Решение № 8904 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11870/2016 г.

Решение № 8904 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11870/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "В.-1" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. "Толстой", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Жеков с пълномощно на л. 208 за всички инстанции, против решение № 5798 от 7.09.2016 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 8505/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената част от ревизионен акт /РА/ № 2191206362/1.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1209/15.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 226 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Според касатора чрез ССЕ е доказано по делото, че процесните фактури са счетоводно отразени и получените по тях отпадъци впоследствие са продадени на "Ф. и." ООД, а от продажбите са отчетени приходи. Така установените факти показват, че доставките са реално осъществени и разходите по тях незаконосъобразно не са признати. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в оспорената част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кожухарова. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 7 226 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана, по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2191206362/1.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1209/15.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "В.-1" ЕООД са установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 394 640.45 лв. и лихви - 75 033.70 лв. в резултат на непризнати разходи за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО по фактурите, издадени от "Л. К. 09" ЕООД, "К. д." ЕООД, "М." ЕООД, "Н. т." ЕООД, "П." ЕООД, "П." ЕООД, "С. К. 2008" ЕООД и "С." ЕООД /3 948 404.56 лв./. Изложени са мотиви за това, че така отчетените от дружеството разходи не са документално обосновани, тъй като сделките с посочените доставчици не са извършени. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1203747/9.05.2012 г., издадена от компетентен орган - В. С. М., началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., оправомощена със заповед № РД-01-6/4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП, и имаща съдържанието по чл. 113, ал. 1 ДОПК. Ревизионното производство е проведено при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК във връзка с решение № 845/17.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - С.. РА е издаден от компетентен орган по приходите - Ц. Г. Р., главен инспектор по приходите, съгласно ЗОКО № К1206362/31.10.2012 г. на органа, възложил ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 в приложимата редакция преди изменението в ДВ бр. 82/2012 г. с оглед разпоредбата на § 35 ПЗР на ЗИД ДОПК. Спазена е предвидената в чл. 120, ал. 1 ДОПК форма. РА е мотивиран с фактически и правни основания и към него е приложен РД, в който подробно са изложени констатациите на ревизиращите. Не са допуснати в ревизионното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АССГ е определил, че основният спорен въпрос е този за реалността на доставките, във връзка с които са отчетени от дружеството разходи в общ размер 3 948 404.56 лв. по фактурите, издадени от изброените доставчици. След като е обсъдил предприетите от ревизиращите органи насрещни проверки на доставчиците и непредставянето от тях на документи във връзка с доставките /само от името на "С." ЕООД са представени документи от пълномощник, а именно фактури и СД по ЗДДС/, както и непредставянето и от страна на ревизираното дружество на доказателства за фактическо предаване на стоките, измерване, товарене и разтоварване и транспорт, и обстоятелството, че процесните доставки не са отразени в представения за някои от месеците от 2010 г. от жалбоподателя регистър за покупки на отпадъци от черни и цветни метали, съдът е обосновал извод за това, че процесните фактури не документират реално осъществени доставки и законосъобразно с РА финансовият резултат /ФР/ е преобразуван с непризнатите разходи по тях. Обсъдено е в мотивите на оспореното решение и заключението на ССЕ, според което не са налице счетоводни данни за това продадената стока от кой доставчик и по кои фактури е доставена, и е обоснован извод, че не се доказва чрез него извършването на продажби именно на стоките, получени по спорните фактури. Така постановеното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция намира за законосъобразно приетото от първоинстанционния съд относно допустимостта на жалбата, валидността и законосъобразността на РА. Използването на фактури, по които не се доказва осъществяването на доставки на стоки, за да се оправдаят счетоводно разходи, обосновава извод за това, че стопанските операции не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ ги вярно по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО тези разходи не се признават за данъчни цели. Както и при определяне на задълженията за косвен данък, така и при определянето на задълженията за пряк данък, когато се налага да се извърши преценка за това осъществени ли са доставките, за които са издадени фактури, от значение е доказването на факта на установяването от получателя на фактическа власт върху стоките, за да е в състояние той в последствие да се разпореди с тях за целите на осъществяваните от него доставки. Именно този факт в случая не е доказан, тъй като освен фактурите по делото не са представени каквито и да било други документи, които да го доказват /протоколи за предаване и приемане, транспортни документи, документи, установяващи измерване на количествата при предаване и получаване на същите в обекта, в който ревизираното дружество осъществява дейността си - площадка в с. Б. дол, обл. П./. Както е посочил и първоинстанционният съд, допълнителен аргумент за това, че спорните доставки не са осъществени, е този, че в представения от "В.-1" ЕООД Регистър за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали по образец, приложение № 3 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, приета с ПМС № 316 от 22.11.2004 г., процесните фактури не са включени. В него са вписани само продавачи физически лица. Неоснователни са доводите, наведени в касационната жалба, че ССЕ доказва извършените продажби именно на стоките, получени по процесните фактури, поради което няма как доставките да не са реално осъществени. Първоинстанционният съд правилно е преценил установеното от експерта на базата на счетоводните данни от счетоводството на ревизираното дружество, а именно, че са получавани доставки на метални отпадъци и от други доставчици по неоспорени с РА фактури - "А." ЕООД, "ЦРБ" ЕООД, "В и К", "Р. м. и." и др., както и от физически лица. Продажбите са осъществявани без да се прави разграничение по счетоводни данни кой е доставчикът на стоката, която се продава. Освен това вещото лице разграничава само отчетната стойност на изписани стоки по процесните фактури и по неоспорени от ревизията фактури, но не и на стоки, получени от физически лица. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО след изменението й в ДВ бр. 95/2009 г. в сила към процесния период от време вече не предвижда да не бъдат признати за данъчни цели приходи, възникнали по повод непризнати разходи по чл. 26, т. 2, каквито са тези по описаните по-горе фактури. Според мотивите към законопроекта за изменение на ЗКПО промяната се налага поради извършването на злоупотреби чрез необлагането на приходи, свързани с недокументирани разходи. Конкретни доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила в касационната жалба не се съдържат. Поради изложеното по-горе решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение