Решение № 2662 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 291/2017 г.

Решение № 2662 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 291/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на кмет на община К., депозирана чрез юриск. Георгиева, срещу Решение с № 390/4.11.2016 г. по адм. дело № 478/2016 г. по описа на Административен съд - Д.. Твърди се, че решението е несправедливо, а съдът приложил неправилен подход при решаването му. Твърди се, че е налице хипотезата на чл. 209, т. 2 от АПК, т. е. че оспореният първоинстанционен акт е недопустим. Иска се отмяна на атакуваното решение като недопустимо, неправилно, необосновано и произнасяне на настоящата инстанция по същество. Ответната по касационната жалбата страна депозира писмен отговор, в който оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли касационната инстанция да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалба за допустима и неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстаницонния съд е образувано по жалба на "Е. ем" ЕООД против Заповед № 887/31.08.2016 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 99, т. 2 от АПК е отменена заповед № 426/4.05.2016 г. на кмета на община К. за удължаване срока на договор за наем на петно с № 81 в УПИ VIIв кв. № 5 по плана на гр. К. по схема за поставяне на павилион по реда на чл. 56 от ЗУТ за период от 12.03.2018 г. до 12.03.2023 г. С оспореното решение, първоинстанционният съд е отменил заповедта на кмета на О. К. и е осъдил същата да заплати на дружеството направените по делото разноски в размер на 480 лв. За да достигне до това решение, съдът е приел, че с молба № ПС-06-36/26.01.2016 г., дружеството е поискало удължаване на срока по договор за наем върху описаното в заповедта петно за срок от пет години. Въз основа на тази молба е издадена и Заповед № 426/4.05.2016 г. на кмета на О. К., с която срокът на договора за наем е удължен считано от 12.03.2018 г. до 12.03.2023 г. По повод постъпили жалби от живущи в близост до заведението, стопанисвано от търговското дружество, е издадена и оспорената пред Административен съд - Д. З. с № 887/31.08.2016 г., с която е отменена заповедта за удължаване на срока на договора за наем. Установено е, че като основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК, а в същата като фактическо основание е описана докладна записка с вх. № РД-01-5010/25.08.2016 г., която не е предоставена на съда в хода на производството въпреки неколкократното изрично изискване. По делото е приета като доказателство цялата преписка по издаване на оспорената заповед. Съдът е приел, че административния акт не съдържа фактически основания за издаването, поради което и не отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Прието е, че не е била налице и възможност за приложение на процедурата по чл. 99, т. 2 от АПК, тъй като не са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаване на въпроса от административния орган, не са могли да му бъдат известни. Жалбата е подадена от лице имащо интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Безспорно е установено, че в хода на съдебното дирене въпреки изричното изискване от стана на решаващия съдебен състав не е представена докладна записка с № РД-01-5010/25.08.2016 г., за която се твърди от страна на административния орган, че съдържа фактическите основания, мотивирали го да издаде оспорената пред първоинстанционния съд заповед. При тези обстоятелства първоинстанционния съд е можел да формулира единствено и само извод за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липсата на мотиви на оспорената заповед, т. е. да приеме, че същата не е издадена в изискуемата по закон форма. Всяка от страните в производството е длъжна да установи и докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства, които обосновават заетата в хода на съдебното дирене позиция. Липсата на докладната записка изключва възможността, решаващият възникнал спор орган, в случая съда, да формулира извод за нейното съдържание и значението и за постановяване на крайния съдебен акт. Напълно следва да бъде споделен и изводът за липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК. Не се спори от страните в производството, че всички писмени доказателства, свързани с издаването на акт за отдаване под наем на петно с № 81 по схема за поставяне на павилион по реда на чл. 56 от ЗУТ на "Е. ем" ЕООД и последващите такива свързани с удължаване на срока на първоначално сключения договор за наем, са били на разположение на административния орган и не е съществувала каквато и да е пречка същият да се запознае с тяхното съдържание, както и да вземе отношение по правното им значение. При тези обстоятелства не може да се твърди, че са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за издаване на акта, които при решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В самата жалба не са посочени нито новооткрити обстоятелства, нито нови писмени доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2. Направения в жалбата разбор на основанията за издаване на Заповед № 426/4.05.2016 г., както и на приложимите във връзка с отдаването под наем на имоти общинска собственост норми от ЗОС нямат отношение към настоящото производство и не следват да бъдат коментирани. Поради гореописаното следва да се приеме, че първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен акт, съобразен с представените в хода на първоинстанционното производство и служебно събрани от съда доказателства. Липсват данни за допуснати нарушения на процесуалните правила или на приложимите материалноправни норми, които да могат да бъдат квалифицирани като съществени и да водят до незаконосъобразност на оспорения пред настоящи съд съдебен акт, поради което той следва да бъде изцяло потвърден. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение