на принадлежността на двойно декларираните площи националното законодателство отдава приоритет на представянето на документ, установяващ основанието за ползване на имота, без да държи сметка кой от заявителите в действителност обработва заявения за подпомагане имот. В Правилника, както вече беше отбелязано по-горе са визирани широк кръг от примерни документи, с които може да се докаже правото на ползване, от което следва, че целта на представянето им е именно да се удостовери фактическото ползване на имота, а не дали ползването е на годно правно основание. В Правилника на отдел "Директни плащания на площ", версия 6.0 се съдържат правила за изясняване принадлежността на двойно декларирани площи. Действително в тях има текст, според който ако даден земеделски производител не се яви в ОРА и не изпрати обяснително писмо в определения срок, се приема, че той се отказва от застъпените площи и идентификацията им се дължи на негова грешка, като в този случай след изтичане на срока експертите от ОРА премахват всички застъпени площи. По делото е безспорно, че другите двама бенефициенти - ЗКПУ "Медовина" и Димо Тодоров Димов не са се явили в указания им срок за изясняване принадлежността на застъпените площи, което според правилата на Правилника означава, че са се отказали от застъпените площи. Последните следва да се изключат от заявлението им за подпомагане като наддекларирани и да им се наложи съответната санкция. Но тъй като процедурата цели изясняване принадлежността на застъпените площи, само по себе си обстоятелството, че площите са изключени от заявленията на ЗКПУ "Медовина" и Димо Тодоров Димов не означава, че същите следва автоматично да бъдат възприети като такива с изяснена принадлежност към площите, обработвани от "Атанасов Грейн" ЕООД. Неслучайно с уведомителните писма и до тримата бенефициенти е изискано представяне на документи за право на ползване - критерият, по който се изяснява принадлежността на такива площи е наличието на документ, на което това ползване е основано. Аргумент в тази насока е хипотезата, при която и двамата заявители са представили декларация в указания 10-дневен срок, но са заявили, че не разполагат с документ за право на ползване. В този случай площта се изключва от заявленията и на двамата, като им се налагат съответни санкции. Нещо повече, дори и да се приеме, че в настоящата хипотеза с неявяването на двамата бенефициенти в указания срок, застъпването е отстранено в полза на "Атанасов Грейн" ЕООД, това не освобождава последния от задължението му във всеки един момент да представи документите за право на ползване, декларирани като налични още в Общото заявление за подпомагане - Таблица за ползваните парцели. В случая по отношение на застъпената площ от 8.24 ха жалбоподателят не е представил такива документи. По същите съображения и площта от 2.26 ха законосъобразно е изключена от подпомагане, тъй като и двамата заявители не са представили документ за право на ползване. Настоящият състав не приема доводите, че съдът не е съобразил заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, според което застъпването от 2.26 ха е отстранено, след като "Атанасов Грейн" ЕООД се е отказал от него. Очевидно вещото лице е допуснало техническа грешка - по делото липсва спор, че първоначалното застъпване от 5.28 ха с ЕТ "Жан-Жан Ненов" е отстранено за 3.02 ха, относно които жалбоподателят е заявил отказ, при което е останала двойно декларирана площ от 2.26 ха. Идентични констатации се съдържат и в обстоятелствената част на заключението. Така независимо от правилността на наведените от жалбоподателя възражения, че площта от 2.26 ха е следвало да бъде изключена и от заявлението на ЕТ "Жан-Жан Ненов", а по делото има данни, че му е изплатена субсидия за тази част, те са без правно значение за настоящия спор. Отпуснатата на ЕТ "Жан-Жан Ненов" финансова помощ не е предмет на това съдебно производство. Несъстоятелни са възраженията, че в случаите на двойно декларирани площи не се прилагат нормите на Регламент № 796/2004 г. , тъй като същите касаят свръхдеклариране, а не застъпвания. В случаите, когато застъпванията не са отстранени, застъпената площ се счита именно за наддекларирана и на това основание се изключва от допустимата за подпомагане площ. По тези съображения решението в частта му обжалвана от "Атанасов Грейн" ЕООД като правилно, следва да бъде потвърдено. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Настоящият съдебен състав намира, че направеното от касатора "Атанасов Грейн" ЕООД искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) следва да се остави без уважение. В чл. 267, § 1, б. "а" и "б" от ДФЕС е предвидено, че СЕС е компетентен да се произнесе преюдициално по тълкуването на договорите и по валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Следователно искането за преюдициално произнасяне от СЕС може да се отнася до тълкуването на общностното право, като според правната доктрина и практиката на самия СЕС това включва и общите принципи на правото на ЕС, изведени в практиката на Съда и представляващи източници на правото на ЕС. Питането следва да се отнася именно до тълкуване на правото, а не до разрешаване на конкретен правен спор. Последното следва да стори националния съд, пред който е висящ правния спор (главното производство) и който отправя преюдициалното запитване. Но от съдържанието на формулираните от касатора въпроси е видно, че последният всъщност цели произнасяне на СЕС относно съответствието на уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" с общ принцип на правото на ЕС - принципа на пропорционалността и наличието на основание за отмяна на този акт. Отделно от това, съдът намира, че за правилното решаване на конкретния правен спор не е налице необходимост от сезиране на СЕС с искане за тълкуване на норми от правото на ЕС, а именно чл. 143b, ал. 8, предл. второ от Регламент № 1782/2003 . Разпоредбата въвежда като изискване към новите държави-членки да въведат система за идентификация на земеделските парцели, която да гарантира, че парцелите могат да бъдат идентифицирани, да бъде установена тяхната площ, както и че представляват земеделска земя и не са предмет на друго заявление за подпомагане. В изпълнение на това задължение е създадена Глава Трета от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Разпоредбата на чл. 143b, ал. 8, предл. второ от Регламент № 1782/2003 е въвела ясни изисквания за създаване на СИЗП, които са надлежно изпълнени от Република България. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая именно при извършени кръстосани проверки на заявленията е констатирано застъпване. В националния правен ред са създадени гаранции как да се отстрани това застъпване, без да се засегне размера на финансовата помощ. Правилното функциониране на СИЗП е обезпечено от системата за контрол (ИСК). Ако жалбоподателят е представил документи за правото си на ползване, установеното застъпване е щяло да бъде отстранено и площта да се включи в размера на финансова помощ. Разрешаването на конкретния правен спор не налага тълкуване и на съображения 1 - 3 и 21 от Преамбюла на Регламент № 1782/2003 г. , както и на чл. 30, § 4 от Регламент № 796/2004 г. . Наведените в тази връзка доводи, че те не допускат национални правила за изясняване на принадлежността на двойно заявени площи, даващи приоритет на този от бенефициентите, който представи документ за правно основание за ползване, без при това да държат сметка кой от двамата бенефициенти в действителност обработва земята, всъщност се подкрепят от разпоредбите на националното законодателство, поради което и поисканото тълкуване е безпредметно. Както вече бе отбелязано по-горе, правилата за изясняване принадлежността на двойно заявени площи допускат широк кръг от примерни документи, установяващи правото на ползване, като целта на представянето им е да се удостовери фактическото ползване на имота, а не дали същият се ползва на годно правно основание. Касаторът не е конкретизирал искането си за тълкуване на разпоредбите на Регламент № 1782/2003 г. , Регламент № 796/2004 г. и Регламент № 2988/2004 г. - дали допускат налагането на намаления и изключвания на основание чл. 51 от Регламент № 796/2004 г. за свръхдеклариране, тъй като не сочи конкретни разпоредби относно които е отправено искането. Наред с това обосновава необходимостта от тълкуване, като преповтаря тезите си по другите искания: че СИЗП функционира неправилно, националните правила не държат сметка кой от бенефициентите фактически обработва земята и че в тях не е предвиден друг ред, по който да се докаже ползването. Относно така формулираните въпроси важат вече развитите по-горе мотиви, по които искането за отправяне на преюдициално запитване и в тази част е неоснователно. Във връзка с поисканото тълкуване на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, а именно дали Хартата допуска национална съдебна практика, при която решаващият национален съд да не обсъжда всички доводи в жалбата, следва да се отбележи, че посоченият текст /чл. 47 - Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес/ предвижда, че всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия, както и че всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Нормата е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване. С нея са зададени общите принципи за създаване на ефективни правни средства за защита на нарушени права. Дори административният съд да е пропуснал да се произнесе по някои от оплакванията в жалбата, този пропуск няма да се отрази на правата на дружеството жалбоподател. Гаранция за това е предвидената в националния правен ред касационна инстанция, която да следи за пороци в първоинстанционното решение. По изложените съображения решението в частта, в която съдът е отменил оспореното уведомително писмо в частта, с която за декларираните площи по СЕК на "Атанасов Грейн" ЕООД е наложена санкция за бъдещ период в размер на 27 518.40 лв., следва да бъде отменено, като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което настоящата инстанция следва да се произнесе по същество и да отхвърли жалбата на "Атанасов Грейн" ЕООД в тази й част. Обжалваният съдебен акт в частта, в която е отхвърлена жалбата от "Атанасов Грейн" ЕООД относно наложените му санкции и редукции по СЕПП и СНД като правилно следва да бъде оставено в сила.