Решение № 12927 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния си представител юрисконсулт Захариева, срещу решение 908 от 11.07.2024 г., постановено по адм. дело 551/2024 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменено уведомително писмо изх. 02-2600/887 от 16.04.2024г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което оспорването да бъде отхвърлено. В условия на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Ибофрут ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. М. Пешева, в писмено становище оспорва касационната жалба като счита същата за неоснователна и недоказана. Моли съдебния акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски. В открито съдебно заседание, процесуалния представител е заявил, че поддържа становището си. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София област е отменил Уведомително писмо /УП/ с изх. 02-2600/887 от 16.04.2024г. на Заместник-изпълнителен директор на ДФ Земеделие. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издадено от компетентен орган, в писмена форма, съдържащ реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК. Съдът е приел, че неправилно е установено от административния орган по отношение на схемата Училищен плод е налице неспазване на изискването на чл. 9, ал. 6 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/, тъй като разликата от закупените портокали от 290 кг и доставени такива от 290.8 или -0.80 представляват нарушение на сочената разпоредба. Съдът е посочил, че нормата касае плодове и зеленчуци под формата на порции за всяко дете с тегло съобразно приложение 2, а дори и да се приеме обратното, то същата разпоредба допуска отклонение в теглото на плодовете и зеленчуците до +/- 20 на сто, което е приложимо в настоящия случай. По отношение на схема Училищно мляко съдът е приел за установено, че в хода на административната проверка на заявката за плащане с 02/23/310523/21168/01 от 11.12.2023 г. по схема Училищно мляко в част I А от заявката за плащане по образец, е посочено в полетата за Данни за обекта, от който са доставени млякото и млечните продукти, че продуктите са доставени от обект с регистрационен BG 1612013 ЕО, и дата на Удостоверение за регистрация по реда на чл. 23 от Закона за храните 2953/13.03.2018 г., собственост на Полидей-2 ООД. След като е извършена справка с данните, които са декларирали при кандидатстването си за одобрение по двете схеми, е установено, че жалбоподателя не разполага с одобрен обект, регистриран по реда на чл. 23 от Закона за храните, а с писмо вх. 01-2600/4006 от 08.08.02023 г., е уведомили Държавен фонд Земеделие, че доставката на конвенционално произведени мляко и млечни продукти ще се извършва директно от складовата база на продавача Полидей-2 ООД в деня на доставката директно до учебните заведения, с хладилно транспортно средство, собственост на Ибофрут ЕООД без прекъсване на температурния режим. От приложените към заявка за плащане търговски документи 205313 от 06.11.2023 г., 205416 от 13.11.2023 г., 205521 от 20.11.2023 г., става ясно, че количествата мляко и млечни продукти, са доставени от Полидей-2 ООД на адрес: гр. Ихтиман, [улица], който обект не е посочен и проверен за допустимост при одобрението като заявител по двете училищни схеми, като същите са доставени до адреса с различни транспортни средства, различни от посоченото и одобрено по схемата. Така установеното от административния орган е квалифицирано като представяне от ползвателят на помощта на документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ, включително документи, представени при или по повод на кандидатстването му за одобрение по схемите;, с което е отказана финансова помощ за доставените количества конвенционално произведени мляко и млечни продукти, в размер на 11 006.78 лв. без ДДС по схема Училищно мляко. Така приетото от административния орган не е прието от съда, тъй като соченото нарушение не попада в обхвата на разпоредбите на чл.19 ал.3 т.2 и 4 ,чл.14 ал.2 и не представляват неспазване на изискванията на чл. 9, 10, 11 или чл.11а от Наредбата. Посочил е, че действително в чл. 15 ал.8 от Наредбата задължава заявителя да подаде заявление за промяна на обстоятелствата при промяна в 5 дневен срок от настъпването й, но неспазването на това задължение не води до отказ от финансова помощ. Въз основа на гореизложеното съдът е отменил Уведомително писмо с изх. 02-2600/887 от 16.04.2024г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие. Обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания, обуславящи неговата отмяна. При вярно и всестранно установена по делото фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразността на уведомителното писмо. Съдебният състав споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви в обжалваното решение, че при издаването на уведомително писмо с изх. 02-2600/887/16.04.2024 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ неправилно е приложен материалния закон, които намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото решение и към които препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Съгласно чл. 8, т. 1 и т. 2 от Наредбата продуктите по схемите се предоставят на следните групи деца и ученици, посещаващи редовно учебни заведения, а именно деца от І до подготвителна група включително, в детските градини без децата, които се обучават в център за специална образователна подкрепа, и децата от подготвителна група и учениците от І до ІV клас включително в училищата, без децата и учениците, които се обучават в център за специална образователна подкрепа. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата одобрените заявители /какъвто е безспорно настоящият ответник/ могат да искат възстановяване на разходите за доставка на продукти, отговарящи на изискванията на чл. 9, 10, 11 и 11а. За целта, по аргумент от чл. 18, ал. 1 и ал. 3, т. 3, б. "а" и б. "б" от Наредбата, одобрените заявители подават в областна дирекция на ДФЗ по тяхното седалище заявки за плащане, към които в оригинал или заверено копие прилагат подписан и подпечатан от директора на учебното заведение документ /част ІІ от заявките/, който е приложение към заявката за плащане и включва информация за отчетения период, както следва действително извършените доставки и количествата на доставените продукти, конвенционално или биологично произведени, и броя деца и/или ученици по чл. 8, записани в съответното учебно заведение. Съобразно чл. 19, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Наредбата ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е установено неспазване на изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а, или когато ползвателят на помощта е представил документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ, включително документи, представени при или по повод кандидатстването му за одобрение по схемите. Така описаната нормативна уредба, обсъдена в контекста на фактическата установеност по делото, в това число и от конкретното съдържание, ведно с мотивите, на атакувания пред първата инстанция акт, навежда на извода, че в случая не са налице предпоставките по чл. 19, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Наредбата, обуславящи административният орган да постанови отказ от заплащане на заявената от "Ибофрут" ЕООД финансова помощ за предоставените по схемите през отчетения период продукти. Неоснователен е противоречиво релевирания довод, че административния съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 9, ал. 6 от Наредбата. Видно от представените приемо-предавателни протоколи за получени портокали, се установява, че доставените количества портокали съответстват на чл. 9, ал. 6 от Наредбата във вр. с Приложение 2. Според посоченото изискване плодовете и зеленчуците се предоставят под формата на порции за всяко дете или ученик с тегло съгласно приложение 2, почистени и опаковани във вид, посочен в същото приложение. Допуска се отклонение в теглото на плодовете и зеленчуците до +/- 20 на сто. В приложението под т. 9 е посочено, че портокалите следва да са доставени в количество на порция (в кг) 0, 200, а под вид на предлагане е посочено "Цели 1 брой". Следва да бъде изрично посочено, че количеството от 290.8 кг портокали при извършени 7 броя доставки при посочени съответен брой деца по целева група, брой порции и предвид средно тегло на порцията от продукта 0. 200кг, се удовлетворяват изискванията на наредбата, при положение че е допустимо отклонение в теглото на плодовете до +/- 20 на сто, както правилно е приел административния съд Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на извода на административния съд по отношение на отказа от плащане на заявената сума по схема Училищно мляко . От материалите по представената административна преписка се установява, че със заявка за плащане по схема Училищно Мляко в част I А от образец е вписано в полето Данни за обекта, от който са доставени млякото и млечните продукти, че продуктите са доставени от обект регистрационен BG1612013ЕО и дата на удостоверение за регистрация по чл. 23 от ЗХ 2953/13.03.2018г., собственост на Полидей-2 ООД, а при извършена проверка е установено, че дружеството е декларирало, че не разполага с одобрен обект по реда на чл. 23 от ЗХ, а с допълнително писмо е уведомил ДФЗ, че доставката на конвенционално произведено мляко и млечни продукти ще се извършва директно от складовата база на продавача, в деня на доставката директно до учебните заведения, с хладилно транспортно средство, собственост на Ибофрут ЕООД. А видно от представените към заявката търговски документи е видно, че количествата мляко и млечни продукти, са доставени от Полидей-2 ООД на адрес: гр. Ихтиман, [улица], който обект не е посочен и проверен за допустимост при одобрението на заявителя, поради от което установеното е квалифицирано от административния орган като нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредбата и е постановен отказ. Настоящият съдебен състав приема, че административния орган неправилно е възприел нормата на чл. 19, ал.3, т. 4 от Наредбата, тъй като позоваването на документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ, което води след себе си като последица отказ за заплащане на суми единствено в хипотезата на представяне на тези документи при или по повод на кандидатстването му за одобрение за изпълнител по схемите. В настоящия случай нито е удостоверено по надлежния ред дали документа е с невярно съдържание, неистински или подправен, нито тези документи са представени при или по повод кандидатстване за одобрение. При това положение не е налице и хипотезата на чл. 19, ал. 3, т. 4 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко" за отказ за заплащане на заявените суми. Поради, което правилни се явяват изводите на административния съд, че описаното нарушение не попада в обхвата на разпоредбата и не представлява неспазване на изискванията на чл. 9, чл. 10, чл.11 или чл. 11а от Наредбата. А в случая е било налице задължение от страна на заявителя по чл. 15, ал. 8 от Наредбата, но същото не води до отказ от финансово плащане. По изложените съображения атакуваното решение на административния съд е правилно и при липсата на установени други негови пороци, съставляващи основания за отмяната му по чл. 209 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143 от АПК касаторът следва да заплати своевременно претендираните от ответника по касационната жалба разноски в настоящата съдебна инстанция с приложен списък за тях, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащо на 1715лв., който размер е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на конкретния правен спор, поради което, направеното възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на касатора е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,