Решение № 555 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1030/2020 г.

Решение № 555 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1030/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Министерството на икономиката е подало касационна жалба срещу решение № 5706 от 04.10.2019 г. по адм. дело № 8380/2016 г. по описа на Административния съд – София град в частта, в която е осъдено да заплати на М. Ценова обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт - заповед № ЧР-П-121 от 31.07.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката за прекратяване на служебното й правоотношение. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в осъдителната част с постановяването на друго, с което искът в съответната част да бъде отхвърлен. Решението се обжалва и от М. Ценова в частта, в която предявените от нея искове срещу Министерството на икономиката са отхвърлени, както следва: за сумата 104, 58 лева, изплащана на държавните служители за представително облекло и за сумата над 500 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищцата от отменената заповед № ЧР-П-121 от 31.07.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да се уважат изцяло. Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. Ценова, с която срещу Министерството на икономиката са предявени искове както следва: за сумата 104, 58 лева, заплащана на държавните служители за представително облекло, прихваната от работодателя от сумата за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на отменената като незаконосъобразна заповед № ЧР-П-121 от 31.07.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата. Административният съд установил, че служебното правоотношение на М. Ценова е прекратено със заповед № ЧР-П-121 от 31.07.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката. Със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата за служебното положение на държавните служители (НСПДС), било разпоредено ищцата да възстанови сумата 104, 58 лева, изплащана на държавните служители в Министерството на икономиката и енергетиката за представително облекло за 2014 година, определена със заповед № РД-16-395 от 26.03.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, пропорционално на неотработените за годината месеци. За доказване на твърденията на ищцата за понесени от нея неимуществени вреди административният съд изслушал показания на свидетел и приел заключение на съдебно-психиатрична експертиза, изготвена въз основа на представена медицинска епикриза от Клиниката по нервни болести при УМБАЛ "Александровска" и снети анамнестични данни при извършен преглед на ищцата на 11.09.2019 г. По данни от епикризата, съдът установил, че ищцата била лекувана от [заболяване]. Пристъпите датирали от 2003 г. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза по данни на ищцата в периода след прекратяване на служебното правоотношение имала проблеми със съня, чувствала се притеснена и подтисната, но без да изпада в чувство на пълна безперспективност. От заключението не могло да се направи извод за продължителността на това състояние. Към момента на прегледа, извършен от вещото лице, ищцата не показвала белези на психично разстройство. Първоинстанционният съд счел за неоснователна исковата претенция за заплащане на сумата 104, 58 лева. Съдът посочил, че произнасянето на органа по назначаването в заповедта за уволнение за връщането на сумата 104, 58 лева не е елемент от прекратяването на служебното правоотношение, поради което отмяната на заповедта не води и до отмяната на разпореждането за възстановяване на сумата за представително работно облекло. Предоставянето на средства за представително работно облекло е целево и е пряко обусловено от изпълнението на функциите на държавния служител, поради което, ако лицето не е на държавна служба, получената сума подлежи на възстановяване пропорционално на неотработените за годината месеци съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата за служебното положение за държавните служители. Административният съд приел, че исковата претенция на М. Ценова за обезщетяване на неимуществени вреди от прекратяването на служебното й правоотношение е основателна при наличието на всички елементи на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили морални вреди, изразяващи се в [заболяване] за непродължителен период от време, настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка със заповедта за уволнение. Същевременно съдът взел предвид, че прекратяването на служебното правоотношение не е единствената причина за [заболяване] на ищцата, протичащо на фона на други заболявания и на усложнени отношения с близки и роднини, поради което присъдил на ищцата част от претендираното обезщетение в размер на 500 лева и отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева. Касационната инстанция намира, че решението в частта, в която е отхвърлен иска на М. Ценова за обезщетяване на имуществена вреда, изразяваща се в неполучената от ищцата сума 104, 58 лева за представително облекло, съответства на материалния закон. Ищцата не е понесла имуществена вреда при положение, че сумата не й се полага. Тя не е била на служба за периода от издаването на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение до отмяната на тази заповед, което означава, че не е имала нужда от представително облекло. Средствата за представително облекло имат определено предназначение, което се реализира само в случаите, в които лицето действително работи на държавна служба. Решението противоречи на материалния закон в частта, в който съдът е присъдил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди като следствие от издадената заповед № ЧР-П-121 от 31.07.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката. Правото на обезщетение на лицата на държавна служба, които са били незаконно уволнени, се урежда от Закона за държавния служител като специален закон. Съгласно чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, но не за повече от 6 месеца, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаване или от съда. Щом специалният закон съдържа правила относно имуществената отговорност на държавата като работодател в случаите на незаконно уволнение на държавни служители, пълната имуществена отговорност не може да се изведе по правилата на закон, който се прилага за всички физически лица, засегнати от незаконна административна дейност, без оглед на техния статут. При наличието на обезщетение, дължимо в случаите на отмяна на незаконно уволнение, определено със Закона за държавния служител, държавният служител няма право на друго обезщетение. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според която този закон не се прилага, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Решението следва да се отмени в осъдителната част и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди в частта за сумата 500 лева. В останалата част постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото възнаграждение на адвоката, представляващ жалбоподателката М. Ценова, не се дължи. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд