Решение № 10496 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на ТЕХНИКАЛ КОНСТРУКШЪН КОМПАНИ БГ ООД, ЕИК 204800098 със съдебен адрес: гр. София, [улица], чрез адв. Бърчев против Решение 8235/11.06.2024 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. д. 6614/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-22221021007529-091-001/09.08.2022 г., издаден от органи по приходите, държавни служители в ТД на НАП Велико Търново, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София с Решение 356/22.03.2023 г.

С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение.

Ответникът директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Горанов. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски, посочени в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 382 лв.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

С оспорения от ТЕХНИКАЛ КОНСТРУКШЪН КОМПАНИ БГ ООД пред АССГ РА Р-22221021007529-091-001/09.08.2022 г. са установени задължения на дружеството за: 1) ДДС в размер на 138 811.77 лв. и лихви 32 344.87 лв. в резултат на:

• начислен ДДС по фактури за доставки на услуги (СМР), издадени от ТЕХНИКАЛ КОНСТРУКШЪН КОМПАНИ БГ ООД на ТРЕЙС БГ ЕАД и на ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД;

• непризнато право на данъчен кредит в размер на 1 216.72 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС по фактури за покупки на хотелски услуги, които не са свързани с дейността на дружеството;

• непризнато право на данъчен кредит в размер на 7 351.52 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗДДС по фактури за покупки на стоки и услуги, свързани с експлоатацията на леки автомобили;

• непризнато право на данъчен кредит в размер на 74 730.67 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури, издадени от ЮНАЙТЕД ПАРТНЪРС ЕЙЧ АР ЕООД и ПАРТКОН ЕООД;

2) корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г. в общ размер 39 916.97 лв. и лихви 7 229.48 лв. в резултат на непризнати разходи на основание чл. 26, т. 1 и чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО.

С оспореното в настоящото касационно производство решение първостепенният съд отхвърля жалбата против РА. Обосновава изводи за неговата валидност и материална законосъобразност.

Така постановеното от АССГ решение е валидно, допустимо и правилно.

Доводите на касационния жалбоподател за нищожност на акта като издаден от некомпетентни органи по приходите са неоснователни. Въпросът за валидността на акта като издаден от компетентни органи по приходите е правилно разрешен от съда и в този смисъл е приетото от ОСС от първа и втора колегии на ВАС ТР 3/26.06.2025 г. по тълк. д. 2/2024 г.

По делото са налични фактурите, издадени от ТЕХНИКАЛ КОНСТРУКШЪН КОМПАНИ БГ ООД на ТРЕЙС БГ ЕАД и на ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД, с предмет СМР съгласно протокол обр. 19 и ДДС, посочен на отделен ред. Констатираното от приходните органи обстоятелство, че издателят им не ги е включил в дневниците си за продажбите, не се опровергава от жалбоподателя.

Изводът на ревизиращия екип и на съда, че от страна на ТЕХНИКАЛ КОНСТРУКШЪН КОМПАНИ БГ ООД не са изпълнени изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС за начисляване на данъка при настъпило данъчно събитие и изискуемост на същия, са правилни и съответни на установените факти и на приложимите материалноправни норми. В съответствие с чл. 85 ЗДДС данъкът е изискуем от всяко лице, което го посочи във фактура.

Фактурите, по които е отказано право на приспадане на ДДС, не са представени от ревизираното дружество в хода на ревизията и при обжалването на РА по административен и съдебен ред. Видно от съдържащия се в преписката Протокол 1665532/30.05.2022 г. при посещение на офиса на счетоводната къща, обслужваща ТЕХНИКАЛ КОНСТРУКШЪН КОМПАНИ БГ ООД, са иззети само посочените по-горе фактури, издадени на ТРЕЙС БГ ЕАД и на ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД. Указано е да бъдат представени всички фактури, включени във връченото на 24.03.2022 г. искане. Такива обаче не са представени. В дневниците си за покупките ТЕХНИКАЛ КОНСТРУКШЪН КОМПАНИ БГ ООД включва издадените му от ЮНАЙТЕД ПАРТНЪРС ЕЙЧ АР ЕООД и ПАРТКОН ЕООД фактури с предмет договор и услуга . Разходите са осчетоводени по дебита на с/ка 602 Разходи за услуги .

При тези констатации решаващият орган потвърждава РА в частта му на отказан данъчен кредит по фактурите от ЮНАЙТЕД ПАРТНЪРС ЕЙЧ АР ЕООД и ПАРТКОН ЕООД на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗДДС с мотиви за това, че поради непредставянето на фактурите и на каквито и да било други документи е невъзможно да се установи предметът на доставките.

Експертът, изготвил приетата в хода на съдебното производство съдебно счетоводна експертиза (ССЕ), заявява, че не може да отговори на поставените от жалбоподателя въпроси за това използвани ли са процесните доставки в дейността му и извършени ли са от него следващи облагаеми доставки-реализация на получените такива по спорните фактури, тъй като не са му предоставени никакви документи, счетоводни регистри и каквато и да било информация. Експертизата не е оспорена и дори след приемането й дружеството не е поискало повторна такава и не представя други доказателства, необходими за изготвянето й.

Формална предпоставка за упражняването на правото на приспадане на ДДС според чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, транспониращ чл. 178, б. а) от Директива 2006/112, е наличието на фактура със съдържанието по чл. 114 ЗДДС (чл. 226 от тази директива). Що се отнася до материалноправните предпоставки за възникване на това право от чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС (чл. 168, буква а) от Директивата ДДС) следва, че стоките или услугите трябва впоследствие да се използват от данъчнозадълженото лице за нуждите на облагаемите сделки, които самото то е сключило, и да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице (т. 40 и т. 41 от Решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06 и цитираната там практика).

Чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, транспониращ чл. 226, т. 6 от Директивата ДДС, изисква фактурата задължително да съдържа описание на вида на услугата, което да е достатъчно, за да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и, ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС (решението по дело С-516/14, т. 27). Ако фактурите не съдържат подробно описание на услугите с оглед посочената цел, то приложенията към тях би следвало да дават такова (т. 34 от цитираното решение).

В случая формалните предпоставки не са изпълнени и е невъзможно да се проверят материалноправните такива. Позовавайки се на ССЕ, даваща такова заключение, АССГ правилно потвърждава РА в частта му на отказано право на данъчен кредит по фактурите от ЮНАЙТЕД ПАРТНЪРС ЕЙЧ АР ЕООД и ПАРТКОН ЕООД.

Правилно е потвърден РА и в частта му на непризнат данъчен кредит по фактури за получени услуги по настаняване. Според мотивите на акта в процесните периоди от време ТЕХНИКАЛ КОНСТРУКШЪН КОМПАНИ БГ ООД е осъществявал дейност, свързана със строителство на обекти в гр. София и в Стара Загора, но проверката на първичните счетоводни документи показва, че са ползвани хотелски услуги в други градове, а дружеството не представя доказателства за връзката между тези услуги и дейността му.

В тежест на данъчнозадълженото лице, получател на услугите, е да докаже връзката между тях и независимата му икономическа дейност. При липсата на такива доказателства, обстоятелство потвърдено от приетата по делото ССЕ, правото на приспадане на ДДС законосъобразно е отказано с РА в съответствие с чл. 171, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗДДС, в какъвто смисъл са и изводите на съда.

По фактурите за покупки на гориво, резервни части и материали правото на данъчен кредит е отказано с РА на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС с мотиви за това, че дружеството притежава само два леки автомобила и не представя доказателства за отдаването им под наем или за предоставяне чрез тях на други услуги, изброени в чл. 70, ал. 2, т. 1. Не се твърди от ревизираното лице наличието и на останалите, изброени в ал. 2 изключения, при които ал. 1, т. 5 не се прилага.

С оглед безспорно установените по делото факти във връзка с облагането с косвен данък, законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на ТЕХНИКАЛ КОНСТРУКШЪН КОМПАНИ БГ ООД за 2019 г. и 2020 г. с непризнатите разходи по фактурите за стоки и услуги, несвързани с дейността, на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО и с непризнатите разходи по фактурите от ЮНАЙТЕД ПАРТНЪРС ЕЙЧ АР ЕООД и ПАРТКОН ЕООД на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Правилно РА акт е потвърден от АССГ по изложените в неговото решение мотиви, които съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат преповтаряни.

В жалбата си до АССГ и в касационната жалба жалбоподателят твърди, че фактурите към ТРЕЙС БГ ЕАД и на ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД са осчетоводени на по-късен етап, поради което ДДС е начислен и не следва да се събира два пъти. Не е доказал обаче тези свои твърдения. На експерта не са предоставени необходимите счетоводни документи, въз основа на които да му е било възможно да отговори на въпроса кога и по какъв начин са осчетоводени тези фактури и начислен ли е ДДС по тях в съответствие с чл. 86, ал. 1 ЗДДС, макар и след данъчния период, посочен в ал. 2.

Неправилно също така касационният жалбоподател счита, че констатациите на експерта във връзка със счетоводното отразяване в неговото счетоводство на фактурите от ЮНАЙТЕД ПАРТНЪРС ЕЙЧ АР ЕООД и ПАРТКОН ЕООД (данъчната основа по сметка 6021 Разходи за външни услуги управление и кредит с/ка 401 Доставчици ; ДДС по дебита на с/ка 45311 Начислен данък за покупките и кредит с/ка 401 Доставчици ) са достатъчни, за да бъде обоснован извод за реалността на получените доставки.

Ако е разполагал с фактури и други документи към тях, жалбоподателят е следвало да ги представи. Само твърдението, че фактурите ги има в счетоводството му, но не са иззети от ревизиращите при проверката, не е достатъчно. В негова тежест е да докаже, че разполага с фактури, като представи същите, както и да докаже изпълнението на материалноправните предпоставки за упражненото от него право на приспадане на ДДС.

По изложените съображения, настоящият касационен състав преценява като неоснователна касационната жалба, а оспореното с нея решение на АССГ като правилно постановено в съответствие с приложимите законови норми.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Претендираният размер на възнаграждението обаче не съответства на обема на осъществената от юрк. Горанов защита, изразяваща се в даденото от него становище по жалбата в проведеното съдебно заседание. Съобразявайки решенията на СЕС по дело C-438/22 и по съединени дела C-427/16 и C-428/16, настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждение, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, на които страната се позовава.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение