Решение № 4546 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2010 г.

Решение № 4546 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9019/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Христо Рачев Радков, от гр. София, срещу решение № 993 от 19.04.2010 г. по адм. дело № 4662/2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед рег. № з-6359/29.04.2009 г. на заместник директора на СДВР за прилагане на принудителна административна мярка "Забрана за напускане на страната" по отношение държавите, извън Европейския съюз. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Ответникът - заместник-директорът на СДВР, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът намира същата за основателна. Извършвайки контрол за законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, редакция, ДВ, бр. 105 от 2006 г.; понастоящем Закон за българските лични документи) за забрана за напускане на страната, АССГ е приел, че задължението на жалбоподателя попада в дефиницията на закона за парични задължения в големи размери към физически или юридически лица според посоченото в искането на частния съдебен изпълнител за налагане на ПАМ. Счел е, че не се доказва личното имущество на жалбоподателя да покрива безспорно установените парични задължения, а доводи за наличие на втората алтернатива, изключваща приложението на нормата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) - надлежно обезпечение на паричните задължения, не са направени в хода на производството. Независимо от тези констатации, за да отмени заповедта за прилагане на ПАМ по отношение държавите - членки на Европейския съюз, съдът е извършил преценка на оспорения административен акт с оглед общностното право. Същото е неделима част от правния ред, приложим в страната и по аргумент от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, законосъобразността на наложената мярка е преценена с оглед правният статус на адресата като гражданин на Европейския съюз - Арг.: чл. 20, § 1 и чл. 21, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 3, § 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. Съобразявайки приоритетно първичното и производно общностно право, съдът е приел оспорената заповед в частта, в която се забранява на адресата напускане на страната по отношение на държавите-членки на Европейския съюз за незаконосъобразна и я е отменил на това основание. В останалата част е счел актът за законосъобразен - постановен при наличие на законоустановените предпоставки. Предмет на касационно оспорване е решението в частта му, с която жалбата на Рачев е отхвърлена. В останалата част същото е влязло в законна сила - Сравн.: чл. 296, т. 2 ГПК, вр. с чл. 228 и чл. 144 АПК. Решението е неправилно. Съдът е постановил обжалвания акт, след извършени процесуални действия по събиране и приемане на писмени доказателства и проведени устни състезания, удостоверени чрез съставен по делото съдебен протокол от заседание, проведено на 12.10.2009 г. Видно от протокола, приложен на л. 67 от делото, същият не е подписан от съдията - докладчик, председателстващ заседанието. Протоколът от съдебното заседание в качеството му на официален свидетелстващ документ материализира извършените от съда и страните процесуални действия, като установява с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа са се осъществили така, както се твърди. Тъй като съдебният протокол доказва извършените процесуални действия на съда и страните, същият задължително се подписва от председателя и от секретаря - чл. 179, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Надлежното оформяне на протокола с подписите на председателя и секретаря е условие за валидността му. В противен случай процесуалните действия се смятат за неизвършени (т. нар. отрицателна доказателствена сила на протокола), а решението, основаващо се на такива процесуални действия, се явява постановено при съществено процесуално нарушение. В контекста на гореизложеното, оплакването, че при произнасянето си АССГ е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила се оправдава от фактическа страна. Налице е релевираното с жалбата касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по спора за законосъобразността на заповедта на зам. директора на СДВР в частта й - предмет на съдебен контрол. При новото разглеждане на делото, по реда на чл. 158, ал. 1, вр. с чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 АПК, жалбата на Христо Рачев Радков следва да бъде оставена без движение, като на подателя се укаже да уточни в какво се състои незаконосъобразността на акта и какъв е поддържаният петитум. Предприемането на подобно процедурно действие се дължи с оглед непрецизността на жалбата и явното противоречие между изложените в обстоятелствената й част твърдения и формулираната претенция. В депозираната пред АССГ жалба с вх. № 12350/6.07.2009 г. се правят оплаквания за допуснато нарушение на приложимия материален закон и административнопроизводствените правила при постановяване на заповедта, въз основа на които се релевира довод за нищожността й. В проведеното на 14.09.2009 г. открито съдебно заседание по делото (л. 46), жалбата е докладвана като такава за нищожност. С решението, предмет на настоящата проверка, АССГ е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед за прилагане на ПАМ в частта й относно държавите извън Европейския съюз, без да коментира твърденията на самия жалбоподател за нищожността на акта. Макар служебно да е изследвал действителността на заповедта като етап от дължимата проверка по чл. 168, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 146 АПК, по този начин съдът се е произнесъл по спора за законосъобразността й без да обсъди релевираните от адресата доводи и възражения. Процесуалният пропуск съставлява нарушение на правораздавателната дейност на решаващия съд и налага отмяна на съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,