Решение № 7672 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2014 г.

Решение № 7672 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЧЕЗ Електро България" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Георги Сава Раковски" № 140, чрез процесуалния му представител адвокат Антон Кръстев, против решение № 1161/29.01.2014 г. постановено по адм. дело № 9620/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ТЕ-021/28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, Комисията/, в частта му по т. 7 и т. 8, в които са определени количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители за второто полугодие на 2012 г. - 4076430 MWh и за първото полугодие на 2013 г. - 4194898 MWh. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението на съда, поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, и приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат Петьо Славов, оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 1161/29.01.2014 г. по адм. дело № 9620/2012 г. на тричленен състав на ВАС, е отхвърлена жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД, срещу решение № ТЕ-021/28.06.2012 г. на ДКЕВР, в частта му по т. 7 и т. 8 за определяне на количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители за второто полугодие на 2012 г. - 4076430 MWh и за първото полугодие на 2013 г. - 4194898 MWh, при което "ЧЕЗ Електро България" АД е осъдена да заплати на ДКЕВР направени по делото разноски от 1000 лв. За да постанови посочения резултат, противно на оплакванията на касатора, решаващият състав е съобразил релевантните за спора обстоятелства, установени въз основа събраните по делото доказателства, в т. ч. и заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, което неоспорено от страните е възприето като обективно и компетентно дадено, с изключение на частите, обективиращи отговор на правни въпроси от компетентността на съда. Обоснован е направеният от първоинстанционния съд извод, че атакуваният акт на ДКЕВР е издаден от компетентен орган - в съответствие с правомощията на комисията по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик, и в изпълнение на функциите й да регулира дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическа енергия и осигуряване на справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия /чл. 21, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕ/. Правилно е констатирано, че решението на регулаторния орган е взето в предвидената от закона форма и съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. подробни мотиви, обосноваващи постановеното от административния орган. Отбелязано е, че посочените в акта правни и фактически основания се допълват от съдържанието на съпровождащите издаването му документи /доклад, протоколни решения/, в които са обсъдени прогнозите на енергийните дружества и са изложени съображения, обосноваващи направените от ДКЕВР изводи относно начина на определяне на количествата електрическа енергия за разглеждания период, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители и технологичните разходи на електроразпределителните дружества, в т. ч. конкретно за "ЧЕЗ Електро България" АД. Обосновано е прието, че решението на ДКЕВР в оспорените части е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила, с оглед приемането му в закрито заседание на Комисията, проведено в присъствието на шестима нейни членове, четирима от които със стаж в областта на енергетиката - в съответствие с всички изисквания за кворум и мнозинство, въведени с чл. 13, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ. Спазени са и процедурните изисквания, установени с приетата от Комисията, Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, съгласно която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. От съда са изведени обосновани изводи, че решението на ДКЕВР е в съответствие с принципите по чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 ЗЕ, разполагаемостта за производство на електрическа енергия да се определя за да се осигури определено количество на пазара, което да се предостави по регулирани цени на определени групи потребители - на битови потребители и на предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и оборот до 19.5 млн. лв. Квотите са формирани в съответствие с необходимостта от запазване на енергийния баланс в страната, като са съобразени с данните за общото количество произведена енергия в страната за периода, с общото количество, необходимо на крайните снабдители за регулирания пазар, при отчитане на енергията, необходима за технологични разходи, както и със заявените от снабдителите прогнозни количества, необходими за нуждите на потребителите. Отчетено е и участието на пазара на електрическа енергия на отделните предприятия и влиянието на техните индивидуални квоти върху регулираната цена, по която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители. Правилно съдебният състав е приел, че при постановяване на атакувания акт Комисията не се установяват и нарушения на Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, и по-конкретно на чл. 14 и чл. 15 от същата. Актът е издаден след анализ и преценка на информацията, предоставена от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, съответно от електроразпределителните дружества - относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, от обществения доставчик - относно количествата енергия за изтеклия период и от електроенергийния системен оператор - за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Спазени е и изискването на чл. 15 от Методиката, освен прогнозните количества, заявени от дружеството, да бъдат съобразени и количествата енергия, посочени в предложението му за утвърждаване на цени за същия период, като липсата на разлика в посочените стойности не променя направеният от първоинстанционния съд краен извод, за липсата на установено противоречие с посочения текст. Предвид изложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че оспореното Решение № ТЕ-021/28.06.2012 г. на ДКЕВР, в частта му по т. 7 и т. 8, в които са определени количествата електрическа енергия, които обществения доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители, съответно за второто полугодие на 2012 г. - 4076430 МWh и първото полугодие на 2013 г. - 4194898 МWh, е законосъобразно, при което е отхвърлил жалбата срещу него. Според § 1, т. 48 ДР ЗЕ, "разполагаемост" е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Решението на ДКЕВР е взето на основание т. 17а на чл. 21, ал. 1 ЗЕ /в приложимата в случая редакция на закона/, според която Комисията определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 ЗЕ. Както правилно е отбелязано и в първоинстанционното решение, целта на разпоредбата е да гарантира необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за нуждите на битовите потребители и за нуждите на малките и средни предприятия по регулирани цени, както и необходимите на електроразпределителните дружества количества електрическа енергия за покриване на технологичните им разходи, поради което при определяне на разполагаемостта следва да се вземат предвид не само прогнозните количества, посочени от дружествата и конкретно от жалбоподателя, но и данните от заявленията на електроснабдителните предприятия относно количествата енергия, които тези предприятия ще предоставят на потребителите по регулирани цени за същия период. Правилно ДКЕВР е определила количествата електрическа енергия, предназначени и необходими за покриване на потреблението на крайните снабдители, съобразно правомощията си на регулатор включително да определи разполагаемост, и в съответствие с принципите, посочени в закона и приетата Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия. Законосъобразно съдът е приел, че в случая са спазени принципите и целите на ЗЕ, налагащи регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, в т. ч. тези по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - за качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия, енергийно развитие при ефективно използване на енергията, и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209 АПК, нито от такива, за които съдът следи служебно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователно е предявеното от касатора искане за присъждане на разноски. При липсата на предявено в този смисъл искане от ответната страна, съдът не присъжда разноски с решението по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,