Решение № 12210 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15530/2008 г.

Решение № 12210 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15530/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 731 от 17.10.2008 г., постановено по адм. д. № 1204/2007 г. Административен съд - София град, първо отделение, седми състав, е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 11/12.03.2007 г., издаден от главен директор на Управление "Пътни такси и разрешителни" при Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" - гр. София и е осъдил да бъдат заплатени от бюджета на управлението на жалбоподателя "Солей груп" - ЕООД разноски по делото в размер на 750 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Илияна Иванова Гаджева в качеството й на юрисконсулт на Управление "Пътни такси и разрешителни" при Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане със законните от това последици. Ответното по касационната жалба дружество "Солей груп" - ЕООД - гр. Видин не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 11/12.03.2007 г., издаден от главен директор на Управление "Пътни такси и разрешителни" при Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" - гр. София, с който на "Солей груп" - ЕООД - гр. Видин са определени към 25.04.2006 г. задължения към държавата, респективно Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" в размер на общо 5 915, 72 лв., от които 5 723, 33 лв. главница и 192, 32 лв. законна лихва за периода от 7.03.2003 г. до 25.04.2006 г., както и законната лихва върху главницата до окончателното заплащане на задължението. Съдът е описал твърде подробно фактическа обстановка по спора - издаването на разрешително на жалбоподателя (сега ответник по касация) № 107 от 7.03.2003 г. за експлоатиране на "Бензиностанция с единичен обект" в обслужващата зона на път I-I, километър 6+400 ляво и последващото му отнемане със заповед № РД-22-202/25.04.2006 г. на изпълнителния директор на ИА "Пътища" поради неплащане на дължимата държавна такса за повече от една година. Съдът е разгледал и обсъдил въпросът за съотношението между двата административни акта - заповедта за отнемане на разрешителното и актът за установяване на публично държавно вземане, като е посочил, че спорът за законосъобразността на последния се явява преюдициален за законосъобразността на заповедта, доколкото основание на същата е неплащане на дължимата държавна такса, спорът по размера и дължимостта на която е предмет на акта. Описани са подробно са събраните по делото писмени доказателства, в това число и заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани съдебно-икономическа и съдебно техническа експертизи. Административният съд е дал и тълкуване на отделните разпоредби на Закона за пътищата и подзаконовите нормативни актове по приложението му, свързани с определянето на дължимите държавни такси. На база на това тълкуване и с оглед на събраните доказателства по делото административният съд е направил изводът, че при определяне на размера на дължимото обезщетение не е съобразено обстоятелството, че за част от процесния период пътят, в обслужващата зона на който се намира обектът на дружеството, не е бил използван поради извършване на строително ремонтни работи, което не е взето предвид при определяне и изчисляване на размера на дължимата такса за специално ползване. С оглед на легалното понятие "специално ползване на пътищата", дадено в нормата на § 1, т. 8 от ДР на ЗП, то следва да е налице възможност за реално ползване на пътя, а по делото е установено по несъмнен начин, че през процесния период е извършвана реорганизация на движението по пътя, като е бил въведен обходен маршрут и следва да се приеме, че за този период дружеството не е ползвало пътя при условията на издаденото му разрешително, поради което за този период не следва да дължи заплащането на такси за специално ползване на пътя за експлоатация на крайпътен обект. Съпоставяйки заключенията по двете експертизи относно времето, през което пътят е бил в ремонт, и размерът на дължимата такса за този период, оставащата дължима такса извън периода на ремонт, извършените плащания и прочие, първоинстанционният съд е направил извод, че дължимите от дружеството пътни такси за периода, през който е било налице специално ползване по път I-I (Е-79) и начислените лихви за забава са били изплатени окончателно на 11.07.2006 г., поради което оспореният акт за установяване на публично вземане се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора против постановеното решение е за не правилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че актът за установяване на публични вземания е постановен въз основа на Закона за пътищата, Наредбата за специално ползване на пътищата и Тарифа № 12 за таксите, които се събират в Министерство на финансите по Закона за държавните такси, а чл. 35, ал. 3 от последната определя, че когато поради строително-ремонтни работи обектът или рекламното съоръжение не се експлоатира, по искане на заинтересованото лице (в случая дружеството) се съставя констативен протокол и таксата се начислява само за времето, през което обектът или рекламното съоръжение е в експлоатация. Посочва се, че след такова искане не е правено и протокол не е съставян, то правилно с акта са определени задължения за целия период. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от административния съд. Не е спорно и обстоятелството, че актът за установяване на публични вземания е постановен въз основа на Закона за пътищата, Наредбата за специално ползване на пътищата и Тарифа № 12 за таксите, които се събират в Министерство на финансите по Закона за държавните такси. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Тарифа № 12 (понастоящем отменена, но действаща към процесния период) определя, че в случаите, когато поради строително-ремонтни работи обектът или рекламното съоръжения не се експлоатира, това се установява с констативен протокол по искане на заинтересованото лице от администрацията, управляваща пътя и таксата се начислява само за времето, през което обектът или рекламното съоръжение е в експлоатация. От прочита и тълкуването на разпоредбата става ясно, че констативен протокол се съставя от администрацията, управляваща пътя, по искане на заинтересованото лице, когато последното извършва строително ремонти работи на обекта, а в случая не става въпрос за такива работи на обекта, извършвани от неговия собственик, а за строително ремонтни работи по пътя, в обхвата на който се намира обекта. При това положение и предвид на специалната норма на § 1, т. 8 от ДР на ЗП относно понятието "специално ползване на пътища" административният съд правилно е приел, че след като по независещи от него причини жалбоподателят (сега ответник по касация) е бил лишен от възможността за специално ползване на пътя, то той не дължи заплащането на такса за този период. По изложените мотиви следва да бъде прието, че решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,