Решение № 8779 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7590/2009 г.

Решение № 8779 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7590/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Стоян Димитров Димитров - Казаков и Владимир Асенов Спасов, двамата от гр. София, срещу решение № 50 от 7.04.2009 г. по преписка № 95/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че спрямо тях не е налице дискриминация по признак на обществено положение от страна на Христо Краевски, началник отдел "Пресцентър и връзки с обществеността" към Народното събраните на Република България и са оставени без уважение молбите им от 18.03.2008 г., 15.04.2008 г. и 7.05.2008 г. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Поддържат се доводи за порочност на акта поради наличие на конфликт на интереси от страна на членовете на Комисията за защита от дискриминация, които са избрани в колективния орган от квотата на Народното събраните. Излагат се съображения за непълнота на доказателствата и неправилно интерпретиране на някои от представените по преписката доказателства. Искат отмяна на оспореното решение. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна - началникът на "Пресцентър и връзки с обществеността" при Народно събрание на Република България не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка по допустимостта на оспорването приема, че жалбата на Владимир Спасов срещу решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е процесуално недопустима поради просрочие. Видно от приложеното към преписката заверено копие от известие за доставяне, решение№ 50 от 7.04.2009 г. по преписка № 95/2008 г. на КЗД е изпратено на адресата на 7.04.2009 г. и е получено на 10.04.2009 г. Известието е надлежно оформено. Жалбата е входирана в канцеларията на Комисията с № 44-00-1332 на 7.05.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) жалбата се подава в 14-дневен срок от съобщаване на акта. В конкретния случай за жалбоподателя Спасов този срок е изтекъл на 24.04.2009 г., петък, присъствен ден, с което правото му на жалба е преклудирано. Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК неговата жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото спрямо Владимир Спасов подлежи на прекратяване. Жалбата на Стоян Димитров Казаков е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок. След като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, по същество съдът приема следното: Производството пред КЗД е образувано по жалбата на Стоян Казаков и Владимир Спасов от 18.03.2008 г. Стоян Казаков е журналист във вестник "Работническо дело". Със заповед на председателя на 40-то Народно събрание е утвърден ред за акредитация на журналистите, отразяващи работата на Парламента, публикуван в сайта на Народното събрание. Началникът на отдел "Пресцентър и връзки с обществеността" е възприел и оповестил с докладна записка разписаните критерии. Според тях достъп се предоставя на журналисти, фоторепортери и технически сътрудници на БТА, печатни и електронни медии, информационни агенции, всекидневници и национални вестници и списания със седмична периодичност, които поддържат постоянни новинарски и коментарно-аналитични предавания и рубрики с обществено-политическа тематика и редовно предоставят на своите абонати новини и аналитична информация за цялостната дейност на Народното събрание. Тези изисквания са с цел създаване на оптимални условия за работа на медиите в сградата на Парламента и съобразно нейния капацитет. Квотите са ориентировъчни, като се взема предвид и обстоятелството да не се препятства нормалната работа на Парламента. Съобразени са и с изискванията за сигурност на сградата. От доказателствата по делото е установено, а също и не се спори от жалбоподателя, че представляваният от него вестник не е със седмична периодичност и не отговаря на въведените вътрешни правила. За достъп се издава пропуск, за който следва да се подаде заявка от конкретната медия. Пропуските са за постоянен или еднократен достъп. Тези от медиите, които отговарят на утвърдените критерии, след надлежна заявка получават постоянен достъп до сградата. За други медии, след заявяване от тяхна страна за достъп се издава еднократен пропуск. Установено е, че подадената молба за постоянен достъп от жалбоподателя не е заведена в канцеларията на Пресцентъра и пропуск не е издаден. Поради това и няма обратен писмен отговор от началника на отдел "Пресцентър и връзки с обществеността", каквато обратна връзка е осъществена с вестник "Седмица" - Самоков например. За да отхвърли жалбата, Комисията за защита от дискриминация е приела, че при така установената фактическа обстановка във връзка с твърденията на молителя, не са налице предпоставките за дискриминационно отношение по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. по признак "обществено положение". Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, която осъществява контрол по прилагането и спазването на антидискриминационното законодателство и за целите на този контрол правомощията й са законово уредени. Административното производство пред този орган се провежда по процедура, разписана в Закона за защита от дискриминация, в Правилника за устройството и дейността на Комисията за защита от дискриминация и съобразно приети от Комисията правила за производство. Оспореното решение е прието от компетентния колективен орган, в законния му състав по чл. 48, ал. 1 от ЗЗДискр., назначен от председателя на Комисията, при спазване на административнопроизводствени правила. Издадено е в писмена форма и има съдържанието по чл. 66 от ЗЗДискр., подписано е от всички членове на заседателния състав. Не намират опора в закона и доказателствата по делото твърденията на Казаков, че при постановяването на административния акт членовете на състава са действали при наличие на конфликт на интереси. Съдържанието на понятието "конфликт на интереси" се разкрива в чл. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Съгласно тази разпоредба такъв конфликт възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Частен интерес е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Според дадената дефиниция, облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Установяването на конфликт на интереси се извършва по ред, предвиден в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Съставът на Комисията и нейните правомощия са уредени в чл. 41 и сл. от ЗЗДискр. Процедурата по отстраняване на членове на органа в този случай е уредена изрично в чл. 44, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Поради това наведените в тази връзка оплаквания са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Твърдението в жалбата, че самото нееднакво прилагане на утвърдените правила за реда за достъп на журналисти до сградата на Народното събрание за отразяване на дейността му представлява дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация е неоснователно. Специалната защита по този закон може да се търси само срещу нееднакво третиране, основано на въведените с този закон признаци. В случая не е установено по никакъв начин спрямо жалбоподателя, че прилагането на реда за достъп на представителите на медиите е различен за представителите на другите медии. По определение понятието "дискриминация" е установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци, в случая по етническа принадлежност; определяне на по-малко права за представители на държава, организация, етническа група и др. от правата на други участници в общо дело. Изразът "дискриминация" обхваща всяко различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. В конкретния случай установеното с утвърдения ред за достъп ограничение е със законово оправдана цел. Специалният Закон за защита от дискриминация урежда специфични обществени отношения, дефинирани в чл. 4. Недопустимо е по този ред да се търси защита от формирано у жалбоподателя негативно субективно възприятие или засягане на неговата професионална чест като журналист от определена печатна медия, на каквито възприятия сочат както писмените му изложения по преписката, така и изказванията на проведеното заседание на Комисията. За да е налице нежелано поведение, следва да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма както от обективна, така и от субективна страна. Необходимо е да се установи различно третиране на лицето спрямо останалите субекти в еднаквостта на общественото им положение. Не е доказана и пряка причинно-следствена връзка между твърдяното неблагоприятно отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр. Предвид изложеното, жалбата на Стоян Казаков подлежи на отхвърляне като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд