Решение № 38 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 706/2009 г.

Решение № 38 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 706/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искането на осъдения Ф. А. М. за възобновяване на внохд № 357/2009 г. на Шуменски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 119 от 23.10.2009 г., с което изменена присъда № 195 от 21.05.2009 г. по нохд № 427/07 г., като осъденият бъде признат за невинен по предявеното му обвинение, или делото се върне за ново разглеждане на досъдебното производство за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения от инстанциите по фактите. Искането изготвено от адвокат Т. е с оплакване за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението. Основно се оспорва авторството и съставомерността на деянието, като се подлагат на нов анализ доказателствата по делото. Излага се версията на подсъдимия за събитията станали на инкриминираната дата с извода, че липсват доказателства на намерение за съвкупление. Въззивната инстанция не е подложила на собствен анализ доказателствата по делото. Не са обсъдени противоречията на малолетните свидетелки. Не е допуснат по искане на защитата разпит на полицейски служител, който е снел обясненията на пострадалата и други свидетели по делото. Прави се искане за оправдаване на осъдения М., или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство, което се поддържа от защитата в съдебно заседание. Частната обвинителка В. Е. редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С присъда № 195 от 21.05.2009 г. по нохд № 427/2007 г., Новопазарски районен съд е признал подсъдимия Ф. А. М. за виновен в извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим. Това наказание е групирано с наказанието по присъда по нохд № 107/2008 г. на Новопазарски районен съд, като е определено да изтърпи по-тежкото в размер на три години лишаване от свобода. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието по присъдата и това по съвкупност е намалено на две години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена и е влязла в сила. В жалбата се поддържа, че направените от въззивната инстанция фактически изводи за обективната и субективна с. на престъплението, не съответстват на доказателствата по делото и се твърди, че при установяване на фактическия състав съда е проявил избирателен подход и без необходимите за това доказателства. По същество се оспорват кредитираните от съда доказателства. В тази връзка, както многократно е отбелязвано в решенията, касационната инстанция не разполага с правомощие да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт, като и да приема и прави изводи за други фактически положения на основата на събраните доказателства. Касационният състав само контролира приложението на материалния закон на основата на приетите от въззивната инстанция фактически положения и има правомощието да извърши проверка относно спазването на процесуалните правила, които гарантират правилното формиране на съдийското убеждение в съответствие с принципната норма на чл. 14 НПК. За да потвърди осъдителната присъда, съдът се е позовал не само на подробните, логични и без противоречиви показания на пострадалата В. Е., но и на останалите свидетели по делото които установяват факти от предмета на доказване по чл. 102 НПК. Пострадалата и непълнолетните свидетелки категорично за разпознали осъдения, установен е начина на проникване и напускане на стаята, упражненото насилие и предприетите действия за осъществяване на полов акт. Те напълно се подкрепят и от извършения след деянието медицински преглед, при който са установени наранявания, които според експертното заключение, по своя вид, давност и местоположение съответстват да са получени на описания от пострадалата начин и интензитет на приложената от осъдения сила. В изпълнение на задълженията по чл. 339, ал. 2 НПК, въззивният съд подробно е обсъдил всички възражения на защитата на л. 4 и л. 5 абз. 1 от мотивите на решението, които са идентични с тези изложени и в искането. К. не е установил основания за съмнение в достоверността на показанията на малолетните свидетелки, съдът правилно е дал вяра на същите. В тази насока по оценката на събраните по делото доказателства, не само поотделно но и във взаимната им връзка, са изложени съображения на съда по същество, с което е обективирано изискването на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Голословно е твърдението за отказ на съда да допусне ново гласно доказателство, направено от защитата. При прочит на протоколите от съдебни заседания и пред двете инстанции не се установи да е правено такова искане. Направените изводи се основават на събраните и проверени доказателствени източници, при спазване изискванията на процесуалния закон, преценявани поотделно в тяхната взаимовръзка и съвкупност и в съответствие с правилата на формалната логика. Вътрешното убеждение на съда по въпросите за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия е изградено при спазване разпоредбите на чл. 14 НПК. При установените факти материалния закон е приложен правилно, защото деянието е доказано по несъмнен начин, както изисква чл. 303, ал. 2 НПК. Поради липса на други доводи и възражения, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, ВКС приема, че постановеното решението е правилно и законосъобразно. Искането за възобновяване на делото е неоснователно, защото не са налице посочени в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК основания, които да водят до неговото отменяване. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.,