Решение № 3521 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13/2009 г.

Решение № 3521 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Бюро по труда Възраждане" гр. София срещу решение № 889 от 3.11.2008 г. по адм. д. № 1213/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 26 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Илиян Иванов Ашков от гр. София моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 889 от 3.11.2008 г. по адм. д. № 1213/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 26 състав е отменил отказа за отмяна на решението за прекратяване на регистрацията като безработно лице, обективиран в писмо изх. № ПУ-01-194 от 14.02.2008 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда Възраждане" гр. София и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Изводите относно фактическата обстановка са направени въз основа на събраните по делото доказателства. По делото не е имало никакви данни, че представената административна преписка е непълна. А ако това е така, вина за това има само административния орган, който не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК. Съдът не би могъл да има информация какви други доказателства се съдържат по непълната преписка. Той е изходил от законовата презумпция, че е получил заверено копие от цялата преписка. В тази връзка не е било необходимо да дава указания на административния орган. Преценява се също така, че и с касационната жалба не се сочат нови доказателства. По изложените съображения оплакванията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се възприемат от настоящия състав на ВАС. Правилно съдът е приел, че сключването на гражданския договор от 7.11.2007 г., чието изпълнение не е в гр. София и естеството на задълженията по този договор, изискващо постоянни грижи за възрастен човек, представляват уважителни причини по смисъла на чл. 20, ал. 6 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/. Съгласно този текст при представяне на доказателства прекратената на основание ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 1-5 и 7 от същия текст регистрация се възстановява. Тази законова норма е била нарушена от административния орган, постановил процесния отказ и съответно правилно приложен от съда. Несъмнено целта на закона е насърчаването на заетостта, а не само формално спазване на графика за посещаване на бюрата по труда. Към тази цел на закона се е стремил и Ашков, организирайки заетостта си по процесния граждански договор. Правилно съдът е преценил, че лицето е спазило и изискванията на чл. 16, ал. 2 от ППЗНЗ, съгласно който текст доказателствата за наличие на уважителни причини по чл. 20, ал. 6 ЗНЗ трябва да се представят в 7-дневен срок от отпадането на уважителната причина, което задължение в случая е изпълнено в 3-дневен срок. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките при формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и др. подобни. Грешки от такова естество в решението предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,