Решение № 7057 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13548/2012 г.

Решение № 7057 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13548/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби от Коалиция за устойчиво развитие, гр. София (КУРС) и от Сдружение "Движение с екологична насоченост", с. Дражево, обл. Ямбол (СДЕН) против Решение № ЕО-9/10.10.2012 г. на министъра на околната среда и водите (министъра/ът), с което е решено да не се извършва екологична оценка на изменението на Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г. (ОПОС). Жалбоподателят КУРС твърди, че решението е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъобразяване с европейското законодателство. Посочено е, че чл. 85, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) регламентира задължителното извършване на екологична оценка за планове и програми в транспорт, управление на водните ресурси и промишленост, която не е извършена. В жалбата на СДЕН са посочени същите основания, както и се твърди, че е недопустимо разширяването на обхвата на Приоритетна ос 1 без извършване на екологична оценка, оценка за съвместимост и оценка на въздействие върху околната среда. И двамата жалбоподатели молят отмяна на решението на министъра, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът - министърът, чрез процесуален представител, излага доводи за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение на жалбата на СДЕН, ответникът твърди, че същата е просрочена. Решението на министъра е публикувано на интернет страницата на министерството на 11.10.2012 г., а жалбата е регистрирана в деловодството на МОСВ на 26.10.2012 г., т. е. след законовия 14-дневен срок. В открито заседание на 27.03.2013 г. съдът е указал на сдружението да представи доказателства за начина и срочността на подаване на жалбата. По делото е представено известие за доставяне R № ИД PS 8600 0096YZ 7, от което е видно, че жалбата е подадена на 24.10.2012 г. в гр. Ямбол и е получена в гр. София на 26.10.2012 г., което е в изпълнение на изискванията на чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради изложеното съдът приема, че жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Процедурата е започнала с искане за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка (ЕО) с вх. № ЕО-228/27.09.2012 г. за изменение на ОПОС, изготвено от директора на Дирекция "Кохезионна политика за околна среда", в качеството й на Управляващ орган (УО) на ОПОС, съдържащо информацията по чл. 8 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО). В хода на процедурата е изискано становище от Дирекция "Национална служба за защита на природата" при МОСВ и от Министерството на здравеопазването. В отговор е посочено, че от здравно-хигиенна гледна точка по отношение на риска за човешкото здраве не е необходимо изготвянето на ЕО, както и че измененията в ОПОС ще окажат положително влияние върху опазването на околната среда и в частност върху биологичното разнообразие. Във връзка със събраните документи е издадено и процесното решение № ЕО-9/10.10.2012 г. на министъра, с което е преценено да не се извършва ЕО на изменението на ОПОС. Същото е извършено след проведена писмена процедура за вземане на решения от Комитета за наблюдение на ОПОС (л. 245), като повече от половината от членовете са дали положителни становища. По време на процедурата са получени и коментари от представителите на Европейската комисия, които също са били отразени в предложението за изменение на ОПОС. Във връзка с чл. 33 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби на Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, предложението за изменение на ОПОС е изпратено на Европейската комисия, която със свое решение от 13.02.2013 г. го е одобрила (л. 212) без забележки, считано от 26.10.2012 г. При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Съгласно чл. 4 от Наредбата за ЕО, министърът е компетентен орган за издаване на решение за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени такива на административнопроизводствените правила, поради което жалбите следва да бъдат отхвърлени, поради следното: Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че с издаване на процесното решение министърът е нарушил разпоредбата на чл. 85 от ЗООС. Нормата гласи, че се извършва задължителна ЕО за планове и програми в областите транспорт, управление на водните ресурси и промишленост. От представените документи е видно, че измененията в ОПОС са свързани с доставка на оборудване за повишаване на капацитета за реагиране при горски пожари, доставки на нов подвижен състав за градския транспорт, както и услуги и доставки, описани подробно в предложението за изменение на програмата. В чл. 85, ал. 1 от ЗООС е посочено, че ЕО се извършва, когато програмите и плановете очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № № 1 и 2 от закона. В случая доставките и услугите не попадат в обхвата на цитираните приложения, поради което правилно административният орган не е сметнал за необходимо да бъде извършена ЕО на изменението на ОПОС. От страна на УО на ОПОС са предприети всички мерки за спазване на изискванията на националното и европейското законодателство, като е изготвено искане за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО. От събраните доказателства и положителните становища на различни администрации е взето решение, че не е необходимо извършването на такава оценка. От друга страна по отношение на измененията е посочено, че същите не променят стратегическата цел на ОПОС, както и въздействието им по отношение на околната среда и човешкото здраве. Напротив посочено е, че изменението ще допринесе за подобряване, запазване и възстановяване на естествената околна среда, като фактор за по-добро качество на живот на населението. Регламент № 1083/2006 на Съвета позволява преразглеждането на оперативните програми по инициатива на държавата-членка или на Комисията в хипотезите, изброени в чл. 33, § 1 от него. В предложението на УО на ОПОС е посочено, че изменението се налага във връзка с риска от неусвояване на средства и най-вече поради прилагането на правилото № + 2 и № + 3, според което Комисията автоматично освобождава частта от бюджета на ОП, за която не е получила приемливо искане за плащане до края на втората или третата година (чл. 93 от същия Регламент). С оглед избягване загубата на финансов ресурс, УО на ОПОС е изготвил мотивирано предложение за изменение на програмата след анализ по отношение на околната среда. Спазвайки законовите изисквания и писмо от ЕК с указания относно изпълнението на Директива 2001/42/ЕО във връзка с изменения на оперативните програми (л. 295), УО е подал искане за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО, на база на което е издадено и процесното решение, с което е преценено, че изменението включва мерки, които не предполагат значително въздействие върху околната среда и са насочени към нейното подобряване. Неоснователен е доводът на СДЕН, че изменението е било коментирано в "затворен кръг" от членовете на Комитета за наблюдение (КН) на ОПОС. Съгласно чл. 63 от Регламент № 1083/2006 г. на Съвета, държавата-членка е длъжна да създаде КН, който изготвя свои вътрешни правила за работата му. В чл. 64 е посочено, че съставът му се решава от държавата със съгласието на УО. Функциите и задачите на КН са подробно уредени в чл. 7 от Постановление № 182 на Министерския съвет от 21.07.2006 г. за създаване на комитети за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. В чл. 8, ал. 3 от Постановлението са посочени членовете на КН, а съгласно ал. 10 на същия член, поименният състав на съответния комитет се определя със заповед на министъра, на чието подчинение е УО на оперативната програма. В чл. 7 от Вътрешните правила за работа на КН на ОПОС (л. 219) е предвидена писмена процедура за вземане на решения, според която всички документи се изпращат по електронен път до членовете на КН и същото се счита за прието, ако повече от половината членове на комитета са изразили положително становище. В тази връзка е проведена писмена процедура, като членовете на КН са дали положителни становища относно изменението на ОПОС, по която коментари са били представени и от представителите на Европейската комисия (л. 245-293). Поради тази причина доводът на жалбоподателя не може да се приеме като такъв за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неспазване на законовите и подзаконови разпоредби. И двамата жалбоподатели са посочили, че административният орган, при издаване на процесното решение, не се е съобразил с Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27.06.2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда и по конкретно с чл. 3 от същата, който е изцяло транспониран в чл. 85 от ЗООС. Както беше посочено по-горе, изменението на оперативната програма предвижда извършването на доставки и услуги, които не попадат в Приложение I и II към Директива 85/337/ЕИО, нито към Приложение 1 и 2 към ЗООС. Т. е. в случая не е извършено нарушение на общностното и националното законодателство. Изменението на ОПОС е предвидено преди всичко в държавен и обществен интерес, тъй като е преценено, че средствата от национални източници за покриване на инвестиционните нужди в сектор "околна среда" са ограничени, затова от съществено значение е използването на финансовия ресурс на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. " за реализиране на проекти по четирите приоритетни оси и за инвестиции в предвидените в проекта на изменение допълнителни мерки. Отчетено е от административния орган, че оставащият през 2013 г. свободен финансов ресурс може да бъде използван за финансиране на допълнителните мерки, включени в проекта за изменение на програмата като, в случай че средствата не бъдат инвестирани в допълнителните мерки, те няма да бъдат оползотворени, което обуславя възможността да последват значителни и трудно поправими вреди за държавата. По горните съображения обжалваното решение се явява законосъобразно, а жалбите срещу него следва да бъдат отхвърлени. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра на околната среда и водите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото същото се явява основателно и такова възнаграждение се дължи на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 (сто и петдесет) лева. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, Пето отделение