Решение № 6548 от 20.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Божичков от гр. Перник, срещу Решение 151 от 04.10.2022 г. на Административен съд Перник по адм. дело 167/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Божичков срещу Отказ за промяна и прекратяване регистрацията на моторно превозно средство (МПС), изх. УРИ115800-1175 от 02.02.2022 г. на началника на сектор "Пътна полиция" (ПП) в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Перник. Касационният жалбоподател Б. Божичков, счита ожалваното съдебно решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно всички факти по делото, като твърди, че касаторът не иска пререгистрация, както неправилно приема съдът, а заличаване на него като собственик, тъй като му се начисляват данъци и актове за нарушения на пътя за процесните превозни средства (ПС). По отношение на наложените запори сочи, че действията на съдебния изпълнител са обосновани именно от факта, че процесните ПС са регистрирани на името на касатора. Намира, че и данъчните, и съдебният изпълнител не са компетентни да се произнесат по въпроса надлежно ли е прехвърлено правото на собственост на ПС с процесните договори. Поради това и цитираните разпоредби от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни (Наредбата) са неприложими. Подчертава, че не желае ПС да бъдат регистрирани на нов собственик, а по отношение на същите да бъде заличен той като такъв. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да се отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. И. Алексов Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Перник не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 23.07.2021 г. е изпратено уведомление от частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с район на действие Окръжен съд Перник до ОД на МВР Перник, Сектор "ПП", за наложен запор и нареждане за спиране от движение на товарно ремарке за лек автомобил [рег. номер], мотоциклет Сузуки с [рег. номер]. На 07.01.2022 г. Б. Божичков подава Заявление, вх. УРИ 115800-195 до началника на сектор "Пътна полиция" в ОДМВР Перник за промяна на регистрацията на товарно ремарке за лек автомобил [рег. номер], мотоциклет Сузуки с [рег. номер] и лек автомобил Фиат с [рег. номер]. Приложени са 2 броя договори за продажба на МПС - Договор от 14.05.2016 г. за покупко-продажба на товарно ремарке за лек автомобил с [рег. номер] в превод от немски език и Договор за покупко-продажба от 10.03.2015 г. на мотоциклет Сузуки с [рег. номер]. Като място на продажбата в договорите е посочен гр. Роттвайл, Германия, а купувачите са съответно румънски и чешки гражданин. По делото е приложена и справка за адресната регистрация на Б. Божичков, от която се установява, че към дата 10.09.2015 г. същият е адресно регистриран в гр. Роттвайл, Германия. Началникът на сектор "ПП" не се е произнесъл по заявлението в рамките на 14-дневен срок, поради което е депозирана жалба срещу мълчалив отказ. На 02.02.2022 г. е постановен обжалваният в настоящото производство Отказ, изх. УРИ 115800-1175 на началника сектор "ПП" в ОДМВР Перник. Като мотив за отказа, от една страна е посочено, че върху товарно ремарке за лек автомобил [рег. номер] и мотоциклет Сузуки с [рег. номер] е наложен запор от ЧСИ и в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредбата не може да бъде извършена промяна в регистрацията на посочените ПС. На следващо във връзка с представените договори за покупко продажба се сочи, че след като предстоящият собственик извърши пререгистрация съгласно Директива 199/37/ЕО на Съвета от 29.04.1999 г. относно документите за регистрация на превозните средства (Директива 199/37/ЕО), ще бъде предоставена служебна информация от държавата извършила регистрацията и регистрацията на процесните ПС ще бъде прекратена съгласно чл. 18б, т.2 от Наредбата. В хода на делото са изслушани показанията на свидетел. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон, и неговата цел. Позовавайки се на чл. 5, параграф 2 от Директива 1999/37/ЕО, първоинстанционният съд счита, че смисълът на цитираните правни норми е да се изключи възможността за едновременното съществуване на две регистрации на едно и също ПС в различни държави-членки, тъй като основното предназначение на регистрацията на ПС е неговата идентификация. В случая са представени договори за покупко-продажба на ПС, но не е установено да е извършена пререгистрация на ПС в Германия, в резултат на което за германските компетентни органи да възникне задължение да уведомят за това българските компетентни органи. Доказването на посочените обстоятелства е в тежест на Б. Божичков. В допълнение към изложеното, съдът намира, че разпоредбата на чл. 143, ал. 13 ЗДвП, както и чл. 8, ал. 3 от Наредбата, не допускат промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение. Такава може да се извърши едва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или на друг компетентен орган. Административният орган е обвързан от наложените запори и докато те не бъдат вдигнати не може да осъществи поисканата промяна в регистрацията. Административният орган не е компетентен да извърши преценка дали наложените ограничения продължават своето действие или са погасени. До заличаването им, те представляват юридическия факт, препятстващ регистрацията. Въз основа на горното съдът прави извод за съответствие на административния акт с материалния закон и отхвърля жалбата. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Съдът е установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Съгласно чл. 143, ал. 13 ЗДвП, промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган. В съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредбата, промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или друг компетентен орган. Запорът е обезпечителна мярка на осъдителни искове за парични притежания или изпълнително действие при събиране на парично вземане. Независимо дали е обезпечителен или изпълнителен запорът се налага с акт на съдебния изпълнител - чл. 400, ал. 1 и чл. 450, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Така съществуващата правна уредба предполага конкуренция на различните правни институти и необходимост от установяване на тяхното въздействие върху регламентирани в Закона за движението по пътищата права и задължения на собствениците на моторни превозни средства. В случая релевантни за преценката на законосъобразността на отказа са разпоредбите на чл. 143, ал. 13 ЗДвП, съответно чл. 8, ал. 3 Наредбата. Тези норми императивно разпореждат промяна на регистрацията на моторното превозно средство с наложен запор или друго законово ограничение само след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или на друг компетентен орган. За касатора съществува правен ред за защита на твърдяното нарушено право, но този ред не е чрез оспорване акта на ответника, а чрез отмяна на обезпечителния запор или чрез обжалване отказа на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК в случаите на изпълнителен запор. Нито административният орган, нито съдът в настоящото производство не може да провери правилността на действията на съдебния изпълнител, а само наличието на определените в императивната норма предпоставки, при които административният орган може да извърши промяна в регистрацията. Обстоятелството, че наложените запори са след датата на продажба на процесните ПС е неотносимо към предмета на спора, а би имало отношение към наложените запори. В съответствие с чл. 142, ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая към датата на издаване на обжалвания административен акт (02.02.2022 г.) административният орган е бил уведомен за наложените запори с уведомлението на ЧСИ от 23.07.2021 г., поради което правилно и в съответствие с посочените по-горе норми е отказал да извърши промяна в регистрацията на процесните ПС. В съответствие с чл. 143, ал. 9 ЗДвП, служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства. Съгласно чл. 18 от Наредбата, регистрацията на превозно средство се прекратява: 1. с писмено заявление от собственика; 2. служебно, като чл. 18б, ал. 1, т. 1 и 2 предвижда, че прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 се извършва:1. след уведомление от компетентен орган за регистрацията на превозното средство в държава - членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария; 2. след уведомление от компетентен орган в държава извън ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария за регистрацията на превозното средство в съответната държава и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Посочените разпоредби са в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива 1999/37/ЕО, подробно обсъден от първоинстанционния съд. Следователно дали процесните ПС ще бъдат регистрирани в Германия, Румъния, Чехия или друга държава по смисъла на посочените разпоредби, то съответните компетентни органи са длъжни да уведомят компетентните органи на Република България, каквито данни няма по делото. За пълнота следва да бъде отбелязано, че към датата на сключване на договорите за покупко продажба е бил в сила чл. 145, ал.1 ЗДвП (в редакцията преди доп. с ДВ бр. 88/2008 г.), в съответствие с който при промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя. По делото няма доказателства, не се и твърди касаторът да е изпълнил това свое задължение. Ето защо правилно първоинстанционният съд приема, че процесният отказ за промяна/прекратяване регистрацията на процесните ПС е в съответствие с материалния закон. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд