Решение № 14091 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2014 г.
ВАСПетчленен състав26.11.2014 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9671 от 10.07.2014 г., постановено по адм. дело № 730/2014 г. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Министерство на младежта и спорта с адрес гр. София, бул. "Васил Левски" № 75 да заплати на Българска федерация по бобслей и скелетон с адрес гр. София, ул. "Княз Борис I - ви" № 100, ет. 3, ап. 8 разноски направени пред касационната инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14091 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 17г, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). С Решение № 9671 от 10.07.2014 г. по адм. дело № 730/2014 г., Върховен административен съд, седмо отделение е отменил заповед № РД-10-71 от 28.11.2013 г., издадена от министъра на младежта и спорта, с която на основание чл. 17а, ал. 1 от ЗФВС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България (НРЛСОРБ) е отказано издаването на спортна лицензия на "Българска федерация по бобслей и скелетон" (БФБС), като незаконосъобразна. Със същото решение административната преписка е върната на министъра на младежта и спорта, за ново произнасяне по заявлението на БФБС за издаване на спортна лицензия, в двумесечен срок от получаване на преписката, при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на решението, и министъра на младежта и спорта е осъден да възстанови от бюджета на Министерството на младежта и спорта сумата от 2000 лв. представляващи разноски направени по делото от БФБС. Срещу това решение е подадена касационна жалба от министъра на младежта и спорта, чрез процесуалния си представител юрк. Мая Маркова с оплаквания за неправилност на съдебния акт, като постановен при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на заповедта на министъра на младежта и спорта, както и отмяна на решението в частта за разноските, поради прекомерно заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касационния жалбоподател редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът - Българска федерация по бобслей и скелетон (БФБС), чрез упълномощения адв. Георгиев, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и излага съображения за липса на касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото и доводите на страните, приема жалбата за допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество, касационната жалба, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд правилно е установил релевантните за спора факти и въз основа на тях е обосновал верни правни изводи. Въз основа на доказателствата в административната преписка се е установило, че БФБС е подала заявление вх. № 09-00-4014/7.10.2013 г. в Министерството на младежта и спорта за издаване на спортна лицензия. С писмо изх. № 09-00-4014/29.10.2013 г. на министъра на младежта и спорта заявителят е уведомен, че Комисията за лицензиране и атестиране (КЛА) иска да получи по-конкретна и пълна информация относно финансирането на федерацията, с оглед представения бюджет само с разходи на заявителя, да представи информация относно квалификацията на лицата, които ще осъществяват тренировъчната и състезателната дейност във федерацията, както и разяснения относно това как ще се осъществява тренировъчния процес на посочените спортни обекти и съоръжения в гр. София, гр. Сливен и гр. Русе. В писмото е отбелязано, че посочените спортни обекти и съоръжения не са функционално свързани за провеждане на тренировъчна и състезателна дейност по бобслей и скелетон, тъй като това са силови зали, фитнес зали и лекоатлетически писти. В изпълнение на това писмо, БФБС са представили исканата информация, като на заседание на КЛА, проведено на 19.11.2013 г. заявлението им, заедно с допълнително подадените данни са разгледани повторно. От протокол № 15 от проведеното заседание на КЛА се установява, че след проведено гласуване на комисията с решение по т. 1.1 на основание чл. 4, ал. 2 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България (НРЛСОРБ) относно предложение до министъра на младежта и спорта, да откаже издаване на спортна лицензия на БФБС на основание чл. 17, ал. 3, т. 1, предложение второ, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗФВС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от НРЛСОРБ. Въз основа на посочения протокол и на основание чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. второ във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗФВС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от НРЛСОРБ, министърът на младежта и спорта е издал заповед № РД-10-71 от 28.11.2013 г., с която е отказал спортна лицензия на БФБС. В мотивите на заповедта, оспорена пред първоинстанционния съд е посочено, че не са представени доказателства за наличие на спортни обекти и съоръжения за осъществяване на тренировъчен и състезателен процес по бобслей и скелетон. Обяснението на БФБС, че лекоатлетичните писти са необходими за "забутването", което е важна част от тренировъчния процес, не се е възприело от административния орган, тъй като този процес е само част от подготовката, а естеството на спорта бобслей и скелетон налага да има заледен улей, на който да се провеждат тренировките и състезанията, тъй като скоростта, която се развива е над 100 км/ч и е необходима солидна подготовка за спортистите, за да не се получават контузии, каквито е имало на предните олимпийски игри в категорията на бобслей и шейна. Министъра на младежта и спорта е обосновал отказа и с това, че в периода от 2002 г. до 2006 г. Българската федерация по бобслей и тобоган е била лицензирана да осъществява тази дейност, но в последствие лицензът й е бил прекратен. С влязло в сила съдебно решение тази федерация е била осъдена да заплати на Министерството на младежта и спорта сумата от 934 224.00 лв., като тази сума не е платена и до момента. Изложено е, че трима от председателите на спортните клубове към БФБС са и членове на управителния съвет на осъдената Българска федерация по бобслей и тобоган, като лицето Стефан Василев се явява председател на управителния съвет и на БФБС. По делото е представено писмо от 8.01.2014 г. от генералния секретар на Международната федерация по бобслей и скелетон, в което е посочено, че в света има 14 писти, одобрени за тренировъчна и състезателна дейност по бобслей и скелетон, които са на територията само на 9 държави - Германия, Австрия, Франция, Италия, Норвегия, Швейцария, Русия, САЩ и Канада, а във федерацията членуват 64 държави. Изяснена е и процедурата за получаване на лиценз за пилот, като генералния секретар е посочил, че Международната федерация по бобслей и скелетон организира ежегодни училища, в които могат да участват всички спортисти лицензирани от националната си федерация, като в края на обучението се издава лиценз за успешно завършилите обучението по бобслей. Представено е и удостоверение от 22.05.2014 г. от генералния секретар на Българския олимпийски комитет, с което е удостоверено, че БФБС е редовен чл. на Български олимпийски комитет. При тези данни решаващият съдебен състав е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материално правните разпоредби, тъй като няма нормативно изискване за функционалното предназначение на спортните обекти и съоръжения, на които се осъществява тренировъчната и състезателна дейност. По отношение на изложеното от министъра на младежта и спорта в оспорената заповед, че има задължения, които още не са изплатени от Българската федерация по бобслей и тобоган, първоинстанционният съд е изложил, че това обстоятелство не е посочено като основание за издаване на заповедта и освен това тези задължения са в тежест на друг правен субект, различен от заявителя. Така постановеното решение е правилно. С оглед обществената значимост на физическото възпитание и спорта, законодателят е установил лицензионен (разрешителен) режим на правно регулиране на дейността, чрез издаване на спортен лиценз за нейното организационно осъществяване. Материалноправните и процесуални предпоставки за издаване на административен лиценз за осъществяване на тренировъчна, състезателна и организационно-административна дейност от спортните организации са регламентирани основно в Глава Трета от ЗФВС и Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България (НРЛСОРБ, приета с ПМС № 237 от 26.09.2008 г., обн. ДВ, бр. 87 от 7.10.2008 г.). В чл. 17, ал. 1 от ЗФВС е предвидено, че министърът на младежта и спорта издава, подновява, отказва и отнема спортна лицензия на спортни федерации и национални спортни организации при условията на този закон и по ред, определен с издадена от него наредба. Видно от приложените по делото доказателства БФБС е подала заявление с необходимите документи за издаване на спортна лицензия, съобразно чл. 17а, ал. 1 от ЗФВС. Основанията за отказа да се издаде лицензия на БФБС е, че не спазила определения с НРЛСОРБ ред за подаване на документи. Видно от писмо изх. № 09-00-4014/29.10.2013 г. на министъра на младежта и спорта, заявителят е уведомен, че следва да представи обосновка за бюджета на федерацията, квалификация на треньорите по бобслей и скелетон, както и мотивирано разяснение за посочените спортни обекти и спецификата им за развитието на бобслей и скелетон. Приложен е коригиран бюджет на федерацията за 2013 г. с добавена приходна част, съобразно изискванията. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6 от НРЛСОРБ е посочено, че спортните федерации по един или по сходни видове спорт прилагат списък на лицата, които извършват обучението, тренировъчната и състезателната дейност в спортните клубове и федерацията, с отразена професионалната правоспособност и квалификация. В настоящия случай БФБС е представила списък на лицата извършващи обучението, тренировъчната и състезателната дейност в спортните клубове и федерацията, като са посочени треньорите по клубове и в трите областни града, както и кондиционни треньори по области. Дадено е мотивирано обяснение за приемането на треньорски кадри със сходен вид спорт, съобразно т. 1 на Допълнителните разпоредби на Наредба № 2. Видно от горното исканата от министъра на младежта и спорта информация за квалификацията на треньорите е представена своевременно от заявителя. Според чл. 6, ал. 1, т. 10 от НРЛСОРБ, посочена и като основание за постановения отказ за издаване на лицензия, е предвидено, че спортните федерации по един и или по сходни видове спорт прилагат към заявлението си списък на спортните обекти и съоръжения, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от спортните клубове и федерацията. В случая и това изискване е изпълнено още с подаване на заявлението от БФБС. Макар че като основание за отказа е посочена горната разпоредба в мотивите на заповедта е обяснено, че не се намира функционална връзка между лекоатлетичните писти, силови и фитнес зали и практикуването на бобслей и скелетон, за тренировката, на които е нужно леден улей, най-вече с оглед скоростта, която се развива и опасността от травми в случай, че спортистите са неподготвени. Това изискване, обаче, за функционална зависимост между тренировъчните обекти и съоръжения и практикувания вид спорт не е нормативно определено. Нито в ЗФВС, нито в НРЛСОРБ е предвидена такава функционална зависимост. В подкрепа на това е и писмото от главния секретар на Международната федерация по бобслей и тобоган, в което се изяснява, че само в 9 държави в света има 14 писти, одобрени за домакин на състезания и тренировки на международната федерация по бобслей и тобоган, а към настоящият момент има 64 държави членки на тази федерация. В мотивите на заповедта на министъра на младежта и спорта е посочено, че БФБС са обосновали избора на посочените спортни обекти и съоръжения с оглед необходимостта от способности по "забутване", които се тренират на лекоатлетични писти или модулни съоръжения с дължина до 100 м на гумирана атлетическа настилка. За да се постигнат добри резултати по бобслей и скелетон "забутването" - добрият старт, е основният фактор допринасящ за резултатите в посочените дисциплини, т. е. необходими са тренировки за развиване на скоростта и силата. От всичко изложено и предвид липсата на изрично нормативно изискване за функционална зависимост между изброените спортни обекти и съоръжения, които ще служат за осъществяване на тренировъчен и състезателен процес и спецификата на спорта, неправилно министърът на младежта и спорта е отказал издаване на лицензия на основанията, посочени в заповедта, тъй като не се установява неспазване на предвидения ред за подаване на заявления в НРЛСОРБ, и по-конкретно липсата на списък на спортните обекти и съоръжения, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от федерацията. Относно просрочените задължения на Българската федерация по бобслей и тобоган към Министерството на младежта и спорта, правилен е изводът на първоинстанционният съд, че това не е основание за отказ, тъй като касае различни правни субекти. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар присъден в полза на БФБС. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в наредбата минимален размер за съответния вид помощ. Не може да се приеме възражението, направено от касационния жалбоподател пред настоящата инстанция, че разноски не се дължат, тъй като БФБС не е представил техен списък. Такъв списък не е нужен, когато в производството има неоспорими доказателства за направените разноски, каквото в случая е приложения договор за правна защита и съдействие № 246944 за извършеното плащане на адвокатското възнаграждение в размер на 2000 лв. От друга страна, в съдебно заседание от процесуалният представител на министърът на младежта и спорта не е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК. При даване ход на делото в съдебното заседание по същество ответникът (настоящ касатор) не е направил възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Съдът не се произнася служебно дали е налице прекомерност, а по силата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидиарно в съдебно-административното производство, може да намали претендираната сума по искане на насрещната страна, каквото не е направено своевременно. С даване ход по същество на делото възможността за такова възражение е преклудирана. Присъдените разноски са доказани по своя размер и реално направени във връзка със съдебното производство. Предвид изложеното заповедта на министъра на младежта и спорта, с която е отказано предоставянето на лицензия на Българската федерация по бобслей и скелетон е издадена в нарушение на ЗФВС и НРЛСОРБ, поради което решението, с което тричленния състав на Върховния административен съд е отменил тази заповед и върнал за ново произнасяне от министъра на младежта и спорта по заявлението на БФБС е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно заявената претенция от страна на ответника в настоящото производство за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира, че е основателно, поради което Министерството на младежта и спорта следва да бъде осъдено да заплати на Българска федерация по бобслей и скелетон разноски в размер на 1000 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,