Решение № 163 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5913/2014 г.

Решение № 163 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5913/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. Д. чрез адв. К. К. срещу решение от 31.10.12 г. по в. гр. дело № 11380/11 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 25.02.11 г. по гр. дело № 5200/09 г. на Софийски районен съд, 25 състав. С него е трансформирано задължението на Р. Е. Първанов да гледа и издържа С. К. Д., произтичащо от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № .., дело № ... в задължение за изплащане на парична издръжка в размер на 237 лв месечно, считано от 22.01.09 г.до отпадане на забавата от страна на кредитора. След депозиране на касационната жалба на 6.03.2013 г. касаторът е починал и на негово място са конституирани наследниците му по закон: М. К. Д., К. Й. Д., Г. Й. Д., В. С. Д. - Г. и К. С. Д. - С. От тях е заявил, че поддържа касационната жалба само М. К. Д.. С определение № 115 от 29.01.15 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал въззивното решение да касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост, за която касационният съд следи служебно и без да е сезиран - т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.10 г. по тълк. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по касационната жалба Р. Е. П. чрез адв. Д. В. счита, че въззивното решение е допустимо и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо по следните съображения: Процесуалната легитимация определя принадлежността на правото на иск и е процесуална предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно. Ако тя липсва, липсва право на иск в полза на страната по делото и затова съдът няма право да го разгледа, а е длъжен да го прекрати. В разглеждания случай е предявен иск с правно основание чл. 96, ал. 1 ЗЗД от Р. Е. Първанов против С. К. Д. за трансформиране на задължението му за издръжка и гледане по сключен между страните алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот в парично поради неоправдано неприемане от страна на кредитора на изпълнението на договора. Преди влизане на въззивното решение в сила кредиторът С. Д. е починал. Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Договорът за гледане и издръжка има личен характер. При сключването му всяка една от страните има предвид личните качества на другата. При договорите, които се сключват с оглед личността, смъртта на личността прекратява по необходимост договора. Поначало наследството обхваща всички права на наследодателя. Изключват се тези права, които произтичат от договори, сключени с оглед личността на кредитора. Предвид изложеното искът по чл. 96, ал. 1 ЗЗД на наследниците на починалия кредитор е недопустим, тъй като те не могат да претендират изпълнение чрез трансформиране на натуралното задължение за издръжка и гледане в парично такова по алеаторния договор. По тези съображения производството по делото следва да бъде прекратено, а постановените решения - да бъдат обезсилени на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за трите инстанции в размер на 2130 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.