Решение № 15599 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2011 г.

Решение № 15599 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Лиляна Велинова Борисова, от гр. Варна, ж. к. "Владислав Варненчик", бл. 402, вх. 10, ап. 356, срещу решение № 2358 от 15.11.2010 г., постановено по адм. д. № 3186/2010 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Варна, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът намира същата за основателна. С оспореното решение състав на Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Лиляна Венелинова Борисова против заповед № 2010008183 от 27.08.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за напускане на страната до отпадане на основанието", на основание чл. 75, т. 5, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗБЛД. Анализирайки първичното и производно общностно право, първоинстанционният съд е изложил прецизно аргументирани мотиви за законосъобразност на оспорената заповед. Счел, че с разпоредбата на чл. 75, т. 5 ЗБДС българският законодател е установил ПАМ, която се налага по съображения, свързани с обществения ред. Приел е, че плащането на изискуемите публични задължения е изискване, което е установено в интерес на фиска с оглед функционирането на държавата, рефлектира пряко върху бюджетната политика и данъчната система и следователно директно засяга интересите на обществото и извършването на дейностите от публичен интерес. В заключение е извел решаващият правен извод, че ограничаването на правото на българските граждани да напускат страната в разглежданата хипотеза е мярка, въведена от националния закон, установена в публичен интерес и в този смисъл отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на чл. 27 от директива № 2004/38/ЕО. Решението е неправилно. Между страните няма спор, че със заповед № 2010008183 от 27.08.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Варна, във връзка с поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, на основание чл. 75, т. 5 ЗБЛД по отношение касаторката Лиляна Велинова Борисова е приложена ПАМ "Забрана за напускане на страната до отпадане на основанието". С решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 5 ЗБЛД е обявена за противоконституционна. Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. По аргумент от противното от ал. 3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се обезсилва и загубва действието си, т. е. престава да действа занапред. На основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) решенията на този съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, т. е. важат спрямо всички. При преценка на въздействието на решението спрямо правните последици, възникнали от държавни актове, правни сделки и други юридически факти, основани на противоконституционния закон през периода на тяхното действие, следва да се има предвид, че тези актове (в т. ч. индивидуалните административни актове), запазват своето правно действие. Същевременно предписаните им правни последици произтичат от правна норма, обявена за противоконституционна, т. е. издадени са на отпаднало основание. Този новонастъпил юридически факт, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, следва да се отчете като правопрекратяващ досежно възможността адресатът да търпи ограничение, произтичащо от обезсилена законова норма. Обезсилването на цитираните разпоредби има за последица отмяната в цялост на индивидуалните административни актове, издадени на основание на същите. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби. Съгласно цитираната разпоредба и по силата на конституционния принцип за равенство пред закона въз основа на решението на Конституционния съд, налице са основанията за отменянето на заповедта за налагане на ПАМ по чл. 75, т. 5 ЗБЛД. В същия смисъл виж: решение по адм. д. № 7070/2011 г. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно, като се отмени и заповедта за прилагане на ПАМ. С оглед изхода на делото и предвид формулираното в касационната жалба искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК в полза на касационната жалбоподателка следва да бъдат присъдени платените за образуване на производството пред двете инстанции държавни такси в общ размер от 15 лева. Извършването на други разноски не е установено по предписания от закона ред. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,