Решение № 183 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2013 г.

Решение № 183 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), против решение № 807/12.04.2013 г. по адм. д. № 775/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 161103756/16.11.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив потвърден с Решение № 137 от 8.02.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ" със сегашно наименование ДД "ОДОП"), с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 47078,72 лв. на Петкана Спасова Николова. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което е неправилно - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището и искането. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Петкана Спасова Николова, чрез адв. Панов в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 807/12.04.2013 г. по адм. д. № 775/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отменен РА № 161103756/16.11.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив потвърден с Решение № 137 от 8.02.2012 г. на ДД "ОУИ", с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 47078,72 лв. на Петкана Спасова Николова от с. Говедаре и са присъдени разноски в нейна полза в размер на 550 лв. Административният съд е приел, че незаконосъобразно с РА е отказано да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 47078.72 лв. по фактура № 9000000310/12.08.2010 г. на стойност 60629,12 лв. и ДДС 12125.82 лв.; ф-ра № 9000000311/12.08.2010 г., на стойност 39919.77 лв, и ДДС 7983.95 лв.; 9000000312/16.08.2010 г. на стойност 124801,11 лв. и ДДС 24960.22 лв.; № 9000000313/16.08.2010 г. на стойност 5094,70 лв. и ДДС 1018.94 лв. и ф-ра № 9000000324/25.10.2010 г. на стойност 4948.96 лв. и ДДС 989.79 лв. с предмет - извършени СМР по протокол и договор във връзка със строителството на оранжерия, издадени от "Сигротех" ЕООД. След като е обсъдил сбраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извод, че процесните фактури, издадени от прекия доставчик, удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, надлежно документирани с първични счетоводни документи, и осчетоводени на база същите, респ. по всяка една от тях данъкът е начислен при настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което води до извода за надлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно постановен отказ на същото на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е изключително подробна, но фактическите и правни доводи, които се съдържат в нея са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно и не е необходимо да бъдат възпроизвеждани от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че изводите на съда, че безспорно е доказана реалността на процесните доставки от страна на прекия доставчик "Сигротех" ЕООД са неправилни и некореспондиращи с доказателствата. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че спорните доставки са реално осъществени от "Сигротех" ЕООД чрез използването на подизпълнители - "В и С Билдинг" ООД и "Венис Строй" ЕООД. От подизпълнителите са представени фактури, които са отразени в счетоводствата им, договори и протоколи за извършени СМР. Липсата на доказателства за материална и кадрова обезпеченост на двамата подизпълнители - предходни доставчици, не може да обоснове извод за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и ревизираното лице, когато са налице доказателства за реалността на преките доставки - фактури, договори между Петкана Николова и "Сигротех" ЕООД за извършване на СМР, двустранно подписани приемно-предавателен протокол и протокол обр. 19 за установяване завършеност и изплащане на натурални видове СМР. От приетите без възражения от страните заключения на назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че обектът "Оранжерии и складово-производствена сграда" в землището на с. Говедаре е изпълнена и същата не би могла да бъде завършена без описаните във фактурите от "Сигротех" ЕООД СМР. За реалното извършване на посочените СМР свидетелстват и наличните строителни книжа. Констатирано е съответствие между посочените отделни видове СМР и договореното. Процесните фактури са отразени като приход, ДДС е отразен като задължение към бюджета, отразени са плащания, които към датата на заключението са окончателно извършени. В счетоводството на ревизираното лице стойностите по фактурите са отразени като разход за придобиване на ДМА с обща отчетна стойност 1 750866,38 лв. като част от тази сума са и стойностите по проблемните фактури. При съобразяване с процесуалните правила АС-Пловдив е направил точен анализ на всички доказателства, от което е установил правилно относимите към спора факти. При установяване фактическата обстановка по спора в мотивите на съдебното решение са обсъдени всички твърдения на двете страни относно правното значение на отделни документи, тяхната доказателствена стойност, както и връзката по между им. Правилно съдът е приел за доказано реалното изграждане на обекта и съответно извършване на СМР. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че Петкана Николова е следвало да докаже присъствието на работници на подизпълнителите на строителния обект, както и да представи доказателства за закупуването и транспорта на вложените в СМР материали. Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице (решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз). В конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а за липса на реалност на доставките на услуги от "Сигротех" ЕООД и неправомерност на начисляването на данъка от този доставчик, което рефлектира върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурата, но на практика се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация. В същото решение СЕС тълкува, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед яснота и прецизност в изложението следва да се изложат мотиви относно изводите на касационната инстанция за значението на РА на прекия доставчик - влязъл в сила, обхващащ процесния период, за който не е извършена корекция на начисления от доставчика ДДС. Според решение от 31 януари 2013 г. по дело C-642/11 ("Стройтранс" ЕООД) и решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 ("LVK - 56 EOOД) Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Следователно според СЕС принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС. С оглед изхода на спора и направеното искане ответната страна има право на разноски в размер на 1392 лв., за които са представени доказателства, че са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение