Решение № 451 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2017 г.

Решение № 451 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Перник против решение № 33 от 14.02.2017 г., постановено по административно дело № 527/2016 г. по описа на Административен съд - Перник. С него е отменена негова заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

В касационната жалба са наведени доводи за нарушения на материалния и процесуалния закони при постановяването му, както и за неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с отхвърляне на оспорването, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба – П. Н. не взема становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон.

С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 313 з-2203/07.10.2016 г. директорът на ОД на МВР - Перник налага на П. Н. – младши инспектор, старши полицай в участък Земен при РУ –Радомир при ОД на МВР - Перник дисциплинарно наказание "порицание" за извършени две нарушения на служебната дисциплина:

1. за това, че на 29.07.2016 г. около 23, 20 часа в гр. Земен, в качеството му на водач на служебен автомобил с марка "Ситроен", модел "Ксара" с рег. [рег. номер на МПС], от състава на автопатрул № 462, участък Земен е отказал да му бъде извършена проба за алкохол с алкотест "Дрегер" за установяване на алкохол в кръвта и че не е изпълнил устна заповед на извършващия проверката по прякото изпълнение на патрулно-постовата дейност на нарядите на територията на ОД на МВР - Перник в изпълнение на заповед № 313 з-1430 от 27.06.2016 г. на директора на ОД на МВР - Перник комисар В. С това служителят е нарушил разпоредбите на чл. 61 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. второ от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). За това нарушение, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР – неизпълнение на заповеди е предвидено дисциплинарно наказание "порицание", и

2. за това, че на същата дата и място и в същото му качество не е изпълнил разпореждане УРИ № 328 р-7831 от 29.07.2016 г. на разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната територия за времето от 20, 30 ч на 29.07.2016 г. до 08. 30 ч. на 30.07.2016 г., което е нарушение на чл. 60, т. 1 от Инструкция № 8121 – 929 от 02.12.2014 г. за ППД и е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4, предл. второ от ЗМВР.

В заповедта в съответствие с разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР са изложени съображения, че държавният служител в МВР е извършил две нарушения на служебната дисциплина, за всяко от които е предвидено налагане на наказание "порицание", при което е наложил на Н. това наказание за максимално предвидения срок от една година.

Настоящият състав споделя изцяло съображенията на съда, изложени по повод установената фактическа обстановка във връзка с издаването на процесната заповед и относно преценката на правните основания, на които се е позовал административния орган.

По отношение на нарушенията - отказ на служителя да му бъде извършена проба за алкохол с алкотест "Дрегер" за установяване на алкохол в кръвта и неизпълнение на устна заповед на извършващия проверката по прякото изпълнение на патрулно-постовата дейност на нарядите на територията на ОД на МВР - Перник по делото е установено, че такава проверка е била осъществена и то със съгласието на проверяваното лице. Не е установено и наличие на алкохол в кръвта му, при което не е налице неизпълнение на заповед, което да бъде квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, изискващо и санкционирането му. Следва да се посочи, че в заповедта е цитирана разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, т. е. неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а разпоредбата към която е направено препращане е тази на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. В нея са изброени нарушенията, които обуславят налагането на наказанието "порицание". Такова разминаване в квалификацията, съдържаща се в оспорения акт обосновава преценка за неговата незаконосъобразност, поради нарушаване на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е посочил, че по повод нарушението неизпълнение на устна заповед по отношение прякото изпълнение на патрулно-постовата дейност на нарядите в оспорения акт няма изложена фактическа обстановка. Такава няма и по повод второто твърдяно нарушение - неизпълнение разпореждане УРИ № 328 р-7831 от 29.07.2016 г. на разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната територия. Доколкото са посочени само дати, от мотивите на акта не се установява в какво точно се състои нарушението, за което служителят е наказан, поради което обосновано е прието, че то не е доказано.

Следва да бъдат споделени и съображенията на съда за липса на произнасяне от страна на административния орган в мотивите на акта му относно дадените обяснения от наказаното лице, по аргумент от чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото съдебни разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение