Решение № 12464 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2017 г.

Решение № 12464 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Е. А. против решение № 8287 от 22.12.2016 г. по адм. дело № 8153/2016 г. на Административен съд – София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – началникът на Четвърто районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, поддържа становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Е. А. против заповед рег. № 228з-254/24.06.2016 г. на началника на 04 РУ на СДВР, с която на основание чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи на А. – полицейски инспектор VІ степен (дежурен) в група "Оперативна дежурна част" й е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Съдът е установил следните фактически обстоятелства: Дисциплинарното производство е образувано на основание докладна записка с рег. № 228р-7283/01.04.2016 г. на 04 РУ по повод действията на полицейски служители във връзка със сигнал, подаден от гражданин на 29.03.2016 г. в 15, 05 часа, на тел. 112, за това, че на същия ден около 10, 30 часа в района на 120 СОУ "Г. С. Раковски", малолетната му дъщеря е видяла педофил. Сигналът е приет от инспектор Е. А., дежурен в група ОДЧ при 04 РУ, която е насочила гражданина към районното управление, където да го заяви писмено. В хода на дисциплинарното производство, от събраните и описани писмени материали в справка рег. № 228р-8947/27.04.2016 г. по описа на 04 РУ при СДВР, е установено, че сигналът е вписан в служебната документация, но не е изпратен екип за проверка, същият не е докладван и на началника на районното управление и не е уведомен съответният сектор по предмет на дейност. За неправомерните прояви на същото лице, за което е подаден сигналът на 29.03.2016 г., е подаден следващ сигнал на 30.03.2016 г. от друг гражданин, по повод на който са предприети действия от полицейските органи по установяване на лицето и санкциониране на поведението му по съответния ред. При верни фактически установявания, въз основа на събраните доказателства по делото и обективен анализ на същите, съдът е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно е приел, че при издаване на обжалваната заповед релевантните обстоятелства за дисциплинарната отговорност на жалбоподателката са изяснени в необходимия обем. Описаните в дисциплинарната заповед фактически обстоятелства са съответни на приложените към дисциплинарната преписка материали, отразени в справка рег. № 228р-8947/27.04.2016 г. по описа на 04 РУ при СДВР, с която служителката е запозната на 27.04.2016 година. Изводът на съда за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед е в съответствие с доказателствата по делото. Касационните доводи за нарушаване правата на служителката по чл. 206, ал. 1 ЗМВР да даде писмени обяснения след приключване на дисциплинарната проверка са неоснователни. В хода на дисциплинарното производство служителката е представила писмени обяснения по случая, с които дисциплинарно наказващият орган се е запознал и коментирал в оспорената заповед. В писмените й обяснения по случая с рег. № 228р-892/15.04.2016 г., жалбоподателката е представила позицията си във връзка с действията си по повод подадения сигнал на 29.03.2016 г., като не е посочила различни от възприетите от дисциплинарно наказващия орган фактически обстоятелства. В предоставения й срок за представяне на писмени обяснения след приключване на проверката и запознаване с резултатите от нея, обективирани в цитираната по-горе справка, служителката не е представила нови писмени обяснения, за което надлежно е съставен протокол. Съдът е извел правно издържани изводи за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Правилно съдът е потвърдил наличието на нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 4 от Инструкция № Із-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурства в МВР, допуснато от служителката при приемането на сигнала, подаден на 29.03.2016 г. Визираната разпоредба изисква оперативните дежурни да вземат незабавно необходимите мерки при получаване на сигнал за подготвяни и извършени престъпления и други правонарушения с оглед тяхното предотвратяване, пресичане и задържане на извършителите за предотвратяване настъпването на възможни вредни последици. В случая, както точно е приел съдът, жалбоподателката не е спазила нормативното изискване, което професионално поведение обективира признаците на неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Съдът основателно не е кредитирал доводите й относно устната форма на сигнала като причина да не предприеме незабавно действия по същия. Действията на служителката правилно са квалифицирани като небрежност в служебната дейност, в хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР, за което дисциплинарно нарушение й е наложено предвиденото в закона дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца – минимално предвидения в закона. Не намират опора в данните по делото и касационните доводи за нарушение на изискването по чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на дисциплинарното наказание да бъдат съобразени тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Съдът обосновано е намерил, че дисциплинарното наказание е наложено при обективно приложение на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР и отчитане на данните за цялостното професионално поведение на служителката. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорената пред първата инстанция заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8287 от 22.12.2016 г. по адм. дело № 8153/2016 г. на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА Е. А. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.