Решение № 6342 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10144/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Топливо АД, чрез адв. М. Пенева и адв. Б. Чолаков като процесуални представители, срещу решение 13816 от 05.08.2024 г., постановено по адм. дело 10367/2022 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се релевира касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи се и частична недопустимост на оспорения съдебен акт като постановен с участието на Национален институт по метеорология и хидрология /НИМХ/, за който се твърди, че няма качеството на заинтересована страна в производството. Прави искане за обезсилване на решението в тази част. Претендира се отмяна на същото в останалата част и произнасяне по съществото на спора за отмяна на процесната заповед или за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Иска се присъждане на разноски съгласно приложен списък. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Д. Петрова, счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно. Ответникът Национален институт по метеорология и хидрология /НИМХ/, чрез процесуалните си представители адв. Г. Сланчев и адв. Б. Филипова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Правят искане за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и за присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Топливо АД срещу заповед РА 50-818/20.09.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл.135, ал.3 ЗУТ отказва да разреши да се изработи проект за ПУП - изменение на ПРЗ план извадка за ПИ с идентификатор 68134.4083.493, нов УПИ ХІ-493 за общ. обслужване, офиси и пг в кв.1 (нов проектен кв.1а), м. Младост 1А-разширение м. БАН VІІ-VІІІ км., етап, район Младост СО и нова задънена улица от о.т. 492а о.т. 492б- о.т. 492в, по предложение на Топливо АД със заявление вх. САГ20-ГР00-570/16.03.2020г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт издадена е от компетентен орган, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложени са съображения за спазване от страна на органа, на процесуалните и материалноправните изисквания за издаване на обжалваната заповед, предвидени в разпоредбата на чл.133, ал.1-ал.4 ЗУТ. Въз основа на заключение на комплексна СТЕ, са формирани изводи за несъответствие на процесното предложение за застрояване на ПИ 68134.4083.493 със сграда с височина от 22 метра, с техническите регулации на Световната метеорологична организация /СМО/, определящи правилата и нормативите за изграждане, функциониране и поддържане на метеорологичните станции. Сочи се, че България е задължена да спазва горните регулации, тъй като е ратифицирала Конвенцията за създаване на СМО, а неспазването им би нарушило изискванията за представителност и качество на данните, създавани от Централната метеорологична станция /ЦМС/, находяща се в ПИ 68134.4083.6080 на НИМХ, разположен в близост до процесния ПИ. С последното обстоятелство и с доводи за необходимост да бъде осигурена на ЦМС коректността на данните от измерваните метеорологични елементи, съдът свърза приложимостта на принципа за целесъобразност по чл.108, ал.5 ЗУТ, като счита, че същият е нарушен от предвижданията на плана. Така постановеното решение е частично недопустимо - по отношение на Национален институт по метеорология и хидрология, а в останалата част - е неправилно. Съображенията са следните: Предмет на оспорване пред административния съд е административен акт, обективиращ отказ да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ план извадка за ПИ с идентификатор 68134.4083.493, УПИ ХІ-4127 в кв.1, м. Младост 1А-разширение м. БАН VІІ-VІІІ км., етап, район Младост СО, който е собственост на Топливо АД. Като заинтересована страна по делото съдът е конституирал Национален институт по метеорология и хидрология /НИМХ/, за който е установено, че има право на ползване и управление върху ПИ 68134.4083.6080, включен в УПИ ІІІ - за управление Хидрология и метеорология, който имот няма обща граница с имота - предмет на плана, а е разположен през един имот /УПИ ХІІ-1581/ от същия. Видно е, че НИМХ е дал становище по предложението на заявителя, което му е изпратено от органа в хода на административното производство, с което обстоятелство съдът е мотивирал участието му по делото. Предвид горните факти и характера на оспорената заповед, настоящият състав намира, че НИМХ неправилно е конституиран като страна по делото, тъй като при оспорване на заповед по чл.135, ал.3 ЗУТ за отказ за допускане изработването на проект за изменение на ПУП ИПРЗ, каквато е процесната, страни в производството са собствениците/носителите на ограничени вещни права върху имотите, попадащи в обхвата на проектното предложение. Безспорно е, че НИМХ не е сред горната категория лица, а обстоятелството, че е дал становище по предложението, което органът изцяло е възприел при постановяване на процесния отказ, не го легитимира като заинтересовано лице. Неоснователно в отговора по касационната жалба са изложени аргументи във връзка с участието на НИХМ в производството по адм. дело 7672/2020г. на АССГ, респ. по адм. дело 10336/2021г. на ВАС. От приложените решения по цитираните дела, е видно, че НИХМ е оспорил заповед за одобряване на ПУП, т.е. административен акт с различен характер, а и засяга имот, съседен на имота, по отношение на който има право на управление. В случая обаче се оспорва отказ по чл.135, ал.3 ЗУТ, а и правото на управление на института е върху имот, който е в близост /през едни имот/ до имота, предмет на процесната заповед. С оглед на изложеното, НИМХ неправилно е конституиран като заинтересовано лице по делото. По отношение на него оспореното решение следва да се обезсили и производството по делото - да се прекрати. В останалата част, решението е неправилно - постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до несъответствие с материалния закон. В конкретния случай, сезиран от жалбоподателя Топливо АД, с искане за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХІ-4127 (ПИ 68134.4083.493), кв.1 по плана на м. Младост 1А, главният архитект на СО издава оспорената заповед с правно основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, обективираща отказ по подаденото заявление, като сочи и основанието по чл.133, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, относимо към процедирането на процесния проект като план-извадка от ПУП-ПРЗ, който е в процес на изработване за територията м. Младост 1А - разширение м. БАН VІІ-VІІІ км.. Предвид изложените фактически и правни основания в процесната заповед, първоинстанционният съд е следвало да събере доказателства и да извърши преценка на изискванията на двете разпоредби. В съдебното решение обаче, се съдържат констатации само за обстоятелства, относими към хипотезата на чл.133 ЗУТ, както и правни изводи за осъществени предпоставки за приложението й. Съдът не е формирал мотиви и не се е произнесъл налице ли са относимите предпоставки за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП в рамките на относимата правна норма на чл. 135 ЗУТ; не е събрал необходимите доказателства в тази насока, а представените не са преценени съобразно изискванията на разпоредбата, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Действително, органът е посочил, а и от заключението на СТЕ се установява, че в случая е процедирано по чл.133, ал.1 ал.4 ЗУТ, т.е. проект за изменение на ПУП-ПРЗ като план-извадка от изработен проект за ПУП. По делото е безспорно, че има изработен проект за ПУП-ПРЗ за процесната територия, който е приет с решение на ОбЕСУТ, но процедурата по одобряването и влизането му в сила не е приключила. От друга страна обаче, в заповедта е описано мотивираното предложение на заявителя Топливо АД и искането за разрешаване изработването на проект за ПУП-изменение на ПРЗ в обхвата на УПИ ХI-4127, което сочи на приложимост на правилата на чл.135, ал.1-4 ЗУТ. В този смисъл са и решаващите мотиви на органа, обосноваващи постановения отказ. Чрез възпроизвеждане на доводите в становище на НИМХ и на мотивите на съдебно решение по друго дело, издателят на акта е приел, че предложението на заявителя относно застрояването в имота не е съобразено с устройствените правила, които са относими именно към хипотезата на чл.135, ал. 3 вр. с ал.1 ЗУТ. Същите обаче, както и другите предвидени в разпоредбата предпоставки /например предвижданията на ОУП/ не са обсъждани от административния съд, който при преценката за законосъобразност на оспорен административен акт, е обвързан от изложените в него правни и фактически основания. В случая първата съдебна инстанция не се е произнесла по основанието по чл.135 ЗУТ, въз основа на което е издадена оспорената заповед, а вместо това е обсъждала спазването на чл.108, ал.5 ЗУТ, т.е. въпрос, който е относим към производството по одобряване на изработен проект за ИПУП, каквото не е настоящото. От изложеното следва, че решението страда от порока по чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не са изложени мотиви от фактическа страна, липсва произнасяне за вида на оспорения административен акт, правното му основание и пределите на възложените от нормата на чл. 135 ЗУТ правомощия за произнасяне на органа. Съдът е описал подробно обстоятелствата, съдържащи се в заключенията на вещите лица, но не е направил констатации за относимите факти и не е формирал правни изводи, съответни на приложимата правна норма. При постановяване на оспореното решение не са установени и не са преценявани релевантните за спора обстоятелства, а именно дали предложеният проект за изменение на ПУП ИПРЗ е съответен на нормите по устройство на територията, както и на предвижданията на ОУП за населеното място, поради което изводът за материалноправна законосъобразност на постановения отказ, е необоснован. Прието е несъответствие на процесното предложение за застрояване с техническите регулации за защитени зони около метеорологични станции, приети от Световната метеорологична организация /СМО/, чийто член е Република България след ратифициране на Конвенцията за създаване на СМО, без преценка относно валидността и характера /задължителен или препоръчителен/ на горните регулации, свързани пряко с компетентността на органите на СМО, които са ги приели. В този смисъл жалбоподателят е направил изрични възражения, които съдът не е обсъждал и на които не е дал отговор, а е възприел констатациите на вещото лице от състава на комплексната СТЕ доц. Н. Р.. В тази част същите представляват правни изводи, каквито е недопустимо да се правят от съдебен експерт. От друга страна, независимо, че има доказателства, в съдебното решение не са посочени устройствените показатели на проектното предложение и на действащия ОУП, съотв. липсва преценка за съответствие между тях като предпоставка, относима към хипотезата на чл.135 ЗУТ. В тази връзка не е проверен решаващият мотив на органа за да откаже изработване на проект за ИПРЗ, а именно, че с вече разрешеното застрояване в имотите в 100 метров радиус около Централната метеорологична станция, е надвишено максимално допустимото отклонение от 10% на площите, в които има разположени източници на топлина, според изискванията на СМО към ситуирането и работата на метеорологичните станции. Следва да се посочи, че този извод на органа се основава на мотиви в съдебен акт, постановен по жалба срещу заповед за одобрение на ПУП ИПРЗ за друг имот. Съдът от своя страна е възпроизвел в решението обстоятелствата и изводите от заповедта, без да събере доказателства и без да извърши самостоятелна преценка на достоверността и законосъобразността им, независимо, че е налице нарочно оспорване от жалбоподателя Топливо АД. Предвид изложеното по-горе, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно не са изложени мотиви досежно релевантните за спора обстоятелства като не са събрани доказателства, относими и необходими за тяхното установяване. Дължима е отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, тъй като следва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, а и предвид забраната за фактически установявания в касационното производство по чл.220 АПК. При новото разглеждане съдът следва да установи дали са налице предпоставките по чл.135, ал.1-ал.3 ЗУТ и конкретно дали скицата-предложение за изменение на ПУП ИПРЗ на заявителя Топливо АД, за който не е спорно, че е сред лицата по чл.131 ЗУТ, съответства на ОУП за зоната, както и на правилата и нормите по устройство на територията. За установяване на последното обстоятелство и във връзка с мотивите на органа за постановяване на оспорения отказ, същият следва да представи цитирания в заповедта Наръчник за инструментите и методите за наблюдение на СМО, тъй като основният спор в случая е дали процесното предложение за застрояване на ПИ със сграда с височина от 22 метра, нарушава техническите регулации на Световната метеорологична организация /СМО/, определящи правилата и нормативите за изграждане, функциониране и поддържане на метеорологичните станции, в резултат от което данните, създавани от Централната метеорологична станция /ЦМС/, находяща се в ПИ 68134.4083.6080 на НИМХ, разположен в близост до процесния ПИ, биха били компрометирани и некоректни. В тази връзка и в отговор на изричните възражения на жалбоподателя, съдът следва да изиска доказателства за това с какъв клас е сертифицирана Централната метеорологична станция, т.е. дали е с най-високия клас 1, след което да установи какви са изискванията за защитната зона, обезпечаваща дейността на ЦМС, с какъв акт и на кой орган са регламентирани същите. Отчасти информация по тези въпроси се съдържа в КСТЕ на вещото лице доц. Р., което обаче недопустимо и извън компетентността си, е формирало правни изводи относно валидността и характера на документите, установяващи техническите правила. В КСТЕ са цитирани Технически регулации (СМО 49), вкл. том І Основни метеорологични стандарти и препоръчителни практики, ведно с Анекси към тях, конкретно: Анекс I.D. - СМО 8, който е посоченият по-горе Наръчник за инструментите и методите за наблюдение на СМО, относими към изискванията към наземните метеорологични станции; Анекс СМО 488, относим към стандартизацията на методите за извършване на наблюденията и качеството на регионалните метеорологични мрежи; Анекс VІІІ СМО 1160 Ръководство за Интегрираната глобална система за наблюдения, относим за изискванията към реферетните станции. По делото са представени извлечения от горните документи с превод на български език, които не съдържат правилата, за които органът е приел, че са нарушени с процесното предложение, както и на правилата относно разстоянията до метеорологичната станция, необходими за коректността на измерванията на температурата, вятъра, валежите и др., формиращи т. нареч. защитна зона, описани от вещото лице доц. Р.. За проверка на изложените констатации, е необходимо представяне по делото на описаните документи, които са достъпни на сайта на СМО, но следва да бъдат надлежно преведени на български език. След прилагането им и в отговор на възраженията на жалбоподателя, съдът следва да извърши проверка дали са приети от органите, предвидени в Конвенцията на СМО, дали имат задължителен характер за държавите членки на СМО и какви са параметрите на защитната зона на ЦМС, вкл. допустимите отклонение от същите. Видно от заключението на вещото лице доц. Р., защитната зона се определя съобразно правилата в Техническите регулации на СМО за разстоянията от измерителните уреди, разположени на метеорологичната площадка, до съществуващото застрояване, които са различни при измерването на отделните метеорологични елементи. В случая органът е приел, че проектираното застрояване в процесния ПИ би било в нарушение на разрешеното застрояване в 100 метров радиус около ЦМС, тъй като вече е надвишено максимално допустимото отклонение от 10% на площите, в които има разположени източници на топлина, според изискванията на СМО към ситуирането и работата на метеорологичните станции. За проверка на горните мотиви, които са решаващи за постановяване на оспорената заповед, съдът следва да назначи СТЕ, вещото лице по която да установи застроените терени, представляващи източници на топлина в 100 метров радиус около ЦМС и дали при допускане на проектираното строителство в процесния ПИ, тези терени ще надвишат 10 % от площта на тази зона, в който случай биха настъпили отклонения при измерването на температурата от уредите в ЦМС. С изложените констатации за липса на надлежни доказателства и на формирани мотиви, касационната инстанция обосновава изводите си за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати при постановяване на оспореното решение. Налице са основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и за връщане за делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който следва да изпълни дадените по-горе указания. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, Второ отделение,