Решение № 4552 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2019 г.

Решение № 4552 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на В. Чолаков с адрес в [населено място], против решение № 282 от 25.04.2019 г., постановено по адм. д. № 1070/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ІV състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, отмяна на оспорения административен акт и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ - Пазарджик, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 282 от 25.04.2019 г., постановено по адм. д. № 1070/2018 г., съставът на Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на В. Чолаков с адрес в [населено място], против решение № 1012-12-128 #2 от 2.11.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 2140-12-100 от 9.03.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Пазарджик. След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: Въз основа на удостоверения обр. УП-13 № 2113-12-2561#4 от 5.02.2018 г., № 2113-12-2561#5 от 5.02.2018 г., издадени от ТП на НОИ-Пазарджик и удостоверение обр. УП-13 № 5516-15-101#1 от 21.02.2018 г., издадено от ТП на НОИ – Пловдив, както и във връзка със записите в трудовата книжка, в решение № 1012-12-128#2 от 2.11.2018 г., Директорът на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик е приел, че през периода 1979 г. до 1999 г. Чолаков е заемал длъжностите общ работник, обущарски работник, шлосер РМЦ и машинен техник. В тази връзка пенсионният орган е зачел периода 25.02.1980 г. до 4.01.1998 г., в който жалбоподателя е бил обущарски работник в Обувен завод "В. Мулетаров", като труд от втора категория. За останалите периоди е счетено, че трудът е от трета категория, тъй като стажът от 4.01.1988 г. до 1999 г. е положен на длъжности, които не попадат в записа на т. 31б от ПКТП (отм.);. При проверка на съхранените ведомости на Обувен завод "В. Мулетаров", впоследствие "Стара река" АД, вещото лице Николов е констатирало, че през периода 28.11.1979 г. до 4.01.1988 г. В. Чолаков е работил в І цех, група "Общозаводски работници", от 4.01.1988 г. до 1.06.1994 г. -към І цех "Повременници" и от 1.06.1994 г. до 31.12.1999 г. -към І и ІІ цех "Повременници". Съгласно чл. 31б ПКТП (отм.); работници и инженерно-технически работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях; работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници-финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори, работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични разтворители. Правилен е изводът на съда, че въпреки че жалбоподателят е работил в обувната промишленост, през спорния период той не е заемал нито една от длъжностите, посочени в чл. 31б ПКТП (отм.);. Съгласно чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.);. трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Тази норма не е приложима в случая, тъй като длъжностите, които е заемал Чолаков през спорния период не са посочени в раздел I и II на правилника. Цитираният текст не може да се тълкува разширително. Що се касае до вредността и тежеста на условията, при които е полаган труда на Чолаков, то следва да се има предвид разпоредбата на чл. 104, ал. 1 КСО, съгласно която Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Казаното означава, че след като издателят на подзаконовия нормативен акт не отчита тези условия, то липсва правно основание те да бъдат съобразени, както от пенсионните органи, така и от съда. Следва да бъде отбелязано, че чл. 31б ПКТП е нов текст, обн. в ДВ, бр. 49 от 1990 г. и е в сила от 30.06.1990 г., т. е. не е действаща разпоредба за част от спорните периоди. Следователно, както органите на ТП на НОИ – Пазарджик, така и административния съд, са тълкували и приложили тази разпоредба в благоприятен за жалбоподателя смисъл. След като Чолаков има признат 7 години, 10 месеца и 1 ден осигурителен стаж от втора категория, той не отговаря на изискването на чл. 69б, ал. 2 КСО (изм. и доп. ДВ. бр. 99 от 12.12.2017 г.) за наличие на 15 години при условията на втора категория труд. Съдът правилно е констатирал липсата на правно основание за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се установяват соченото от касатора основание по чл. 209, т. 3 АПК–нарушение на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по спора и по аргументи от чл. 143, ал. 1 и ал. 4 АПК, разноски в полза на Чолаков не са дължими, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение