Решение № 13092 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3087/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулания кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Й. срещу Решение 54/05.01.2024 г. по адм. дело 622/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което се отхвърля жалбата на В. Й. срещу Решение с изх. 23081822/14.09.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , потвърждаващо Разпореждане 22-102/19.05.2023 г., на директора на дирекция Инспекция по труда , със седалище град София. Касаторът счита, че решението е неправилно, като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено, както и да се отмени оспорения административен акт. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", чрез юрисконсулт Н. Котов изразява становище за неоснователност на същата и за правилност на решението на административния съд. Прокурор от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Стара Загора е Решение 54/05.01.2024 г. по адм. дело 622/2023 по описа на Административен съд Стара Загора, с което се отхвърля жалбата на В. Й. срещу Решение с изх. 23081822/14.09.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда", потвърждаващо Разпореждане 22-102/19.05.2023 г., на директора на дирекция Инспекция по труда , гр. София. За да достигне до посочения правен резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка: В. Й. е полагала труд по трудово правоотношение при работодателя Фокс Фарм ЕООД, въз основа на сключен трудов договор 9/06.04.2022 г., изменен с допълнително споразумение 5/10.06.2022 г., като е заемала длъжност Магистър фармацевт , ръководител на аптека с място на работа Аптека Дария , гр. Стара Загора [улица]. На 05.04.2023 г. до Дирекция Инспекция по труда е постъпило Заявление 23033534/05.04.2023 г. по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), подадено от В. Й.., с което е поискала да й бъде издадено разпореждане за прекратяването на трудовия й договор с Фокс ФарМ ЕООД. На основание чл. 4, ал. 1 от Наредба РД-07-8 от 27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал.2 КТ (само Наредбата ), била извършена проверка на адреса на работното място на заявителя и по седалището на дружеството работодател. Резултатите от проверката са били обективирани в констативен протокол, с който е установено, че към датата на извършване на проверката, работодателят Фокс Фарм ЕООД фактически е преустановил дейността си. На основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата поради ненамиране на адреса на седалището на дружеството работодател, негов представител, са изпратени уведомления до директора на ТД на НАП София град и ТП на НОИ София град, с искане за извършване на проверка и представяне на необходимата информация по чл.5, ал.1, ал.2 и ал.3 от същата Наредба. От проверката се установява, че за жалбоподателката са подадени осигурителни декларации от дружеството Фокс Фарм ЕООД за периода от 04.2022 г. до месец 03.2023 г., като последната подадена декларация е за месец март 2023 г. След извършена справка чрез информационната система на Изпълнитена агенция Главна инспекция по труда в регистъра на подадените уведомления за регистрирани трудови договори на НАП и от представената справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. 22388233224544/ 16.05.2023 г., е установено, че трудовият договор на В. Й. от 06.04.2022 г. с работодателя Фокс Фарм ЕООД, е прекратен от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ считано от 16.05.2023 г., със Заповед 00000006 от 16.05.2023 г. За резултатите от проверките по чл. 4 и чл. 5, ал. 4 и получената информация по чл. 5, ал. 2 и 3 от Наредба РД-07-8 от 27.10.2010 г., е изготвен доклад изх. ПР 2317132/19.05.2023 г., в който мотивирано е направено предложение за издаване на разпореждане за отказ за прекратяване на трудов договор. На 19.05.2023 г. било издадено Разпореждане 22-102/19.05.2023 г. от директора на Дирекция Инспекция по труда , с което се отказва да се прекрати трудовия договор от 06.04.2022 г. сключен между работодателя Фокс Фарм ЕООД и В. Й. на основание чл. 327, ал. 2 КТ. Разпореждане 22-102/19.05.2023 г. е било оспорено от В. Й. пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда гр. София. В производството по оспорване на акта пред по-горестоящия административен орган, последният е издал Решение 23081822/14.09.2023 г., постановено в производство по чл.8 от Наредба РД-07-8/27.10.2010 г., с което е отхвърлена жалбата на В. Й. срещу Разпореждане 22-102/19.05.2023 г. като неоснователна. Решение 23081822/14.09.2023 г. е било обжалвано пред Административен съд Стара Загора с жалба 5549/06.10.2023 г. С решението си, предмет на касационен контрол, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивиран. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е приобщил и обсъдил относимите за казуса доказателства, преценил е и е анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи за материалната му законосъобразност, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция. На това основание и чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обосновано административният съд е зачел доказателствената сила на ангажираните по делото доказателства от страните. Правните изводи на решаващия съдебен състав се обосновават с изпълнението на процедурата по чл. 4-чл. 8 от Наредба РД-07-8/27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 КТ. Контролните органи от Дирекция Главна инспекция по труда са извършили всички необходими действия в регламентираните за това срокове по чл. 4 Наредба РД-07-8/27.10.2010 г., както и по чл. 5 за изискване на информация от ТП на НАП и ТП на НОИ. На база на извършените проверки по чл. 4 и предоставената информация по чл. 5, е бил изготвен доклад по чл. 6 Наредба РД-07-8/27.10.2010 г. За да бъде издадено Разпореждане по чл. 7, ал. 1 Наредба РД-07-8/27.10.2010 г. за прекратяване на трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 при условията на чл. 327, ал. 2 КТ, трябва да има съществуващо трудово правоотношение между страните. Съдът е следвало да установи дали работодателят е преустановил дейността си и дали работодателят, лицето което го представлява или лицето, опредлеено да получава кореспондеция, не могат да бъдат намерени на адреса на управление посочен в трудовия договор или на адреса по седалището. Първоинстанционният съд правилно е приел, че В. Й. е подала заявление на 05.04.2023 г. до Дирекция Инспекция по труда с искане за издаване на разпореждане за прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя Фокс Фарм ЕООД. Независимо, че към датата на подаване на заявлението, трудовото правоотношение все още е било активно, по-късно, при извършената справка в регистъра на НАП е установено, че същото е прекратено със Заповед 00000006 на работодателя от 16.05.2023 г. поради закриване на част от предприятието, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Получаването на заповедта за прекратяване на трудовия договор не е оспорена от нея, като тя е потвърдила факта на прекратяване както в жалбата си пред първоинстанционния съд, така и в подаденото заявление. При наличието на регистрирано в НАП уведомление за прекратяване на трудовия договор, не е възможно след тази дата да се издаде разпореждане по чл. 7, ал. 1 от Наредба РД-07-8 за прекратяване на същото трудово правоотношение, тъй като вече е настъпило прекратяването на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. С оглед на горното, Административен съд Стара Загора правилно и обосновано е приел, че след като трудовото правоотношение на В. Й. е прекратено със заповед на работодателя и следователно е регистрирано уведомление за прекратяване на трудовия договор в НАП, няма основание за издаване на разпореждане по чл. 7, ал. 1 от Наредба РД-07-8/27.10.2010 г. за повторно прекратяване на същото трудово правоотношение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя, следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,