Решение № 14842 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3553/2012 г.

Решение № 14842 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3553/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по две касационни жалби: на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП и на ЕТ "Матей Георгиев - Австралия", подадена чрез адв. Юлия Миневска. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва Решение № 3094 от 27.12.2011 г. на Варненски административен съд по адм. дело № 3864 по описа за 2010 г., в частта, с която по жалба на търговеца е отменен Ревизионен акт № 180900041/10.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Русе, потвърден с Решение № 277-А от 04.06.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, относно установените данъчни задължения по ЗДДС за дан. период м. 02.2005 г., на осн. чл. 29, ал. 5 ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА за посочения период. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. ЕТ "Матей Георгиев - Австралия" обжалва решението на АС - гр. Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 180900041/10.04.2009 г. издаден от ТД на НАП Русе, потвърден с Решение № 277-А от 04.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му относно установените данъчни задължения по ЗДДС за дан. периоди м. 03.2005 - 795 лв. и м. 03 - 600 лв. и м. 04.2006 г. - 3 095 лв. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, а с това и обжалвания РА в посочената част. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество - неоснователни, поради следното: По отношение на установените с РА задължения на ЕТ на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) за д. п. м. 02 и 03, 2005 г. и м. 03. и м. 04.2006 г. касационната инстанция намира, че решаващият съд е дал ясен и обоснован на събраните по делото доказателства отговор на въпроса, дали са налице предпоставките на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.) за неприлагане на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.). След връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да определи пазарните цени на автомобилите по процесните фактури към датата на продажбата им по методите по чл. 20, т. 5 ЗДДС (отм.). Съдът подробно е анализирал методите на сравнимите неконтролирани цени и този на пазарните цени съответно по чл. 5, ал. 1 и по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 5 от 26.02.1999 г., на министъра на финансите за реда и начините за прилагане на методите за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, съгласно приложимите разпоредби на чл. 29, ал. 6, т. 1 ЗДДС (отм.) вр. § 1, т. 10, б. "а" и "б" от ДР на ДОПК. Заключението е изготвено на базата на проверени договори за покупко-продажба на идентични МПС за периода 2005 и 2006 г. в ОД на МВР Русе. Обосновано съдът е приел, че поради липса на пазарни аналози на продажби като извършените през м. 03.2005 и м. 03 и 04.2006 г., ревизираното лице не е доказало наличието на обективни пазарни предпоставки за продажба на стоките под себестойността им, а негова е била тежестта да направи това. Единствено по фактура № 2577/28.02.2005 г. е установено, че продажната цена е по-висока от пазарната стойност и за тази продажба допълнителното задължение е определено неправилно. Неоснователно е касационното оплакване в жалбата на данъчната дирекция за несъобразяване на застрахователната стойност на лекия автомобил по фактура № 2577/28.02.2005 г., защото от мотивите на РА за данъчен период м. 02.2005 г. се вижда, че при ревизията данъчната основа на продажбата по тази фактура е определена като разлика между цената на придобиване от "Хели" ООД по фактура № 1242/11.08.2003 г. в размер на 3 500 лв. и продажната цена по процесната фактура в размер на 2 800 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение