Решение № 4560 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15264/2014 г.

Решение № 4560 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15264/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светла Дочева Рогачева, от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат Екатерина Василева против решение № 2068/10.10.2014 г. постановено по адм. дело № 735/2014 г. на Административен съд Пловдив. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение във всичките му части поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че административният орган е изгубил или унищожил пенсионното досие на Рогачева, който факт е признат от процесуалният представител на ответника- РУ "СО"-гр. Пловдив. След това са предприети действия по нейното възстановяване и цялата тежест за това е прехвърлена върху пенсионера, който няма никакво отношение към неправомерните действия на РУСО по съхраняване на документацията. Иска се отмяна на атакуваното решение, отмяна решението на директора на РУ "СО"-гр. Пловдив и разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че жалбоподателката няма правен интерес от атакуване първоинстанционното решение в частта, с която е отменено Решение № 40/27.02.2014 г. на Директора на ТП НОИ-Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № 4305094572/ПР-1865/4.11.2013 г. Счита за правилна преценката на съда, че служебно установеният стаж и доход в административното производство е действителният такъв на лицето. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение е отменено Решение № 40/27.02.2014 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № 4305094572, Протокол ПР-1865/4.11.2013 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, в която с последното е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Светла Дочева Рогачева, заедно с лихвата по чл. 113 и вместо него съдът е постановил оставяне без разглеждане жалбата на Светла Дочева Рогачева подадена против потвърждаващо Разпореждане № 4305094572, Протокол ПР-1865/4.11.2013 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, в която с него е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Светла Рогачева, заедно с лихвата по чл. 113. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Светла Дочева Рогачева, от гр. Пловдив ул. "Г. М. Димитров" № 17 против Решение № 40/27.02.2014 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 4305094572, Протокол ПР-1865/4.11.2013 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в останалата част, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е изменено Разпореждане № 290/17.07.2000 г. и всички последващи го и от 6.04.2000 г. е определен нов размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Светла Дочева Рогачева. С решението съдът е осъдил Светла Дочева Рогачева да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, сумата от 350 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита. Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че обжалваният индивидуален административен акт е правилен съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно която пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, при наличие на изброените в чл. 99, ал. 1 хипотези. Съдът е приел също, че в настоящият казус е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, която е установена от органите на НОИ в хода на развилото се административно производство. Така постановеното решение е неправилно в частта, с която жалбата на Светла Рогачева е отхвърлена. В останалата част, с която е отменено Решение № 40/27.02.2014 г. на Директора на ТП НОИ-Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № 4305094572, Протокол ПР-1865/4.11.2013 г., и в частта за разноските, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая е установено от фактическа страна, че с Разпореждане № 020947/29.07.1996 г. на Светла Рогачева е отпусната лична пенсия за ОСВ. С разпореждане № 4305094572/12.12.1996 г. е изменено разпореждане № 020947 поради допусната техническа грешка. С разпореждане № 290/17.07.2000 г. личната пенсия на Рогачева е изменена в размер на 145,07 лева. С последващи разпореждания така отпусната пенсия е осъвременявана и преизчислявана. Безспорно е установено също, че през 2013 г. е проведена инвентаризация в ТП на НОИ-Пловдив, след която е отчетена липсата на пенсионното досие както на Светла Рогачева, така и на други лица. Следствие на това административният орган е предприел действия за възстановяване в цялост на пенсионната преписка, като изискал от жалбоподателката в 7-дневен срок да представи всички документи удостоверяващи осигурителния й стаж и доход. След събиране на приложените по делото документи е издадено обжалваното Разпореждане № 4305094572, Протокол ПР-1865/4.11.2013 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е изменено разпореждане № 290/17.07.2000 г. и всички последващи го и е определена от 6.04.2000 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На Рогачева е зачетен осигурителен стаж 29 г. 04 м. 28 дни, положен на учителска длъжност и осигурителен доход за периода 1.01.1984 г. - 31.12.1986 г. - 9350.00 лв., с индивидуален коефициент - 1.207. Това разпореждане от Рогачева пред горестоящия административен орган, който с Решение № 40/27.02.2014 г. е потвърдил същото. Това решение е обжалвано пред Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е отменено Решение № 40/27.02.2014 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № 4305094572, Протокол ПР-1865/4.11.2013 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, в която с последното е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Светла Дочева Рогачева, заедно с лихвата по чл. 113 и вместо него съдът е постановил оставяне без разглеждане жалбата на Светла Дочева Рогачева подадена против потвърждаващо Разпореждане № 4305094572, Протокол ПР-1865/4.11.2013 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, в която с него е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Светла Рогачева, заедно с лихвата по чл. 113. Обжалваното решение в тази му част е правилно е следва да бъде потвърдено. На Светла Рогачева е издадено и второ Разпореждане № 4305094572 Протокол № Ра-796/14.11.2013 г. от Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, с което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 1 КСО и във връзка с процесното разпореждане, жалбоподателката да възстанови неправилно изплатената й сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в размер на 39495,77 лв. главница и лихви, за периода от 1.01.2003 г. до 31.10.2013 г., като е прието, че задълженията за периода 6.04.2000 г. до 31.12.2002 г. е погасено по давност. Този резултат е обжалван пред горестоящия административен орган, който с Решение № 434 от 21.12.2013 г. Директорът на РУСО - Пловдив е приел жалбата за частично основателна и на основание чл. 117, ал. 3 КСО е заличил като погасен по давност дълга, определен с разпореждането, за времето от 1.01.2003 г. до 31.10.2007 г. в размер на 18069,24 лв., от които главница 6613,24 лв. и лихва 11456 лв., и е потвърдил Разпореждане № Ра-796/14.11.2013 г. относно сума за събиране в размер на 21426,53 лв. за периода от 1.01.2008 г. до 31.10.2013 г., от които главница 14309,54 лв. и лихви в размер на 7116,99 лв., представляващи "недобросъвестна получени суми от пенсия за ОСВ от Светла Рогачева. Това решение е обжалвано от Рогачева, за което в Административен съд Пловдив е образувано адм. дело № 290 по описа за 2014 г. Производството по това дело е спряно до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на Светла Рогачева против Решение № 40/27.02.2014 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 4305094572, Протокол ПР-1865/4.11.2013 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е изменено Разпореждане № 290/17.07.2000 г. и всички последващи го и от 6.04.2000 г. е определен нов размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Светла Дочева Рогачева, е неправилно с оглед на изложените по-горе обстоятелства. Неправилно административният орган, съответно и първоинстанционният съд, са приели, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия, са посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1-5 от КСО. Това са случаите, когато: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Изгубването на пенсионната преписка не е посочено като хипотеза в чл. 99, ал. 1 от КСО за изменение на пенсията и цитираната норма следва да се тълкува ограничително. Неправилно административният орган се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 5 включвайки факта на изгубване пенсионната преписка на Рогачева в тази хипотеза. В случая не е налице неправилно отпусната пенсия. Жалбоподателката е добросъвестна и няма никакво отношение към действията на служителите от РУСО във връзка с изгубване на пенсионната й преписка. Определената в Разпореждане № 020947/29.07.1996 г. на Светла Рогачева лична пенсия за ОСВ, изменена с разпореждане № 4305094572/12.12.1996 г. поради допусната техническа грешка и с разпореждане № 290/17.07.2000 г. личната пенсия на Рогачева е отпусната при представянето на всички необходими документи по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на жалбоподателката. С издаване на обжалваното разпореждане административният орган не е изменил пенсията на Рогачева, а на практика й е отпуснал нова пенсия, определена на други изискани доказателства. Неправилно ТП на НОИ-Пловдив е изискало вече представени от жалбоподателката през 1996 г. и приети по изгубената пенсионна преписка документи. Неправилно също административният орган е прехвърля тежестта по възстановяване на пенсионната преписка върху жалбоподателката. Това налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно в посочената му част на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от Светла Рогачева Решение № 40/27.02.2014 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 4305094572, Протокол ПР-1865/4.11.2013 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е изменено Разпореждане № 290/17.07.2000 г. и всички последващи го, като считано от 6.04.2000 г. на Светла Рогачева е отпусната лична пенсия за ОСВ в посочените в Разпореждане № 4305094572, Протокол ПР-1865/4.11.2013 г. размери. В случая не са налице предпоставките за изменение на пенсията отпусната с това разпореждане. Жалбоподателката Светла Рогачева е направила искане за заплащане на разноски за двете инстанции. Настоящият съдебен състав счита, че такива следва да се присъдят в размер на 300,00/триста/лева, направени в първоинстанционното производство. Тези разноски не са присъдени от Административен съд Пловдив. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за сторени разноски. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,