Решение № 10097 от 6.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3360/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Илиева, против решение 2386 от 22.12.2020г. по адм. дело 3634/2019г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено по жалбата на П. Апостолов решение 294, прието с протокол 15 от 17.09.2019г. на Общински съвет гр. Пловдив /ОбС - Пловдив/ в частта, относно поземлен имот /ПИ/ идентификатор 56784.511.22 с образуване на нов УПИ XV 511.22 и с което ОбС Пловдив е осъден да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона и събраните доказателства и поради необоснованост. Излагат се съображения за допустимост на касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът П. Апостолов, чрез процесуалния си представител адв. Ангелов, с писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба, алтернативно за неоснователност на същата. Претендира разноски. Ответниците Корект инвест 1 и Б. Йосифова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално недопустима, подадена срещу съдебно решение, което не подлежи на касационен контрол. Алтернативно дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е допустима. Касационната жалба е подадена в срок, от страна адресат на оспореното съдебно решение и против съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване, по следващите съображения. С обжалваното съдебно решение на Административен съд гр. Пловдив е отменил решение 294, прието с протокол 15 от 17.09.2019г. на Общински съвет гр. Пловдив /ОбС - Пловдив/ в частта, относно поземлен имот /ПИ/ идентификатор 56784.511.22 с образуване на нов УПИ XV 511.22. С решение 294, прието с протокол 15 от 17.09.2019г. на Общински съвет гр. Пловдив /ОбС - Пловдив/ е одобрен подробен устройствен план план за регулация /ПУП - ПР/ за кв. Христо Смирненски, гр. Пловдив с правила и нормативи за прилагане на плана и планове схеми: Комуникационна транспортна схема и Трансформация на собствеността при посочени в решението на ОбС Пловдив граници. От административната преписка се установява, че ПУП ПР, одобрен с оспореното пред АС гр. Пловдив, е включен в годишната програма на Община Пловдив за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2015г. на основание чл. 8 ал. 9 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, приета с решение 32 по протокол 3 от 05.02.2015г. Съгласно чл. 215 ал. 7 т. 1 ЗУТ Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за: 1. одобряване или за изменение на подробни устройствени планове за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива актове. Спорният по делото въпрос е дали одобреният ПУП ПР с оспореното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част е за общински обект от първостепенно значение. Легалното определение за "Общински обекти от първостепенно значение" е дадено в § 5 т. 73 ДР на ЗУТ, според който това са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост за обекти от първостепенно значение. Видно от цитираната разпоредба в първата й част са изрично изброени обекти, които се приемат за общински такива от първостепенно значение, а във втората част са включени други обекти публична общинска собственост, определени за такива в програмата по чл. 8 ал. 9 ЗОС, т.е. в тази част са разписани две предпоставки за определяне на обекти от първостепенно значение: 1. Други обекти; 2. Които са публична общинска собственост и 3. Да са включени в програмата по чл. 8 ал. 9 от ЗОС. В случая по делото не е спорно между страните, а и касационният жалбоподател в касационната жалба изрично посочва, че оспореният ПУП ПР в цялост е обявен и включен в годишната програма на Община Пловдив за 2015г. като обект от първостепенно значение. В раздел VI Обекти от първостепенно значение по чл. 8 ал. 9 от ЗОС, подраздел VI.1 Обекти от първостепенно значение по чл. 8 ал. 9 т. 5 от ЗОС на решение 32 по протокол 3 от 05.02.2015г. в т. 13 от посочените раздел и подраздел като обект от първостепенно значение е посочено ПУП и Специализиран кадастър кв.Кишинев и кв.Хр.Смирненски 1 и 2, гр. Пловдив. ПУП ПР за кв. Христо Смирненски, който като цяло е определен в годишната програма като обект от първостепенно значение без да са конкретизирани обекти от него, които са такива, а посочената по горе норма изисква посочването на обект, който да е публична общинска собственост. В случая тези две предпоставки не са налице, тъй като ПУП като цяло не е нито обект, нито пък публична общинска собственост. Освен това в оспорената част решение 294 по протокол 15 от 17.09.2019г. не засяга обект, който да е от първостепенно значение, тъй като оспорването касае ПУП в частта на един УПИ и второстепенна улица пред него. По тези съображения в оспорената част решение 294 от 17.09.2019г. не засяга обект от първостепенно значение, съответно оспореното съдебно решение, постановено при действието на последната редакция на разпоредбата на чл. 215 ал. 7 ЗУТ /ДВ, бр. 13 от 2017г./, не попада в хипотезата на чл. 215 ал. 7 т. 1 ЗУТ и съответно по отношение на него не е изключена възможността за осъществяване на касационен контрол. Поради изложеното настоящият състав приема, че подадената от Общински съвет гр. Пловдив касационната жалба е допустима, подадена срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество обаче касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение АС гр. Пловдив е приел, че се касае за оспорване на решение на ОбС гр. Пловдив, с което е одобрен проект за изменение на ПУП ПР за кв. Хр. Смирненски, гр. Пловдив с правила и нормативи за прилагане на плана и планове - схеми. Приел е в тази връзка, че оспореното решение на ОбС гр. Пловдив е издадено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма съдържащо изискуемите реквизити и правни основания, както и фактически основания и мотиви за издаването му, обективирани в административната преписка. Приел е обаче, че оспореният ПУП в оспорената част е изменен при допуснати нарушения на административно производствените правила. Посочил е, че от доказателствата и СТЕ се установява, че при изработване на ПУП ПР в оспорената част не е съобразено, че заповед ОА 447 от 10.04.1998г. на зам кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на ЗРП и КЗСП на част от кв. 46 стар и 46Б нов, в който се намира имота на жалбоподателя пред първата инстанция/ и с който улицата пред имота става от улица в улица тупик, е била отменена с влезнало в сила съдебно решетие ог 26.02.2003г. по адм.д. 3217/1999г. на Окръжен съд Пловдив, като в тази връзка за имота и улицата е налице действащ регулационен план, който е този одобрен със заповед ОА 612 от 14.04.1995г., при който улицата има излаз на бул. Пещерско шосе и на ул. Й. Гавазов. Посочил е, че тази действаща регулация, включително в частта на улицата, граничеща с имота на жалбоподателя от 1995г. е следвало да бъде съобразена при изработването и одобряването на оспорения в настоящото производство ПУП. Изложил е съображения за съдържанието на чл. 81 ал. 1 и 2 ЗУТ, касаещ уредбата досежно задънени улици, както и чл. 108 ал. 5 ЗУТ, досежно изискването за на най икономичната, осъществима и благоприятна за жалбоподателя възможност за изменение на плана и принципа за съразмерност при засягането на права по чл. 6 АПК. Приел е, че поради допуснатите при изработването на плана и одобряването му съществени административно процесуални нарушения, поради липсата на предвидената с оспорения план задънена улица и несъобразяването й, то оспореното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част е незаконосъобразно, поради което го е отменил. Решението е правилно. При постановяване на оспореното съдебно решение съдът е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, въз основа на което е достигнал до обосновани изводи. Правилно е прието, че при одобряване на проекта ПУП ПР в оспорената му част са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за одобряване на изменението. Правилно съдът е приел, че при наличие на предходна одобрена регулация, включително и улична, същата е следвало да бъде съобразена при изработването на проекта за изменение на ПУП ПР, а несъобразяването й води до съществено нарушение. При наличие на действащ план за регулация основанията за изменението му са лимитирано изброени в закона, като настоящият състав намира, че при одобряване на ПУП с оспореното решение на ОбС Пловдив такива не са посочени. На първо място в оспореното решение на ОбС Пловдив като правни основания са посочени чл. 103 ал. 1 т. 2, ал. 3 и 4 ЗУТ, които обаче дават общата рамка на уредбата на видовете устройствени планове, тяхната йерархия и приоритет на общите устройствени планове, включително изискването по ал. 4 на чл. 103 за съобразяване на подробните устройствени планове с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен. Административният орган обаче е игнорирал изискването на чл. 103а ал. 1 ЗУТ, изискващо съобразяват предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаването на разрешенията по чл. 124. В случая е налице именно такъв действащ заварен ПУП, с който от доказателствата се установява, че при издаване на оспореното решение на ОбС Пловдив не е налице съобразяване, както правилно е приел съдът. Неотносима в случая е и другата посочена като правно основание разпоредба на чл. 22 ал. 8 ЗУТ. Според тази норма С проект за преструктуриране на жилищните комплекси могат да се определят равностойни урегулирани имоти за всички имоти, възстановени по реда на реституционните закони при спазване на ал. 6 и правилата на чл. 16, без да се засягат новообразувани урегулирани имоти за съществуващите сгради, определени по правилата на предходната алинея. В случай че това е невъзможно, останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване, а собствениците на реституирани имоти се обезщетяват с равностойни урегулирани имоти, определени за сметка на други общински имоти в обхвата на плана или извън него. Не се установяват и посочените предпоставки, тъй като ПУП е за кв. Хр. Смирненски, а не за жилищен комплекс от една страна, а по отношение на оспорената част от решението на ОбС Пловдив не се установява до се касае за имот, отговарят на предпоставките по чл. 22 ал. 8 ЗУТ. Дори да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 103а ал. 3 ЗУТ /макар и такова основание да не е посочено/, то пак е налице законово изискване за процедиране на служебно изменение на заварения подробен устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1, т.е. посочване на правно основание от законово предвидените, които да обосновават законоворегламентирана необходимост от изменение на ПУП. В решение на ОбС Пловдив не са посочени и правни основания по чл. 134 ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, които да навеждат на допустимост на изменение на ПУП ПР. В тази връзка не се установява наличие на някои от фактическите или прави основания, въз основа на които да е допустимо одобряване на изменение на действащ ПУП ПР. Липсата на посочване на такива основания води до извод за допуснато още едно съществено нарушение на административно производствените правила, поради и което е правилен извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част. Искането на касатора за присъждане на разноски предвид изхода на спора е неоснователно. Искането на ответника по касация П. Апостолов в тази връзка, като основателно и доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,