Решение № 849 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2008 г.

Решение № 849 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2008 г., III г. о., докладчик председателят Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Й. Г. К. и М. Г. Т. и двамата от гр. В. срещу решение № 2 от 28.01.2008 г., постановено по гр. д. № 357/2007 г. на Габровския окръжен съд. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният от тях иск да бъде уважен. Ответникът по касационната жалба - К. В. Б. от гр. Д. не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от страна, която има правен интерес от обжалване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение е оставено в сила решение № 92 от 13.07.2007 г., постановено по гр. д. № 73/2007 г. на Дряновския районен съд, в частта, с което е отхвърлен предявеният касаторите против К. В. Б. от гр. Д. иск с пр. осн. чл. 108 ЗС за връщане владението на около 20 кв. м. от имот пл. № 1* от кв. № 101 по плана на гр. Д. като недоказан и неоснователен. За да отхвърли предявеният от ищците ревандикационен иск за собственост въззивният съд е приел, че ищците не са установили първата от трите предпоставки, с които законът свързва основателността на иска с пр. осн. чл. 108 ЗС, а именно не са установили в процеса, че са собственици на процесния имот. Приел е също така, че изслушаната и приета по делото съдебно - техническа експертиза не е установила твърдяното навлизане от страна на ответника и завземане на около 20 кв. м. от този имот. Изводът на въззивният съд за неоснователност на иска е правилен. Ищците са предявили иск с пр. осн. чл. 108 ЗС като твърдят, че с решение № 3* от 10.03.1993 г. на П. комисия гр. Д., е възстановено правото на собственост на Г. Й. К. - техен наследодател, в съществуващи възстановими стари реални граници на лозе от 1 500 кв. м. в местността "В" в землището на гр. Д., при съседи път, наследници на Р. П., Б. М. и наследници на Й. Д. Твърдели са, че този имот е включен в строителните граници на гр. Д. съгласно ЗРП, приет с У. № 193/1988 г. като имот № 1106 /уточнителна молба от 1.03.2007 г./ като част от този имот от около 20 кв. м. е била завзета от ответника по иска К. В. Б., който е преместил границата и поставил ограда. Искането е ответникът да бъде осъден да предаде владението на завзетата част от имот пл. № 1106. За да се легитимират като собственици на процесния имот, респективно на спорното място от 20 кв. м. ищците са се позовали на цитираното решение на поземлената комисия. Това решение обаче не ги легитимира като собственици на имот пл. № 1* по плана на гр. Д. от 1988 г. Представеното по делото решение не индивидуализира по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред имота, за който е възстановена собствеността на общия наследодател на страните и въз основа на него не може да се направи извод, че с решението се възстановява собствеността на имот пл. № 1* по ЗРП на гр. Д., част от който е и спорното място. С оглед на това, както правилно е приел и въззивният съд ищците не са установили в процеса активната си материалноправна легитимация за процесното място и само на това основание иска им с пр. осн. чл. 108 ЗС, се явява неоснователен. Решението не страда от визираните в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.