Решение № 10759 от 25.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2021 г.

Производството е по чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" срещу решение 692 от 07.04.2021 г. по адм.д. 2389/2020 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен списък на отхвърлено проектно предложение от 10.07.2020 г. на ръководителя на УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014-2020, в частта за проектно предложение BG16RFOP002-2.073-4228 по процедура BG16RFOP002-2.073 Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19, подадено от Перфект Консулт 2009 ЕООД, ЕИК[ЕИК]. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не посочил кое от основанията за отмяна на административния акт по чл. 146 АПК е налице, неправилно приел, че е налице нарушение на чл.35 АПК, не взел предвид, че е проведено специално административно производство по смисъла на чл. 22, т.1 АПК по Опростени процедурни правила и условия за кандидатстване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледена по същество е основателна. Съдът е установил, че дружеството - жалбоподател е подало Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и приложенията към нея с вх. 1600И0949984 на 14.05.2020 г., в част V, на ред 1 от която, общо приходи шифър 0100 е посочена сумата 45 664,08 лева, а на ред 1.1 в това число нетни приходи от продажби шифър 0110 фигурира сумата 4 566,00 лв. При извършване на проверка съответния член на оценителната комисия, изискал от НАП и получил информация, въз основа на която е изготвена справка, от която е видно че дружеството е декларирало пред НАП общо приходи в размер на 45 664,08 лв. и нетни приходи от продажби в размер 4 566 лв. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че така посочените числа сочат недвусмислено на извода, че при попълването на декларацията е допусната грешка. Според легалното определение за нетни приходи от продажби, съдържащо се в § 1, т. 11 от ДР на Закона за счетоводството, към която норма препраща § 1, т. 49 от ДР на ЗКПО, това са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, генерирани от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, отбивите, рабатите и данъка върху добавената стойност поради което за административния орган е било ясно, че не е възможно при общо приходи в размер 45 664,08 лв. единствено от основната дейност на дружеството приходи от дейност на агенции за недвижими имоти, да се получи размер на нетните приходи от продажби 4 566 лв., очевидно, едно от двете числа е изписано погрешно. Направил извод, че административният орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 35 от АПК и да издаде индивидуалния си административен акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение от случая, включително чрез изискване на обяснение от подалото заявление за подпомагане дружество. Приел, че аналогично задължение за административния орган се съдържа и в т. 2.9. и в т. 2.14. от Опростените процедурни правила и като не е изпълнил посоченото задължение, административният орган е постановил индивидуален административен акт при съществено нарушение на производствените правила, което налага неговата отмяна. Изложил съображения, че на 13.07.2020 г. от дружеството е подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. 1600И0973442 от същата дата , идентична с първата подадена от дружеството на 14.05.2020г., като корекцията е по отношение на шифър 0110 нетни приходи от продажби - посочена е сумата 45 664,00 лв., което приел за обстоятелство по чл. 142, ал.2 АПК, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Решението е неправилно. В т. 9 от Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е посочено, че към датата на подаване на проектното предложение следва кандидатите да са подали ГДД за 2019 г. пред НАП съобразно разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ. В същата точка е предвидено, че УО извършва корекция в бюджета на основание предоставените данни по служебен път от НАП, когато кандидатът е посочил по-голям от допустимия размер от 10 % от нетните приходи за продажби съгласно ГДД за 2019 г. Съгласно т.2.9 от Опростените процедурни правила при установена липса на документи към проектното предложение и необходимост от отстраняване на нередовности до кандидатите се изпраща от администраторите на сесия искане за отстраняване на нередовност през ИСУН 2020, като срокът за представяне на исканите документи/разяснения е 3 работни дни от датата на изпращане на уведомлението в ИСУН 2020. В случая не е била налице липса на документи, въпросът е доколко е налице нередовност, която административния орган е следвало да даде възможност да бъде отстранена. С оглед спецификата на процедурата и съобразно заложените критерии за допустимост при подаване на проектното си предложение кандидатът следва да декларира пред УО нетни приходи в същия размер, в който преди това са били декларирани от него с ГДД пред НАП. Следователно при разглеждане на документите на кандидатите определящо значение има резултатът, деклариран пред НАП. Неправилно записаните данни в декларацията не водят до нередовност на заявлението. Неправилно е прието от съда, че въз основа на предоставените данни от НАП ръководителят на УО е следвало да констатира, че декларацията пред НАП съдържа грешка относно размера на нетните приходи. В случая не само до датата на подаване на проектното предложение, но и към датата на издаване на административния акт 10.07.2020 г. не е била подадена корегиращата декларация от 13.07.2020 г. на кандидата и към момента на издаването на административния акт не е налице обстоятелство което органът да съобрази, подадената корегираща декларация след издаването на акта не е обстоятелство по чл.142, ал. 2 АПК. Въпреки, че не е посочил изрично разпоредбата на чл.146, т. 3 АПК съдът е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, но изводът е неправилен. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови решение за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. На основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК в полза на Министерството на икономиката следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 100 лева, определен по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 38 лв. разноски за внесена държавна такса. Юрисконсулско възнаграждение за първата инстанция не е поискано в касационното производство. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК Върховният административен съд, Седмо отделение