Решение № 9868 от 18.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас, подадена чрез пълномощника юрк. М. Ламбов, срещу Решение 316/06.01.2023 г., постановено по адм. дело 244/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, с което по жалба на Атрон Груп ЕООД е отменено Решение 32-184948/07.06.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за доказана от страна на митническите органи реалната договорна стойност на внесения автомобил, като счита, че вторичните методи за остойностяване са неприложими. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът Атрон Груп ЕООД, чрез пълномощника адв. Р. Василева, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Сливен е било Решение 32-184948/07.06.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което е определена митническа стойност в размер на 13 019,13 лв. на основание чл. 70, пар. 1 във вр. с чл. 71, пар. 1, б. д, подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013 за стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка BMW, модел Х1, тип Х1, пъра регистрация 01.01.2017 г., цвят 0, раб. Обем. 2000, двигател: няма данни, шаси WBXHU7C30H5H33501; определено е вносно митническо задължение в размер на 1 301,91 лв.; определена е данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката в размер на 14 321,04 лв.; определено е задължение за ДДС в размер на 2 864,21 лв. и е установен размер за вземане под отчет и досъбиране на мито в размер на 939,35 лв. и на ДДС в размер на 2 066,58 лeва. В хода на административното производство е установено, че на 30.12.2020 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 20BG001008029223R6 за внос и поставяне под режим допускане за свободно обращение на посочения по-горе автомобил. Към митническата декларация са приложени Invoice, издаден от Global Auto Exchange LLC, с цена на автомобила 1 800 щ.д. и транспортни разходи в размер на 400 щ.д.; коносамент и сертификат за щета. Първоначално определените мито и ДДС са изчислени спрямо общата декларирана договорна стойност в размер на 2 200 щ.д. с левова равностойност 3 625,58 лв. на основание чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. В рамките на осъществен последващ митнически контрол е установено, че за автомобил със същите характеристики и VIN на електронната страница https://autoauctions.io се съдържат информация и снимков материал за обявена продажна цена в размер на 7 400,00 щ.д. на аукцион с дата 14.10.2020 г. и статус продадена. Във връзка с установеното у митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, като на основание чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 от лицето са изискани договори, заявки, поръчки, кореспонденция, счетоводни документи и писмени обяснения. Въпреки представени от дружеството документи, е прието, че липсват доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност, като за нова митническа стойност е възприета сумата 7 400,00 щ.д. на основание чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. По делото пред административния съд е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Съгласно заключението на вещото лице платената от Атрон Груп ЕООД цена за автомобила е именно декларираната с митическата декларация 2 200 щ.долара. При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата. Изложени са правни съображения, според които оспорваното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма. За да отмени административния акт, съдът е приел, че е издаден в несъответствие с материалния закон, тъй като митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Информацията от интернет сайта не се ползва с доказателствена сила, като същевременно от представените документи от дружеството вносител, както и от заключението по ССчЕ, съдът е приел за доказано, че реалната заплатена цена е 2 200 щ.долара. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. На първо място, правилно административният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи. В случая митническата администрация не се е справила с тази доказателствена тежест. Данните, извлечени от интернет сайта, не са част от митническите информационни системи, нито са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. В случая не е налице основание да се даде повече вяра на тези данни, отколкото на представената фактура за продажба и придружаващите я документи. Информацията, получена чрез справка в интернет, не може да бъде свързана и с покупко-продажбата, в рамките на която вносителят е придобил собствеността върху внесения автомобил. Също така декларираната сума се потвърждава от заключението по ССчЕ, като противно на приетото в митническото решение е налице разплащане по фактурата. Дори и да са налице основания за съмнение, че договорената цена не е реално заплатената, от това не следва автоматично извод, че реално заплатената е тази, която е посочена на https://autoauctions.io. Митническите органи следваше и да изложат мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 § 2 и § 3 от МКС. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими, митническият орган е определил митническа стойност отново по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от лицето стойност, поради което основателно е прието от съда, че е налице допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този резултат по спора и навременно заявената претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,