Решение № 16835 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4340/2011 г.

Решение № 16835 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4340/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Старт-78" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В. Търново моли да бъде отменено решение № 339/23.02.2011 г. по адм. д. № 401/2010 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на касатора против РА № 1000006/15.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, с който е начислен ДДС 60 447,35 лв. с лихви за м. 08.2009 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли по жалбата му РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", В. Търново при ЦУ на НАП моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна поради следното: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА на ТД на НАП-Велико Търново, с който е начислен ДДС в посочения размер на основание чл. 82, ал. 1, чл. 17, ал. 2, чл. 37, ал. 2 ЗДДС вр. чл. 21, ал. 1 ППЗДДС. В РА е прието, че по доставка на метална отливка от злато за Истанбул не са представени изискуемите по чл. 21, ал. 1 ППЗДДС документи за доказване на износа, поради което не е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1 ЗДДС, за да се приеме, че доставката е облагаема с нулева ставка. По чл. 37, ал. 2 ЗДДС, ако доставчикът не се снабди с документите, доказващи износа до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите, доказващи наличие на обстоятелства по тази глава, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Страните не спорят, че е подадена износна ЕАД в Митническо бюро Горна Оряховица, като изходно митническо учреждение е Митница-Аерогара София по чл. 606, ал. 1, т. 1 ППЗМ. Върху ЕАД не е направена заверка от изходното митническо учреждение, че износът е осъществен. Съдът е приел, че не са изпълнени условията на чл. 21, ал. 1 за доказване на доставка по чл. 28, т. 1 ЗДДС. В ЕАД като превозно средство е посочен номер на самолетен полет, не е подадена декларация по чл. 5 от Валутния закон от лицето, посочено като придружаващо отливката. Съдът е приел, че не е доказано износът е осъществен както поддържа ревизираното лице - златната отливка е пренесена като ръчен багаж на упълномощения Радослав Енев Балджийски и е уважил жалбата против РА. Съдът правилно е приложил относимото за случая материално право - чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС изисква за доказване на доставка по чл. 28, т. 1 ЗДДС доставчикът да разполага с писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение. По т. 2 и 3 от чл. 21, ал. 1 ППЗДДС доставчикът следва да разполага с фактура за доставката и с документ за превоза на стоката. В случая ЕАД е заверена в Митническо бюро Горна Оряховица и няма заверка на изходното митническо учреждение - Митница-Аерогара София, поради което не е налице условието на чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС. Не е изпълнено и условието по чл. 21, ал. 1, т. 3 ППЗДДС - да е представен документ за превоза на стоката. Представеното копие от международен паспорт на упълномощеното лице правилно е преценено от съда като недостатъчно за обоснован извод за извършване на твърдения износ. При допустимо тегло на ръчния багаж на пътниците - 8кг, което е около два пъти по-малко от теглото на фактурираната отливка от злато, твърденията на жалбоподателя за начина на превоз не изглеждат вероятни. Превозният договор се удостоверява с товарителница при превоз на товари. Несъставянето на въздушна товарителница за превоза на стоката има за последица по чл. 21, ал. 1, т. 3 ППЗДДС невъзможност за ревизираното лице да докаже основание за приложение на чл. 28, т. 1 ЗДДС и до неоснователност на претенцията му за облагане на доставката с нулева ставка предвид чл. 37, ал. 2 ЗДДС. Доводът на ревизираното лице, че по чл. 793а, § 6 от Регламент (ЕО) на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на общността /Регламент за прилагане/ не е необходима заверка от изходното митническо учреждение за извършения износ е неоснователен. По чл. 793а § 6, ал. 1 от Регламента за прилагане, изходното митническо учреждение заверява формуляр 3 от декларацията за износ с текст "Export" върху транспортния документ и поставя своя печат. С ал. 2 от § 6 на цитирания чл. е разрешено да не се заверява транспортния документ, но не отпада изискването по ал. 1 за заверка на формуляр 3 от декларацията за износ, каквато заверка в случая не е направена от изходната Митница-Аерогара София в отклонение от чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,