Решение № 12215 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13501/2014 г.

Решение № 12215 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13501/2014 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Монтюпе" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, чрез процесуален представител, против решение № 10/16.09.2014 г. по адм. д. № 188/2014 г., постановено от Административен съд - Русе. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 118/17.04.2014 г. на директора на РИОСВ - Русе, с която на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) във вр. с чл. 26 ЗЧАВ и с цел изпълнение на предписание по повод постъпили сигнали и оплаквания на граждани за излъчване на вредни вещества в атмосферния въздух от дейности на Завода за производство на алуминиеви автомобилни детайли и части "Монтюпе" е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), с която се ограничава дейността в производствено Хале № 1 на завода, находящ се в гр. Русе, Източна промишлена зона, чрез пломбиране на вентилационните отвори тип "жалузи", разположени по трите фасади на производствено хале № 1, до организиране на пречистването и изпускането на емисиите вредни вещества в атмосферния въздух от всички технологични линии и производствени участъци. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдебният състав основава решаващите си изводи въз основа на неотносими документи-част от административната преписка и обратно - не отчита други относими документи, представени в хода на производството; неправилно са кредитирани приетите по делото гласни показания и не се излагат мотиви в тази насока. Допуснато е нарушение на материалния закон при разграничението на понятията "емисии на вредни вещества" и "разпространение на неприятни миризми" като наличието на последните не е доказано от съдебния състав. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на РИОСВ - Русе, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 10/16.09.2014 г. по адм. д. № 188/2014 г. състав на АС - Русе отхвърля оспорването по жалба на дружеството срещу заповед № 118/17.04.2014 г. на директора на РИОСВ - Русе, с която на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 26 от ЗЧАВ и с цел изпълнение на предписание е наложена ПАМ, с която се ограничава дейността в производствено Хале № 1 на Завод за производство на алуминиеви автомобилни детайли и части, находящ се в гр. Русе, Източна промишлена зона, чрез пломбиране на вентилационните отвори тип "жалузи", разположени по трите фасади на производствено хале № 1, до организиране на пречистването и изпускането на емисиите вредни вещества в атмосферния въздух от всички технологични линии и производствени участъци. От фактическа страна съдът приема, че през 2012 г. по фасадата на производствено хале № 1 в завода на дружеството са монтирани нови вентилационни отвори тип "жалузи", разположени по източна, северна и южна стена на халето, в най-горната част, с посочени размери и стойности на изхвърлено количество въздух от работното помещение. Изграждането е съгласувано с община Русе, но не съгласувано с РИОСВ - Русе. Описан е случай на разпространение на интензивно миришещи вещества, дадено е разпореждане за затваряне на жалузите. При последващи проверки в периода м. септември 2012 г. - м. април 2014 г. са давани предписания за предприемане на мерки за ограничаване на неорганизираното изпускане на интензивно миришещи вещества извън работната площадка, включващи експлоатация на жалузите, тяхното затваряне и впоследствие пломбиране. Констативните протоколи са подписване без възражения от представители на дружеството. През пролетта на 2014 г. отново е извършена извънредна проверка по сигнали за разпространение на неприятни миризми в източната част на града, около КАТ, и е съставен Констативен протокол ХМ-8/15.04.2014 г. Установено е, че са отворени жалузите само на източната фасада на производствено хале № 1. На контролно-пропусквателния пункт (КПП) на завода, който се намира източно от производствените халета, се усеща силна специфична миризма, характерна за работната среда в завода. Атмосферните условия при проверката са умерен вятър запад-югозапад. По указания на проверяващите жалузите са затворени и след 10 - 15 минути интензивността на миризмата намалява. С изрично предписание са потвърдени всички предходни предписания, отнасящи се до експлоатация на жалузите. Протоколът е връчен на специалист "Системи управление ISO и околна среда" в "Монтюпе" и е подписан без възражения. След последната проверка е издадена обжалваната заповед № 118/17.04.2014 г. на Директора на РИОСВ - Русе. За да отхвърли оспорването, съдът приема от правна страна, че издаденият от компетентен орган административен акт съответства на установената форма и материалноправните разпоредби и е издаден при спазена процедура и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. Неоснователни са наведените доводи на касатора относно издаване на оспорения акт въз основа на неотносими към съдебния спор доказателства. На преценка подлежат доказателства, приобщени от административния орган в административната преписка по издаването на административния акт по силата на чл. 171, ал. 1 от АПК, както и другите доказателства, посочени от страните, по арг. 163, ал. 3 от АПК. Но по арг. от чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. Ето защо в случая съдът прави допустима преценки кои приобщени материали да кредитира. Обратно - съществено нарушение на процедурата по събиране на доказателства би била налице ако съдът не укаже, че за важни обстоятелства от значение за делото страните не сочат доказателства по арг. от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК. На следващо място неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка на дадените пред съда гласни доказателства. По арг. от чл. 172 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК свидетелските показания се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. За да кредитира показанията съдът посочва, че по основните правнорелевантни факти, показанията на св. Милков и св. Асали съвпадат. Неоснователни са доводите на касатора относно недоказаността на основния мотив за издаване на оспорения административен акт - разпространение на вредни вещества, както и изводите на съда в тази насока. От събраните доказателства безспорно се установява, че на контролно-пропусквателния пункт на завода, който се намира източно от производствените халета, се усеща силна специфична миризма, характерна за работната среда в завода. Събрани са относими доказателства какви химически вещества се използват в технологичните процеси, както и че те са източници на неприятни специфични миризми. След издаване на предписанието от 30.09.2013 г., отново е извършена извънредна проверка по сигнали на 15.04.2014 г., при която е установено разпространение на неприятна миризма и използване (отваряне) на жалузите, при вече предписана изрична забрана за това. Същите са изградени без уведомяване на контролиращия орган - РИОСВ. Доказано е, че при затварянето на жалузите неприятната миризма силно намалява. В тази връзка следва да се посочи, че не е необходимо нарушителят да е единствен причинител за разпространение на неприятни миризми - следствие при извършване на продуктивна дейност. Достатъчно е да се докаже, че неговата дейност също е източник на такива странични за работния процес въздействия, каквото доказателство безспорно се съдържа в мотивите, изложени от решаващия състав. Тези съображения са в подкрепа на извода на настоящата инстанция за правилно и постановено в съответствие на материалния закон решение. Не е допуснато смесване и неправилно интерпретиране на понятията "емисии на вредни вещества" и "разпространение на неприятни миризми" от решаващия съд. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух "Замърсяване на атмосферния въздух" е всяко постъпване на вредни вещества (замърсители) в него, а съгласно т. 2 "Вредно вещество (замърсител)" е всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда. Видно от мотивите на оспорения административен акт фактическите основания за произнасянето му са излъчването на вредни вещества и наложената мярка е до организирането на пречистването и изпускането на емисиите вредни вещества в атмосферния въздух. "Емисията" според дефиницията в т. 8 на § 1 от ДР на ЗЧАВ е изпускането на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух. Именно заради изпускането на вредни вещества (замърсители) в резултат на производствената дейност на "Монтюпе", доказано по безспорен начин пред първоинстанционния съд, административният орган предприема налагането на принудителната административна мярка. Неоснователно е позоваването на касатора на Наредба № 6 от 23.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (Наредбата). Тя урежда реда и начина за извършване на измервания на емисиите (концентрациите на вредни вещества в отпадъчните газове), изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, наричани по-нататък само "измервания". В разглеждания случай фактическите основания за издаване на оспорения пред АС - Русе са констатираните постъпили вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух, а не определени маси на дадени вредни вещества, измерени по реда и при условията на Наредбата, за да имат в този смисъл емисиите значение и отношение към издаването на заповедта. По изложените съображения настоящият състав на ВАС, Пето отделение приема, че обосновано и в съответствие с допустимите и относими към съдебноадминистративния спор доказателства решаващият съд прави извод за законосъобразност на заповед № 118/17.04.2014 г. на директора на РИОСВ - Русе, поради което като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение