Решение № 13134 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9383/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Туризъм-Каменов и син ЕООД, ЕИК 106626082, чрез процесуален представител, срещу решение 1118/03.07.2025 г., постановено по адм. дело 177/2025 г. на Административен съд /АС/ Враца, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо с изх. 02-060-2600/723 от 21.02.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. /УП от 21.02.2025г./ на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, в частта с която на дружеството е прихваната сума в размер на 18966,24 лева. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. С касационната жалба е направено искане за спиране на производството по делото, с доводи, че е налице висящо такова по оспорване на административния акт, с който са наложени санкциите за бъдещи вземания, въз основа на които е извършено процесното прихващане. Ответникът по касационната жалба Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като в условията на евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу УП с изх. 02-060-2600/723 #22 от 21.02.2025г /номер съгласно вписаното в УП, в диспозитива на съдебното решение е посочен 02-060-2600/723 от 21.02.2025г./ в оспорената му част, административният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно процесуалните норми. Съдът е приел, че към датата на издаване на писмото съществува изискуемо и ликвидно вземане спрямо дружеството за част от сумата на оторизираната субсидия по съответните схеми и мерки за 2020 г., като извършеното прихващане в тази връзка е постановено при наличие на фактическото и правно основание за това. Решението е правилно. Неоснователно е направеното с касационната жалба искане за спиране на настоящото производство, поради наличие на висящо такова по оспорване на Уведомително писмо с изх. 02-060-2600/214 от 02.06.2020 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ /УП от 02.06.2020 г./. С последното са наложени санкциите за бъдещ период, въз основа на които е извършено процесното прихващане в оспореното в настоящия случай УП от 21.02.2025 г. Твърдяното за преюдициално производство е извънредно такова по отмяна на влязло в сила съдебно определение, с което е оставено в сила определение за оставяне без разглеждане на жалба срещу административен акт, като същото по своя характер е извънинстанционно и не е насочено към проверка на материалната законосъобразност на административния акт, а към преценка на процесуални основания за отмяна на вече постановен съдебен акт. Дори при евентуално уважаване на искането за отмяна, правният резултат би бил единствено възстановяване на процесуалната възможност за разглеждане на жалбата срещу първоначалния административен акт по същество, без това да предрешава изхода от спора относно законосъобразността на същия. Следователно, изходът от това извънредно производство не установява правопораждащи факти или правоотношения, които да са правна предпоставка за произнасяне по настоящия спор. В конкретния случай предмет на съдебен контрол е самостоятелен административен акт уведомително писмо, с което е извършено прихващане чиято законосъобразност следва да се преценява към момента на неговото издаване и въз основа на действащото към този момент правно положение. Ето защо административният съд правилно е заключил, че следва да извърши тази преценка самостоятелно, без да е необходимо предварително произнасяне по извънредното производство по отмяна на съдебния акт. От изложеното се налага извод, че не е налице хипотезата на чл.154а, ал.1, т.4 АПК / в сила от 05.08.2025 г./ с идентично съдържание като чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като посоченото производство няма преюдициално значение за правилното решаване на настоящия спор. Правилно АС Враца е приел че оспореното пред него уведомително писмо, в частта относно извършеното прихващане е издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Същото е мотивирано като в колона 4 на таблица 15, административният орган е посочил, че прихваната сума е в резултат на санкции за бъдещ период, наложени по заявление за кампания 2018, по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство, съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014, за които адресатът е уведомен с УП от 02.06.2020 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Последното, както е посочено по-горе е стабилен административен акт, установяващ подлежащо на изпълнение задължение на дружеството, което е годно основание за извършеното прихващане по смисъла на чл. 28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 908/2014 на Комисията. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение