Решение № 14832 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5618/2014 г.

Решение № 14832 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5618/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Местни данъци и такси и АД"- при община Дупница, чрез процесуалният му представител Иван Бучов - директор дирекция "Обслужващи и финансови дейности", против решение № 41 от 27.02.2014 г., постановено по адм. дело № 300/2013 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което по жалба на "Велбъждфилм" ООД е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци (АУПОВ за ТБО) № АУ000757/02.08.2013 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" - община Дупница, с който на дружеството са установени задължения за ТБО по декларация вх. № 0848000742/02.06.2010 г. и лихви в общ размер на 3109,53 лева. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, по подробно изложен в касационната жалба доводи. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Представя писмени доказателства по опис. Ответната страна - "Велбъждфилм" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Икономов оспорва жалбата като неоснователна. Счита че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на съдебни разноски . Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отменил АУПОВ за ТБО № АУ000757/02.08.2013 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Дупница, с който на дружеството са установени задължения за ТБО в общ размер на 3109,53 лева. за 2012 г. и 2013 г. за недвижим имот, находящ се в гр. Дупница, пл. Свобода № 1, собственост на "Велбъджфилм" ООД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, въз основа на данните от подадената от дружеството декларация по чл. 14 от ЗМДТ, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. След анализ на приложимата нормативна уредба, съдът е направил извод, че начинът на изчисляване на ТБО за 2012 г. върху данъчната оценка на имота е правилен, тъй като въпреки, че задълженото лице е подало декларация в срока по чл. 15а, ал. 2 от Наредбата, не е посочило точният вид на съда за отпадъци, който ще използва през годината. Предвид което изчисляването на таксата правилно е извършено по правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Според АС - Кюстендил начинът на изчисляване на ТБО за 2013 г., според количеството битови отпадъци за база цената на контейнер тип "Бобър" е незаконосъобразен. АС - Кюстендил е приел, че подадената от дружеството декларация не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 3 от Наредбата, а именно не е посочен точният вид на съдовете за битови отпадъци, предвид което ТБО е следвало да бъде изчислена по правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. В контекста на изложеното съдът е счел, че начинът на изчисляване на ТБО за процесните години е съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, като те биха били такива, каквито са посочени от вещото лице в допуснатата и приета по делото съдебно счетоводна експертиза. След съвкупната преценка на доказателствата по делото административният съд е стигнал до извод, че същите обаче не са дължими, тъй като по делото не са представени доказателства, че услугите са реално предоставяни. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, която определя, че за услугите по събирането, извозването и обезвреждането на депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на честотата на териториите за обществено ползване на населените места, се заплаща такса, като размерът на същата е определен в чл. 66 от същия закон за всяка услуга поотделно. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва изводът относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че той реално е предоставил определените видове услуги. В случая ответникът не е представил доказателства, от които да се заключи, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места не са предоставяни. Решаващият съд е направил извод, че с оглед обстоятелството, че таксата като вид публично задължение се заплаща за реално предоставени услуги, не следва да се приема, че само въз основана издадените заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите на районите на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата през 2012 г. и 2013 г., и на одобрените план - сметки на община Дупница, приети за процесните години, в които разходите са прогнозни, не може да се обоснове извод, че услугите са реално предоставяни. При тези съображения първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е частично неправилно, предвид представените пред настоящата инстанция нови писмени доказателства. Първоинстанционният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценката на относимите доказателства е направил обосновани изводи. Законосъобразно е и приетото от съда тълкуване на приложимия закон. Съдът обаче е приел, че оспореният акт е материално незаконосъобразен по отношение на всички дейности по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и го е отменил изцяло. При правния анализ на относимите за настоящото производство правни норми и предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният съд правилно е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Пред настоящата инстанция касаторът е представил писмени доказателства: заповед № 2290/28.11.2011 г., с която са определени границите, районите и вида на предлаганите услуги за третиране на твърди битови отпадъци за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г., които община Дупница ще извършва, заповед № 2016/29.10.2012 г., с която са определени границите и районите и вида на предлаганите услуги за третиране на твърди битови отпадъци за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г., които община Дупница ще извършва, график за сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО от територията на община Дупница, както и протоколи за установяване извършването и за заплащането на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване за периода от месец януари до месец юли 2013 г., При това положение и на базата на приложените доказателства може да се направи заключение, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е реално предоставяна за първото шестмесечие на 2013 г., с оглед представените протоколи за реално извършена дейност по сметосъбиране и сметоизвозване за този период. Предвид изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение се явява частично неправилно. От представените с касационната жалба писмени доказателства, се установява категорично, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за първото шестмесечие на 2013 г. е действително извършена, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която АУПОВ за ТБО № АУ000757/02.08.2013 г. издаден от старши инсп. в отдел "МДТ" при община Дупница е отменен за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване за първото шестмесечие на 2013 г. С оглед изложеното касационната жалба е частично основателна, а обжалваното решение в частта, с която е отменен АУПОВ в цитираната по-горе част е неправилно и следва да бъде отменено като следва да бъде определено задължение само за компонента сметосъбиране и сметоизвозване за първото шестмесечие на 2013 г. в размер на 263,63 (двеста шестдесет и три лева и шестдесет и три стотинки ) в едно с дължимата лихва. Представените по делото доказателства обаче не опровергават извода на съда, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. не е реално предоставяна. В разпоредбата на чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ са посочени условията, при което не се събира такса за останалите две услуги: за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. По делото не са представени документи, удостоверяващи наличието на депо за депониране на отпадъци или други документи - пътни листове удостоверяващи курсове на камиони до същото, не е представен нито един документ, който да отразява предоставяне на услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Релевантните материалноправни разпоредби изискват не само издаването и публикуването на заповед на кмета на общината, а видно от изложеното по-горе и наличието на други юридически факти като фактическо престиране на услугите в контекста на посоченото досежно отделните видове услуги. Тези релевантни факти - на престиране на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване органът не доказал. Те могат да бъдат доказани с всички допустими по Гражданския процесуален кодекс доказателства - протоколи за извършена работа, пътни листове, отчетни документи и други. Органът обаче не е ангажирал каквито и да било доказателства. Както правилно е приел първоинстанционният съд в тежест на административния орган е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. По изложените съображения първоинстанционният съд обосновано е приел, че установените по делото факти сочат, че през процесния период община Дупница не е предоставяла услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" за 2012 г., "извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" по отношение на имота собственост на дружеството, поради което на основание чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ не следва да се събира такса за тях и оспореният акт правилно е отменен в тази част. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение в частта, с която е отменен АУПОВ за ТБО № АУ000757/02.08.2013 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Дупница относно компонентите "сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г.", "поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци" и "поддържане чистота на териториите за обществено ползване" е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение е частично основателна и следва да бъде уважена съразмерно с отхвърлената част от жалбата, поради което на осн. чл. 143, ал. във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 364 (триста шестдесет и четири)лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение