Решение № 22 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5099/2019 г.

Решение № 22 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5099/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Про спрей" ЕООД - гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. Деков, против Решение № 376 от 19.02.2019 г., постановено по адм. дело № 30/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617001285-091-001 от 20.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 725 от 11.12.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като от изложеното се налага изводът, че се инвокира нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства доказват реалното извършване на спорните доставки. Сочи, че основният аргумент на съда за непризнаване на правото на приспадане е основан на обстоятелството, че доставчикът не разполага с наети за целта работници и оборудване, недоказано разплащане, представени доказателства едва в хода на административното или съдебното оспорване, поради което не са кредитирани като съставени единствено за нуждите на процеса. Счита, че от приетите по делото доказателства, вкл. и заключенията на приетите съдебно–техническата експертиза /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ се установява, че работите, предмет на строителните услуги по спорните фактури са реално извършени и в последствие използвани в икономическата му дейност. Позовавайки се на решенията на Съда на ЕС по дела С-285/11, С-439/04 и С-440/04, С-80/11 и С-142/11, жалбоподателят посочва, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама между прекия доставчик и ревизираното лице. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло издаденият ревизионен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. С молба от 15.10.2019 г. е заявено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС със следните въпроси: 1. Трябва ли режимът относно приспадане предвиден в Директира 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че въз основа на принципа на обективната отговорностобаче данъчната администрация може да не признае или да ограничи правото на приспадане на искащото да упражни това право данъчнозадължено лице, когато издателят на фактурата не може да удостовери, че използването на подизпълнители е извършено в съответствие с правото /фирмата подизпълнител има значителни данъчни задължения, коит обаче не са били известни на данъчнозадълженото лице/, няма сключени трудо/граждански договори с работниците си, няма собствени или наети машини за изпълнение на договора, н ее отчитала пред НАП редовно касовия си апарат, няма доказателства как са предадени материалите, вложени в изпълнението на услугата, но в същото време фактурираната от подизпълнителя работа/услуга е реално извършена на място и приела от данъчнозадълженото лице и в последствие е използвана за осъществяване на последващи облагаеми доставки ? 2. Може ли данъчната администрация, в случай че издадените фактури отговарят на предвидените в закона формални изисквания, законно да откаже възстановяване на ДДС при положение, че фирмата подизпълнител има значителни данъчни задължения, коит обаче не са били известни на данъчнозадълженото лице/, няма сключени трудо/граждански договори с работниците си, няма собствени или наети машини за изпълнение на договора, н ее отчитала пред НАП редовно касовия си апарат, няма доказателства как са предадени материалите, вложени в изпълнението на услугата, но в същото време фактурираната от подизпълнителя работа/услуга е реално извършена на място и приела от данъчнозадълженото лице и в последствие е използвана за осъществяване на последващи облагаеми доставки ? 3. Длъжна ли е данъчната администрация, която отказва да признае право на приспадане / при обстоятелства като посочени посоченив първия и втория въпрос /, да докаже в хода на данъчното производство, че данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане е знаело за нарушенията, извършени от предприятията надолу по веригата от подизпълнители с цел избягване на данъци, или е участвало в тези нарушения ? и 4. Когато получател на доставка на услуги е данъчнозадължено лице, което добросъвестно е сключило договор с подизпълнител, без да знае, че последният не е спазил задължителните законови изисквания за осъществяване на дейността си /не е сключил трудови договори, не е сключил договор за машините, които използва за предоставяне на услугите/, означава ли принципът на фискална неутралност по отношение на ДДС, че данъчната администрация може да не признае на това данъчнозадължено лице правото на приспадарешениене на този данък ?. Искането е направено под условие, при положение че настоящият съдебен състав не приеме, че към казуса следва да бъдат приложени цитираните в жалбата, а и самото искане решение на СЕС. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представения по делото отговор на касационната жалба, поддържан в депозираната по делото писмена защита на гл. юрисконсулт Рашева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция, при отмяна на съдебния акт се прави възражение за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар. По стореното искане за отправяне на преюдициално запитване изразява становище за неоснователността. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е основателна поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - гр. Пловдив е бил ревизионен акт, с който на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, чл. 12, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на "Про Спрей" ЕООД не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 6 677 лева за данъчни периоди м. 09, м. 10 и м. 12.2016 г. по шест фактури, издадени от "Фокс ВТ" ЕООД, в резултат на което са определени задължения за ДДС за внасяне като резултат за съответните данъчни периоди, ведно с прилежащи лихви за забава за несвоевременното им разчитане с бюджета. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК (ред. в сила 1.01.2013 г.) и в предписаната от закона форма. По материалната законосъобразност съдът е приел, че не е доказано осъществяването на доставките по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, по които се претендира право на приспадане. Този извод е обоснован със следните аргументи и фактически установявания, които могат да бъдат обобщение така: От приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ се установява, че, процесните СМР са осъществени на място, но е останал спорен въпросът, дали същите са осъществени от "Фокс ВТ" ЕООД – как са изпълнение, от кои работници, на същите има ли изплатени трудови възнаграждения, с какви транспортни средства и от кого са транспортирани работниците до съответния обект. В тази връзка е прието, че доказателства за това не са ангажирани /такива за транспорта на работниците до обектите, за изплатени възнаграждения, за командироване и за разходи за нощувки/, вкл. и не са установени тези обстоятелства от приетата по делото ССчЕ, а безспорно е установено в хода на ревизията, че няма данни да има сключени трудови договори. Това обстоятелство според съда не доказвало, че посочения доставчик е осъществил услугите при положение, че съгласно ангажираните доказателства се касае до престиране на трудов резултат. Недоказано е как извършено плащането по четири от фактурите, при положение че от данните в НАП било видно, че регистрираното ФУ не е изпращало данни за месеците 10.2016 г., 11.2016 г. и 12.2016 г. Липсват доказателства за предаването на изпълнителя на материалите, с които е следвало да се осъществят спорните СМР, като независимо за чия сметка са същите такива документи е следвало да се съставят, вкл. е на лице разминаване в данните относно това за чия сметка са били същите касателно договорът, сключен между "Про Спрей" ЕООД и един от неговите възложители – "Пътинженеринг" ЕООД. Неангажиране на доказателства относно собствеността на оборудването, с която се твърди да е осъществена услугата "боядисване" и съставянето за нуждите на процеса по оспорване на РА на депозираните договори и анекс към него, по силата на които се твърди такова оборудване да е предоставено безвъзмездно на "Про Спрей" ЕООД от А. Тодоров, което в последствие е предоставено на "Фокс ВТ" ЕООД. Представеното по делото влязло в сила съдебно Решение № 3801/2.11.2017 г., постановено по гр. дело № 9770/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, не променяло тези изводи, тъй като съдебното производство пред ПРС не се е развило по реда на ДОПК. С тези аргументи е прието, че не е доказано реалното осъществяване на доставките на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което и данъкът по спорните фактури е начислен без основание, съответно при правилно приложение на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит за получателя. Решението е неправилно постановено. Основателно е оплакването в касационната жалба, че изводите на съда за липса на действително осъществени доставка са в противоречие с доказателствата по делото. Принципно вярно съдът е определил материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Законосъобразно е изследвал фактите, релевантни за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Правилно съдът е определил, че спорът между страните е относно основната предпоставката за възникване на правото на данъчен кредит – извършването на строителните услуги. Установените в решението факти, които са изложени подробно и систематизирано, се подкрепят от събраните доказателства. Настоящият състав не споделя изводите на съда, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на съдебно–техническа и съдебно-счетоводната експертизи не установяват действителното извършване на спорните доставки. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че между страните има подписан сключен рамков договор от 5.09.2016 г., съгласно който се споразумяват да извършват съвместно измазване, боядисване, монтаж на гипсокартон и полагане на фаянс, наричани в договора за краткост - СМР. Страната, която се договори с възложител - трето лице, договаря условията и осигурява такива за изпълнение на възложената работа, се нарича изпълнител. Другата страна, ако приеме договорените условия, се явява подизпълнител на изпълнителя. Подизпълнителят работи на обект под ръководството и управлението на изпълнителя и спазва наложените технологии и дисциплина. Изпълнителят осигурява необходимите инструктажи, материали и консумативи за извършване на работата. Изпълнителят заплаща на подизпълнителя извършената работа по цени, договорени с възложителя, срещу издаване на фактура. Приложените са спорните фактури, както следва: Фактура № 15/24.09.2016 г, издадена за работа на обект: "Складова база на "Кукленско шосе" към фирма "Структура МК" ЕООД, с предмет - бояджийска услуга, към която е наличен и Протокол /Акт/ обр. 19 от 12.09.2016 г., съобразно който касаторът приема работата от "Фокс ВТ" ЕООД за 1 315 кв.м боядисана метална конструкция. Със същата фактура е заплатена и работа, извършена на обект "Пловдивски панаир 3-та палата", възложена на "Про Спрей" ЕООД от "Нивел" ЕООД, а именно 1 450 кв.м. два слоя боя, актувани с Протокол (Акт) обр. 19 от 22.09.2016 г., с който ревизираното дружество приема от "Фокс ВТ" ЕООД извършената услуга; Фактура № 16/26.09.2016 г. същата е издадена за работа на обект "Пловдивски панаир 3-та палата", възложена на "Про Спрей" ЕООД от "Нивел" ЕООД, с предмет бояджийска услуга. С Протокол (Акт) обр. 19 от 25.09.2016 г. "Про Спрей" ЕООД приема работата от "Фокс ВТ" ЕООД за 1 700 кв.м. - полагане на грунд и два слоя боя; Фактура № 20/17.10.2016 г., която е издадена за работа на обект "Жилищна сграда и магазин" на ул. "Авксентий Велешки" № 8, с възложител "Пътинженеринг" ЕООД, с предмет-СМР и бояджийски услуги. Доставката е заплатена авансово с посочената фактура и с изравнителна фактура № 30/16.12.2016 г. Като с Протокол (Акт) обр. 19 от 15.12.2016 г. "Про Спрей" ЕООД приема работата от "Фокс ВТ" ЕООД за следните видове работа: полагане на гипсокартон таван 608 кв.м.; шпакловка на гипсокартон и куфари 320 кв. м.; изграждане на П и Г-образни куфари с ал. външни ъгли 87 л. м.; полагане на вата 154 кв.м. Допълнително са заплатени и 1 740,00 лв. с фактура № 31/19.12.2016 г.; Фактура № 23/25.10.2016 г, издадена за работа на обект "Сокотаб -Складова база", с възложител "Климекс БГ" ЕООД, с предмет СМР и бояджийски услуги. С Протокол (Акт) обр. 19 от 25.10.2016 г. "Про Спрей" ЕООД приема работата от "Фокс ВТ" ЕООД за запечатване на фуги със силиконово покритие 2 500 л. м. и поправки 80 л. м. Фактура № 30/16.12.2016 г. - изравнителна фактура за работа на обект "Жилищна сграда и магазин на ул. "Авксентий Велешки" № 8 с възложител "Пътинженеринг" ЕООД, с предмет СМР и бояджийски услуги. Фактура № 31/19.12.2016 г., издадена е за допълнително заплащане на 1740.00 лв. за работа на обект "Жилищна сграда и магазин на ул. "Авксентий Велешки" № 8 с възложител "Пътинженеринг" ЕООД, с предмет СМР и бояджийски услуги. С Протокол (Акт) обр. 19 от 19.12.2016 г. "Про Спрей" ЕООД приема работата от "Фокс ВТ" ЕООД за следните видове работа: шпакловка на гипсокартон и куфари 230 кв.м.; изграждане на П и Г-образни куфари с ал. външни ъгли 35 л. м.; обръщане на врати и прозорци 18 л. м. Или към всяка една от фактурите има приложени приемо-предавателни протокола образец 19 за приемане на извършената работа, двустранно разписани от страните и съдържащи подробна индивидуализация на осъществените от изпълнителя и приети от възложителя СМР. От заключението по допуснатата СТЕ категорично се установява, че така фактурираните услуги са реално осъществена на въпросните обекти, същите съответстват като вид и количество на тези които в последствие са отчетени в отношенията между касатора и съответния му възложител. Подробен е анализът на експерта в заключението. Част от фактурираните работи е възможно да бъдат изпълнени с посочената машина, за други такава не е била необходима. От заключението по допуснатата ССчЕ се установява от друга страна, че сумите по тези фактури са заплатени от "Про Спрей" ЕООД, фактурите са осчетоводени като разходи за външни услуги /подробно е проследено осчетоводяването/, самият жалбоподател не е установено да разполага с наети работници и служители, такива факти не са установени при доставчика, предвид неоткриване на счетоводството му, относно вложените материали експертът е установил, че при "Про Спрей" ЕООД няма осчетоводени такива по спорните доставки, но е установил такива счетоводни отразявания при един от възложителите на последния – "Структура МК" ООД /подборно са анализирани същите/, като за останалите двама "Нивел" ООД и "Международен панаир Пловдив" не са предоставени документи. Заключенията не са оспорени от страните в процеса. Не е сторено оспорване от страна на приходната администрация и на автентичността на приобщените частни документи, поради което съставляват годно писмено доказателство по смисъла на чл. 180 ГПК. Следва да се посочи, че нито в РД, нито в РА, нито в Решението на горестоящия административен орган се съдържат констатации, че въз основа на обективни данни задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката с която обосновава правото си на данъчен кредит е част от данъчна измама. Поради това то не може да бъде държана отговорно за това, че доставчикът няма редовно водено счетоводство, че не разполага с материално-технически и кадрови ресурс за изпълнение на възложените услуги, за нередовности във връзка с изпращаните данни в НАП от регистрираното иначе ФУ, от което са издадени фискалните бонове и прочие. Неправилно е отказано да се зачете и силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно Решение № 3801/2.11.2017 г., постановено по гр. дело № 9770/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Съобразно чл. 297 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, влязлото в сила съдебно решение се ползва със задължителна сила спрямо всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В този смисъл и дали производството е проведено по реда на ДОПК или не е правноирелевантно за обвързващата сила на съдебния акт и задължението на приходната администрация да се съобрази със силата на пресъдено нещо, формирана по разрешения с него правен спор. Същественото в случая е какви са "обективните предели" на СПН, като при отговора на този въпрос съдебната практика и теория се консолидирала върху разбирането, че "под обективни предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ се разбира предметът, за който СПН, важи", "този предмет е материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението като го е потвърдил или отрекъл", поради което и със "СПН се установява съществуването или несъществуването на твърдяното спорно материално право с белезите, които го индивидуализират (юридическия факт от който произтича, съдържание, субекти и правно естество)". В този смисъл и съдебната теория и практика всъщност се консолидира и върху разбирането, че със "СПН се ползват и т. нар. решаващи, съществени, главни мотиви, съдържащи констатации относно правнорелевантните факти (основание на иска, възражение на ответника)" /цитати от Българско гражданско процесуално право, проф. д-р Живко Сталева, шесто допълнено и преработено издание, издателска къща "Сиела"). За да приеме исковата претенция за основателна гражданският съд е анализирал представените пред него доказателства и е приел за установено наличието на облигационните отношения между страните, както и некачественото изпълнение на част от приетите работи от "Про Спрей" ЕООД в отношенията му с "Фокс ВТ" ЕООД, именно по част от спорните и в настоящото производство доставки. В този смисъл и с диспозитива на съдебния акт, или със сила на пресъдено нещо е установено между страните, че "Про Спрей" ЕООД има спрямо "Фокс ВТ" ЕООД вземане, представляващо претърпяна загуба от виновно неизпълнение, формирана във връзка с отстраняване на дефекти по метална конструкция, находяща се в гр. Пловдив на у л. "Кукленско шосе" и отстраняване на дефекти от некачествено изпълнение по покрив на Палата № 3 на Пловдивски панаир. Именно така формирана сила на пресъдено нещо е следвало да бъде зачетена както от приходната администрация, така и от първоинстанционния съд, както повелява чл. 297, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, което не е сторено в нарушение на посочената правна норма. Отделно фактът на тяхното фактическо осъществяване се подкрепя от събрания и по настоящото дело доказателствен материал. Обстоятелството, че съдебният акт не е "постановен в производство по реда на ДОПК" не може да обоснове извод за противното, а твърденията за симулативност на процеса, изложени от приходната администрация не се подкрепят с каквито и да било доказателства. При тези обстоятелства следва, че за получателя по фактурите за налице материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, което незаконосъобразно му е отказано с оспорения акт. При доказано изпълнение на възложените строителни работи, липсата на доказателства за нает персонал от доставчика или неговите подизпълнители, както и на такива за материална или техническа обезпеченост, не съставлява самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. Неправилно в тази връзка съдът не е приложил преюдициалните заключения на Съда на ЕС по дело С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, дадени при идентични факти. По делото не са установени данни и доказателства, че ревизираният търговец сам е извършил строителните работи в обекта. Липсват други обективни данни, въз основа на които да се приеме, че е знаел или следвало да знае, че доставчикът му не разполага с работници, както и че фактурите са издадени с цел да се ползва данъчно предимство от приспадане на ДДС. Следва все в тази връзка да се посочи и че дори да не е доказано, че предметът на доставката е реализиран именно от издателя на фактурата, при доказаното получаване на този предмет от получателя на фактурата, следва да е установено, че получателят е знаел това и че процесната фактура е издадена единствено с цел ревизираното дружество – получател по нея да упражни право на приспадане. Това следва от задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС в съдебната практика на Съда на ЕС. Съгласно Решение от 22 октомври 2015 година по дело С-277/2014 г. на Съда на ЕС е прието, че разпоредби на Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която не признава на данъчнозадълженото лице право да приспадне данъка върху добавената стойност, дължим или платен по получени от него доставки на стоки, когато фактурата е издадена от лице, което с оглед на предвидените от тази правна уредба критерии следва да се счита за несъществуващо, и не може да се установи кой е действителният доставчик на стоките, освен ако въз основа на обективни данни и без да се изисква от данъчнозадълженото лице да е извършило проверки, които не са негова задача, е било установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената доставка е част от измама с данъка върху добавената стойност, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Независимо от предмета на доставките – стоки, тълкуването по това дело е приложимо и за настоящия случай, тъй като от акта за преюдициално запитване следва, че както и в настоящия случай, лицето, което желае да упражни право на приспадане, има качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на Директивата за ДДС, действително е получило и платило предмета на доставките, посочени в издадените от доставчика фактури, и впоследствие е използвало този предмет за нуждите на сключените от него облагаеми сделки. /т. 30/. /така Решение № 2359/19.02.2019 г., постановено по адм. дело № 11775/2018 по описа на ВАС/. По изложените съображения, решението, с което жалбата на "Про Спрей" ЕООД е отхвърлена следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да реши по същество като се отмени оспореният ревизионен акт. Що се отнася до искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, настоящата касационна инстанция намира, че разрешаването на настоящия правен спор не изисква отговор на поставените въпроси, тъй като по поставените въпроси е налице отговор на СЕС в постановените и цитирани в настоящия съдебен акт решения, на които се позовава и самия касатор. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските. На касатора се дължат направените съдебни разноски за двете инстанции в общ размер на 1 710 лева. По делото не се претендират разноски за касационната инстанция /така изявлението на процесуалния представител на касатора в проведеното открито съдебно заседание/, като такива се установиха да се претендират съгласно представения пред първоинстанционния съд списък по чл. 80 от ГПК – в размер на 950 лева уговорен и заплатен адвокатски хонорар, който не се установява да е прекомерен съобразно конкретния материален интерес и осъщественото процесуално представителство, и 760 лева внесени депозити за вещи лица. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,