Решение № 10676 от 24.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 675/2018 г.

Решение № 10676 от 24.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 675/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Столичният общински съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Петрова, обжалва Решение № 5099/17.07.2015 г. по адм. дело № 11710/2013 г. на Административен съд – София-град, отменящо Решение № 404 от 18.07.2013 г. на СОС, с което е одобрен проект за ПУП – план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на ж. к. Борово в граници "бул. Гоце Делчев - бул. България - ул. Т. Каблешков и ул. С. Тошев" в частта по отношение на бул. Тодор Каблешков в участъка, прилежащ на кв. 285в - о. т. 323 до о. т. 416, т. е. от ул. "Ген. Ст. Тошев" до ул. "Родопски извор". Касаторът претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

М. Постаджиян, лично и като представител на Етажната собственост (ЕС) на [ адрес] [жк], и С. Дянков, лично и като представител на ЕС на [ адрес] на [жк], оспорват Допълнително решение № 5921 от 08.10.2015 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 5203 от 10.08.2017 г. по адм. дело № 11710/2013 г. на АССГ, с което са отхвърлени исканията им за допълване на Решение № 5099/17.07.2015 г. в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК вр. 144 АПК.

М. Постаджиян, лично и като представител на Етажната собственост на [ адрес] [жк], оспорва и Допълнително решение № 6570 от 29.10.2015 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 5203 от 10.08.2017 г. по адм. дело № 11710/2013 г. на АССГ, с което е отхвърлено искането за допълване на Решение № 5099/17.07.2015 г. в диспозитива и произнасяне по оспорването на Решение № 404/18.07.2013 г. за одобряване на ПУП – ПР и ПЗ за преструктуриране на ж. к. Борово в частта по отношение на участъка от ж. к. Борово за одобряване на улична регулация от о. т. 416 до о. т. 419, кв. 286а и 285в.

М. Постаджиян, лично и като представител на Етажната собственост на [ адрес] [жк], в качеството на ответник по касационната жалба на СОС изразява становище за неоснователност на същата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване на Столичния общински съвет, както и за неоснователност на жалбите срещу постановените допълнителни решения.

Всички касационни жалби са допустими, но неоснователни.

I. По касационната жалба на Столичния общински съвет.

1. Неоснователно е възражението на касатора, че при постановяване на оспореното решение не е аргументирано наличието на икономически по–добро решение, при което може да се приеме, че е нарушен чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Напротив, видно от събраните по делото доказателства, включително изслушаната съдебно–техническа експертиза, както и в обжалваното решение са наведени аргументи за такива алтернативи, с които съдът е обосновал несъответствието с чл. 108, ал. 5 ЗУТ.

1. Неоснователно е и възражението за неприложимост на чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗУТ, за чието нарушение е отменено Решение № 404 от 18.07.2013 г. на СОС в оспорената му част поради това, че се касае за приет план за преструктуриране на жилищен комплекс и приложимата уредба е само тази по чл. 22 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 22 ЗУТ дава правомощие за преструктуриране на жилищни комплекси в съответствие с променените обществено-икономически условия, като поставя ограничителните параметри на допустимото уплътняване на застрояването в такива жилищни комплекси. Дадената възможност за преструктуриране – включващо изменение на действащи подробни устройствени планове, които по предзададеност са стабилни актове и не подлежат на изменение, освен при изрично предвидени в закона условия – не изключва приложимостта на останалите разпоредби от ЗУТ, отнасящи се до отстоянията между сградите, от сградите до регулационните линии на имотите, съответно отстоянията, които трябва да се спазват между сградите и улично регулационните линии. В тази връзка е правилен изводът на АССГ за приложимостта на чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗУТ. При установеното от съда нарушение на тази норма, а именно предвидено с плана много по–малко разстояние между уличната регулационна линия (вследствие на одобреното с плана разширение на тротоар с изграждане на велоалея) и външната линия на застрояване на блоковете в проектираната отсечка от о. т. 323 до о. т. 416 (в частност [адрес] но и бл. [номер] и бл. [номер] от кв. 285в) на бул. Т. Каблешков – графично изменено по оспорения план отстояние от по–малко от 1, 0 м, законосъобразно е прието, че решението на СОС е отменяемо в атакуваната му част.

1. Най–накрая, неоснователно е възражението за липсата на правомощие за контрол върху плана в оспорената му част, тъй като се касае за целесъобразността на устройството и застрояването на жилищния комплекс, а целесъобразността на акта не подлежи на съдебен контрол. Спазването на нормите за отстояния, предвидени в ЗУТ, не е относимо към целесъобразността на устройството на територията, а към законосъобразността на това устройство. В случая са нарушени законовите норми за отстояния на предвиденото за запазване съществуващо строителство на жилищни блокове до уличната регулационна линия, поради което правилно от съда е осъществен контрол и при констатираното нарушение е отменен административният акт в съответната му част.

По изложените съображения, Решение № 5099 от 17.07.2015 г. по адм. дело № 11710/2013 г. на АССГ следва да бъде оставено в сила.

II. По жалбите на М. Постаджиян, лично и като представител на ЕС на [адрес] [жк], и С. Дянков, лично и като представител на ЕС на [адрес] [жк], срещу Допълнително решение № 5921 от 08.10.2015 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 5203 от 10.08.2017 г.

1. Разноски се присъждат само в случай, че са поискани от страна, на която се следват, и съответно е доказано извършването им – аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Неприложимо е служебното начало и за съда не съществува задължение по свой почин да присъди разноски по делото. Разноски се присъждат само при отправено искане от страната, като крайният момент за това е приключване на последното по делото заседание в съответната инстанция.

1. Несвоевременно направените искания за присъждане на разноски – след приключване на последното по делото заседание, от М. Постаджиян, лично и като представител на ЕС на [адрес] [жк], и С. Дянков, лично и като представител на ЕС на [адрес] [жк], водят и до липсата на основание за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК вр. 144 АПК, както правилно е приел АССГ, постановявайки допълнителен съдебен акт, с който е отхвърлил исканията в тази насока.

III. По жалбата на М. Постаджиян, лично и като представител на ЕС на [адрес] [жк], срещу Допълнително решение № 6570 от 29.10.2015 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 5203 от 10.08.2017 г. по адм. дело № 11710/2013 г. на АССГ.

1. Предметът на делото в случаите на оспорване на план, обнародван в ДВ, какъвто е настоящият случай, се очертава по процедурата, уредена в чл. 218 ЗУТ. С определение от 26.02.2014 г., обнародвано в ДВ, бр. 43 от 23.05.2014 г., е определен предметът по адм. дело № 11710/2013 г., в частност - оспорването на Решение № 404 от 18.07.2013 г. на СОС, с което е одобрен проект за ПУП – план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на ж. к. Борово в граници "бул. Гоце Делчев - бул. България - ул. Т. Каблешков и ул. С. Тошев" в частта по отношение на бул. Тодор Каблешков в участъка, прилежащ на кв. 285в - о. т. 323 до о. т. 416.

1. АССГ с Решение № 5099 от 17.07.2015 г. се е произнесъл в рамките на посочения с определението от 26.02.2014 г. предмет на делото, поради което не са били налице предпоставките за допълване на решението. Решението се допълва в случаите, когато съдът е пропуснал да се произнесе по част от оспорването, а в настоящия такъв пропуск не се установява.

1. Претендираното от М. Постаджиян произнасяне по Решение № 404 от 18.07.2013 г. на СОС в частта, с която е одобрен ПУП – ПР по отношение на бул. Тодор Каблешков в участъка, прилежащ на кв. 285в и 286а - о. т. 416 до о. т. 419, е извън очертания предмет на спора. Затова няма непроизнасяне, по което да се дължи допълване на решението.

1. Следва да се посочи, че с Определение № 1275 от 05.02.2015 г. на ВАС по адм. дело № 1097/2015 г. е върнато на АССГ адм. дело № 11710/2013 г. за продължаване на съдопроизводствените действия, като се направи проверка дали в АССГ има образувано съдебно производство по представена от М. Постаджиян жалба от 19.09.2013 г. срещу Решение № 404 на СОС в частта за одобрения план за регулация за разширение на бул. Т. Каблешков от о. т. 416 до о. т. 419. Определението на ВАС е постановено с оглед на установяване дали е налице образувано друго такова дело в АССГ, предвид евентуалното му присъединяване за общо разглеждане по адм. дело № 11710/2013 г. При направена проверка от състава на АССГ е установено, че в съда е имало образувано дело само по жалба на М. Постаджиян срещу Решение № 404 от 18.07.2013 г. на СОС, но в частта, с която е одобрен ПР и ПЗ на УПИ VI – за офиси и КОО и за УПИ IV – 1705, общ. за офиси и КОО, кв. 286а, м. "ж. к. Борово". Не е констатирано висящо оспорване по жалба от 19.09.2013 г. на Постаджиян на решението на СОС в частта за уличната регулация от о. т. 416 до о. т. 419 на бул. Т. Каблешков. Поради това за АССГ не е било налице друго дело, подлежащо на присъединяване, и условия за допълване на предмета на делото, съответно за произнасяне с допълнително решение.

1. За пълнота на изложението в тази част следва да се отбележи, че по делото е налична жалба от 19.09.2013 г., адресирана до кмета на СО – район "Красно село", с която се оспорва Решение № 404 от 18.07.2013 г. в частта на одобрен план за регулация от о. т. 416 до о. т. 419 на бул. Т. Каблешков. Тази жалба не е постъпвала в АССГ, няма образувано дело, а самата жалба е адресирана до кмета на района. Съдът не може да се самосезира, а в този случай не е бил сезиран с посочената жалба. Ако М. Постаджиян е подала въпросната жалба до кмета на район "Красно село", то за нея съществува процесуалната възможност по чл. 152, ал. 4 АПК да подаде молба до АССГ с искане да бъде изискана жалбата й от СО – район "Красно село", като представи и доказателства за депозирането й пред администрацията.

Неоснователността на касационната жалба на СОС е отрицателна предпоставка на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение