Решение № 121 от 9.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 95/2009 г.

Решение № 121 от 9.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 95/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на упълномощените защитници на Ш. С., Т. Б. и О. Б., за възобновяване на НОХД № 581/2008 г., по описа на Районен съд-Свиленград, и отмяна на постановеното по него определение от 14.08.2008 г., с което е одобрено постигнатото между страните, по реда на чл. 382, вр. чл. 381, ал. 1 НПК споразумение и прекратено наказателното производство. В депозираното искане на осъдените лица се визират оплаквания за налични касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Поставя се акцент на съдържанието на Регламент (ЕО) № 562/2006 г. и представените към него нотификации по чл. 37, и се аргументира престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение в контекста на действуващото национално и европейско законодателство, регламентиращо граничния режим. Предявяват се претенции за оправдаване на осъдените лица, на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от процесуалния закон. В съдебно заседание на 5.03.2009 г. пред настоящия касационен състав, процесуалният представител на Ш. С., Т. Б. и О. Б. поддържа искането за възобновяване на наказателното дело и подкрепящите го съображения. Осъдените лица, редовно уведомени не се явяват и не участвуват в съдебното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдените Ш. С., Т. Б. и О. Б. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки доводите на страните и материалите по делото и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, в рамките на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 14.08.2008 г., по НОХД № 581/2008 г., Свиленградски районен съд, на основание чл. 382, вр. чл. 381 НПК е одобрил постигнато между прокурор при Районна прокуратура, гр. С. и упълномощения защитник на Ш. С., Т. Б. и О. Б. писмено споразумение, по силата на което последните се признават за виновни в извършени престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК. При условията на чл. 54 НК са индивидуализирани наказателните санкции на осъдените лица - една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което отложено с тригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 1000 лева за Ш. С., и лишаване от свобода за срок от шест месеца, с приложение института на условното осъждане и обществено порицание за непълнолетните Т. Б. и О. Б. Определението, не е проверено по касационен ред, поради законова регламентация, установяваща необжалваемост и обезпечаваща юридически стабилитет на съдебния акт и по отношение на същото са приложими процесуалноправните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. Депозираното искане на осъдените лица за възобновяване на НОХД № 581/2008 г. по описа на РС-Свиленград е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при хипотезите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, но преценено в контекста на предложената аргументация за отмяна на постановеното по него определение от 14.08.2008 г. и оправдаване на осъдените лица, сочи на неоснователност. Диференцираната процедура, инициирана при надлежно формирана и обективирана воля на осъдените Ш. С., Т. Б. и О. Б., е реализирана при стриктно съблюдаване на очертаните в Глава Двадесет и девета от НПК особени правила, и финализирала със съдебен акт, с който в съответствие с правните и морални изисквания, е одобрено постигнатото писмено съгласие между процесуалните страни по въпросите за виновно извършените инкриминирани деяния, тяхната престъпна съставомерност и произтичащите от неправомерното поведение, санкционни последици. В пределите на проведеното алтернативно съдебно производство лимитирано от процесуалните норми на чл. 381 - чл. 384 НПК, касационната инстанция не констатира нарушение на материалния закон. Очертаната в определението на РС-Свиленград от 14.08.2008 г. правна квалификация по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 4 НК, вр. чл. 20 НК е съобразена с актуалната материалноправна уредба и с константната съдебна практика. Престъпният състав на визираната правна норма субсумира действия по превеждане през границата на страната на отделни лица или групи от хора, без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места. Обект на защита срещу това престъпление е установеният ред за преминаване на държавната граница, охраняван от закона без оглед на констатирано вътрешно или външно посегателство спрямо същия. Съгласно § 1 (първи) на Допълнителните разпоредби към ППЗМВР, държавната граница е линията, която огражда територията на РБългария, като вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра. Преминаването на същата е пресичането на очертаната линия, което с оглед опазване и укрепване на отбранителната способност и вътрешната сигурност на държавата, се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони (гранични ивици) и на определени за това места - ГКПП, с оглед упражняване на предписания от закона, контрол. Императивно предписание в тази насока се съдържа и в правната норма на чл. 17 от Закона за чужденците в РБългария (ЗЧРБ). Същата установява задължение чужденците да влизат в България и напускат територията й само през граничните контролно-пропускателни пунктове, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор. Статутът на граничните контролно-пропусквателни пунктове, същността и видовете гранична проверка, и правомощията на служителите, контролиращи лицата, превозните средства и стоките по повод влизане и излизане през границата на държавата, или при присъствие в граничната област, са регламентирани от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове. ГКПП са обособени зони (обхващащи територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземни съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка), със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища, международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава пресичането на държавната граница. При преминаването през зоната на ГКПП физическите лица, и намиращите се в тяхно владение - превозни средства, стоки и предмети, са обект на граничен паспортен (паспортно-визов), митнически и ветеринарно-санитарен контрол, след реализирането на които се получава разрешение за влизане на територията на страната или за излизане от същата. Промени в установения регламент, обезпечаващ охраната на държавната граница, не се констатират и след влизането на РБългария в Европейския съюз (1.01.2007 г.), въпреки фактическото либерализиране на граничните проверки при преминаване на граждани от страните-членки на тази общност. Предвидените гранично-пропускателни пунктове продължават да съществуват, и нормативно установената контролна дейност, осъществявана от работещите там длъжностни лица, не противоречи на съвременния облик и тенденциите в европейското законодателство. В Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 15.03.2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), е очертано съдържанието на понятията гранично- пропускателен пункт, граничен контрол и гранични проверки (чл. 2, т. 8, 9, дял I, Общи разпоредби) и уредено правоприлагането им. Интерпретацията на последните категорично обосновава заключение, че и към настоящия момент на определените от компетентните органи, пропускателни пунктове за преминаване външните граници на държавите от Шенгенското споразумение, съществуват граничен контрол и проверки, за да се гарантира че лицата, превозните средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане или за излизане на територията на държавите-членки. В подкрепа на очертаната позиция са и представените към регламента нотификации на РБългария по чл. 37 от Регламент 562/2006 г. за санкции в съответствие с вътрешното право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време - чл. 4, § 3 (2008/С 18/01), за възможността на държава от ЕО да предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи съгласно чл. 21, б "В" (2008/С 18/03) и за задължението на граждани на трети държави да докладват за присъствие на територията на дадена държава-членка, съгласно чл. 21, б "Г" (2008/С18/04). Лексическото, логическо и систематическо тълкуване на материалноправната норма на чл. 280 НК, в контекста на коментираната правна уредба, формира с изискуемата се категоричност вътрешно убеждение, че осъдените лица са консумирали състава на престъпление, насочено против установения ред на управление. Същите са преодолели граничния контрол на турския пункт Капъ Куле, през който успели да преведат гражданина Б. Гюрбюз, пресекли граничната ивица между Р, и след реализирана паспортна проверка на ГКПП-Капитан Андреево, при последващ преглед на багажа в управлявания от тях автомобил-Миниван марка "Крайслер", модел "Вояджър", компетентните органи установили скрито лице (находящо се на пода между втория и третия ред седалки), без изискуемите документи за преминаване през границата, последното от които индициращо на липса на разрешение на надлежните органи. Очертаното инкриминирано поведение, възпрепятствува специално натоварените с контролни функции, служби да установят субектите, влизащи или излизащи през националната граница, целите на осъщественото преминаване, което води до невъзможност за преценка на намиращите се на територията на страната и несъмнено обосновава опасност за обществения и правов ред на съответната държава. В аспекта на подобно юридическо заключение, изведено при съблюдаване конкретиката от факти, и с оглед актуалната законова база, на правна ирелевантност за престъпната съставомерност на неправомерния акт, сочат доводите на защитата, акцентиращи на съдържанието на Регламент 562/2006 г. и обективираната към него резерва досежно санкциите при незаконно преминаване на външните граници на държавите-членки на ЕО (2008/С 18/01). Визираната нотификация е относима към хипотези, във връзка с обсега на действие на чл. 4, пар. 3 и предписва правоприлагане на особената норма на чл. 279 НК при пресичане на държавната граница извън контролно-пропускателни пунктове и извън определеното работно време. Същата обаче е неприложима към съзнателни поведенчески прояви, субсумиращи се от престъпния състав на чл. 280 НК - контрабанда на хора. Посочената правна норма инкриминира дейност на субекти, осигуряващи незаконно превеждане през границата на други лица, които не са граждани на съответната държава и нямат статут на постоянно пребиваващи, и същата е съобразена с Конвенцията на ООН за борба срещу международната организирана престъпност и Протоколът към нея - за контрабанда на хора. Изложените съображения обосновават и убедително аргументират становището на касационния състав, че атакуваният съдебен акт от 14.08.2008 г., с който е одобрено споразумение между представител на Районна прокуратура, гр. С. и защитника на осъдените лица - Ш. С., Т. Б. и О. Б., е изготвен при съблюдаване на материалния закон, поради което депозираното искане за възобновяване на НОХД № 581/2008 г. на Свиленградски РС, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение