Решение № 13859 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7298/2016 г.

Решение № 13859 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7298/2016 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП против решение № 893/21.04.2016 г. по адм. д. № 570/2016 г. по описа на Административен съд В., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 031301716/12.07.2013 г. на ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 581/7.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, за определени задължения на "Р.-В. " ООД по ЗДДС от непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за д. п. м. 08.2012 г. в размер на 4 178,96 лв. и за д. п. м. 09.2012 г. в размер на 9 751, 44 лв. по 2 бр. фактури с предмет аванс и покупка на лек автомобил и са присъдени разноски на дружеството-жалбоподател в размер на 29,44 лв. Поддържани са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се отхвърли жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. В хода на производството, с определение от 10.04.2017 г. от касационния съдебен състав е спряно производството по настоящото дело № 7298/2016 г. на ВАС и е изпратено делото на АС - В. за произнасяне по молба вх. № 7684/11.05.2016 г. на ДД "ОДОП" - В. за допълване на решение № 893/21.04.2016 г. по адм. д. № 570/2016 г. на АС - В. Във връзка с постановено определение № 1025/24.04.2017 г. по адм. д. № 570/2016 г. на АС - В. е отхвърлено искането за допълване на решение № 893/21.04.2016 г. в частта за разноските. Изложени са съображения за незаконосъобразност и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни производства, съобразно материалния интерес в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Р. В." ООД, гр. В. Постъпила е частна жалба от ДД "ОДОП" - В. срещу определение № 1025/24.04.2017 г. по адм. д. № 570/2016 г. на АС - В., която е присъединена за съвместно разглеждане в касационното производство с определение от 19.06.2017 г. по настоящото дело, с което е възобновено производството по адм. д. № 7298/2016 г. на Върховния административен съд. Ответникът "Репсол - В." ООД, гр. В., не е взел становище по касационната жалба и по частната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. По частната жалба не е взел становище. Касационната жалба и частната жалба са подадени в срок и от надлежна страна, за което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба и частната жалба са основателни. Производството е второ по ред инстанционно на основание чл. 208 и сл. АПК пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение № 1884/19.02.2016 г. по адм. д. № 15038/2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, е отменено решение по адм. д. № 3867/2013 г. на Административен съд В., с което е бил прогласен за нищожен процесния РА. Делото е върнато от Върховния административен съд на друг състав от АС - В. за ново разглеждане с указания за излагане на мотиви по същество за законосъобразността на РА, който е прието от Върховния административен съд, че е валиден акт, издаден от компетентен орган по приходите. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд е отменил РА в посочената част за отказан ДК на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС по 2 бр. фактури издадени от "Д. Б. Т." ООД с предмет аванс и покупка на лек автомобил марка "М. Б." за д. п. м. 08 в размер на 4 178,96 лв. и за д. п. м. 09.2012 г. в размер на 9 751,44 лв. и е присъдил разноски на жалбоподателя в размер на 29, 44 лв., съобразно уважената част от жалбата. В тази част решението е предмет на инстанционен контрол в настоящото производство по касационна жалба на ДД "ОДОП" - В. В останалата част, за задължения установени на ревизираното дружество по ЗДДС от непризнат данъчен кредит в размер на 245 750, 40 лв. и лихви - 46 242,60 лв. с основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС с твърдения за нереални доставки по фактури, издадени от 13 бр. доставчици, установени задължения по ЗКПО на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО и установени задължения по чл. 177 ЗДДС в размер на 9 000 лв., първоинстанционния съд е приел, че процесния РА е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството "Р. В." ООД, гр. В., срещу РА в тази част и е осъдил "Р. В." ООД, гр. В., да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 939,99 лв., но само за една инстанция като е изложил мотиви, че за производството пред Върховния административен съд не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като няма произнасяне по същество. С оглед неуваженото искане за разноски в пълен размер, ДД "ОДОП" - В. е подало искане за изменение на решението на АС - В. в частта за разноските, по което е постановено определение № 1025/24.04.2017 г., с което искането е отхвърлено. Така постановеното определение № 1025/24.04.2017 г. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. § 2 ДР на ДОПК е предмет на обжалване пред настоящата инстанция с частна жалба, подадена от ДД "ОДОП" - В. При разглеждане на делото по същество първоинстанционният съд е направил последователен анализ на установените данни от събраните по делото доказателства и е извел извод за законосъобразност на РА в голяма част по отношение установените задължения и е отхвърлил жалбата на "Р.-В." ООД. В тази част, решението не е обжалвано от засегнатата страна "Р. В." ООД и е влязло в сила. Отменителната част на решението касае установено задължение от непризнат ДК на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС относно закупен лек автомобил, който по мотиви на административния акт не е използван във връзка с икономическата дейност на дружеството, както и за облагаема доставка. За да отмени РА в тази част, съдът е изложил мотиви, като се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз решение по дело С-118/11, във връзка с тълкуване на чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО. Решението е неправилно. Видно от данните по делото, още в хода на административното производство е установено, че от дружеството е закупен употребяван лек автомобил марка "М. Б." от дружество-продавач "Д. Б. Т." ООД, във връзка с което по издадени две данъчни фактури е ползван данъчен кредит за д. п. м. 08.2012 г. в размер на 4 178,96 лв. и за д. п. м. 09.2012 г. в размер на 9 751,44 лв., който не е признат от ревизиращите органи с мотиви за приложимост на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, че лекия автомобил не е ползван за икономическата дейност на дружеството. Също твърди се от органите по приходите, че автомобилът не е заведен като дълготраен материален актив по изискванията на счетоводните стандарти, а е заведен в сметка 304 "Стоки". Позовават се на това, че в хода на административното производство е засечен километраж 15 211 км. при 94 000 км. при закупуването му, като не е установено да са отчетени каквито и да е разходи, свързани с ползването му за дейността на дружеството. Оспорва се в тази връзка от административния орган приетата по делото съдебно авто-техническа експертиза, която установява километраж 94 644 км., т. е. пробег в по-нисък размер от установения в административното производство. Заключението на експерта е, че данните, отчетени от съответното устройство на автомобила могат да бъдат много трудно променени съобразно посочена специфика на автомобила. Оспорено е позоваването от страна на съда на решение С-118/11 на СЕС, което според касатора е неотносимо към спора, тъй като липсват данни автомобила да е заведен от ревизираното дружество като дълготраен материален актив, както неправилно и в противоречие с данните по делото съдът е приел. Действително в случая не е налице идентичност между настоящия спор и спора, във връзка с отправеното преюдициално запитване и образувано по него и приключило с решение от 16 февруари 2012 г. дело С-118/11 на Съда на Европейския съюз, свързано с ползване на автомобил по договор за лизинг и приравняването му на придобиване на дълготраен материален актив. В случая лекият автомобил не е заведен като дълготраен материален актив, не са отчитани амортизации, не са отчитани разходи за ползването му за икономическата дейност на дружеството. Автомобилът е заведен по с/ка 304 "Стоки" - факт, който е установен в хода на административното производство и не е оспорен, включително и с приетата по делото ССчЕ, която не е имала за задача отговор на въпроси, свързани с отказа на данъчен кредит по процесните фактури. В тази част мотивите на съда са необосновани и в противоречие със събраните по делото доказателства, включително и приета съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно правното основание по което е отказан данъчния кредит - чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В случая липсват доказателства придобитата стока - закупен лек автомобил да е предназначен за икономическата дейност на дружеството. При придобиване на стока от страна на дружеството, която е заведена в счетоводна сметка 304 "Стоки", т. е. като стока предназначена за продажба, но такива действия не са осъществени до момента в период 5 години от закупуване на автомобила, нито е налице твърдение в тази насока. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право (вж. в този смисъл Решение от 11 юли 1991 г. по дело Lennartz, C-97/90, Recueil, стр. I-3795, точка 15). Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на чл. 9 от Директивата ДДС, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице (вж. в този смисъл Решение по дело Bakcsi, посочено по-горе, точка 29). Безспорно установено е, че придобитият автомобил не е заведен като дълготраен материален актив, за да се изследват предпоставки за отчетени разходи, включително и амортизируеми. Автомобилът е заведен в счетоводството на дружеството като придобита стока в съответната сметка "Стоки", а не е в имуществото на дружеството, за да бъде приложима практиката на СЕС. Следва да се отбележи, че ако автомобилът независимо, че е лек автомобил, ако беше заведен като ДМА при дружеството, можеше да бъде прието за неправилно приложението на посочената норма на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС от приходния орган, в какъвто смисъл е и съдебната практика - национална и на СЕС и по-специално, решение от 16 февруари 2012 г. по дело С-118/11 на Съда на Европейския съюз, т. 63 от същото, съгласно която ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС (вж. в този смисъл Решение по дело Charles и C.-T., посочено по-горе, точка 24, както и цитираната съдебна практика). Съгласно т. 2 от диспозитива на решението по дело С-118/11 СЕС: "Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието.". Във връзка с това решение е и установената практика на Върховния административен съд. За признаването на данъчния кредит е достатъчно придобиването на автомобила от данъчно задълженото лице в това му качество и включването му в имуществото на дружеството - заприходяване като ДМА, каквото в случая не е осъществено от ревизираното дружество. По тези съображения РА в тази част е законосъобразен и обжалваното решение в тази част, в която е отменен ревизионния акт е неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в тази част за отказан ДК. При този изход на касатора се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно посочения материален интерес в тази част от РА - 13 930,40 лв., в размер на 947,91 лв. за всяко проведено съдебно производство пред първоинстанционния и пред касационния съд, т.е. 4х948 лв. или общо в размер на 3 792 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Основателна е частната жалба на ДД "ОДОП" срещу определение № 1025/24.04.2017 г. по адм. д. № 570/2016 г. на АС - В., с което е отхвърлено искането за допълване на решението в частта за разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички проведени съдебни производства. Съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК на Дирекция "ОДОП" се дължи юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и в случая е следвало да бъде уважено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд - първоначалното разглеждане по адм. д. № 3867/13 г. на Административен съд В. и пред касационната инстанция по адм. д. № 15038/2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, или допълнително общо в размер на 11 880 лв., в какъвто смисъл определението следва да бъде отменено и вместо него допълнено първоинстанционното решение в частта за разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение